Решение № 3887 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 248/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция Изпълнение на наказанията, чрез юрк. М. Василева, против решение 18783/03.10.2024 г., постановено по адм. дело 4740/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно административният съд е приел доказаност на исковата молба, поради и което се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на предявения иск. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответната страна - Е. П. В.,чрез адв. Т. Велинова, с писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното в настоящото производство решение съдът е осъдил Главна дирекция Изпълнение на наказанията към МП да изплати на Е. П. В. обезщетение в размер на 2000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания в резултат на издадена от Началника на затвора гр. София при ГДИН Заповед Л-180/26.07.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 7 месеца, в качеството му на младши инспектор І степен в затвора гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 14.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. От фактическа страна по делото е установено, че Е. П. В. е работил на длъжност младши инспектор I степен в Затвора гр. София при ГДИН, когато на 27.07.2023 г. му е връчена Заповед Л-180/26.07.2023 г., издадена от Началника на Затвора гр. София, с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 7 месеца на основание чл. 15, ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 19 ал. 2 ЗИНЗС и чл. 190 ал. 1, 3.3 ЗМВР за това, че по време на законно провеждан протест от Синдиката на служителите в затворите в България пред медии е изнесъл неверни данни за броя на лишените от свобода и задържаните лица в Затвора гр. София, както и за броя на надзирателите, които са охранявали тези лица. По време на протеста В. изпълнявал по избора на своите колеги длъжността Председател на синдикалната организация в Затвора гр. София. Посочено е още, че докато е бил Председател на синдиката в Затвора гр. София, на В. е наложено и дисциплинарно наказание уволнение със Заповед Л-180/26.07.2023 г. за налагане на наказанието уволнение. Процесната Заповед Л-180/26.07.2023 г. на Началника на Затвора гр. София при ГДИН, с която му е било наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 7 месеца, е отменена като незаконосъобразна с Решение 7219/24.11.2023 г., постановено по адм. дело 8135/2023 г. по описа на АССГ. Посоченото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 211 ЗМВР, поради и което е влязло в сила. По отношение на понесените вреди, В. посочил, че в следствие на издадената заповед бил силно разочарован и стресиран от провеждащото се дисциплинарно производство против него, което станало достояние, както на колегите, така и на близките му. Съответно той бил изнервен и притеснен, сънят му се нарушил, чувствал се напрегнат, ядосан и обиден. Наказанието се отразило негативно на възможността да се грижи за семейството и близките си, предпочитал да не общува и в почивните дни да остава в къщи. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства от един свидетел, който дал данни относно психическото и емоционално състояние на Е. П. В. през исковия период. От правна страна съдът приел, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, отчел е периода, през който В. е понесъл твърдените вреди, видът на дисциплинарното производство, неговата тежест и продължителност, както и това, че към момента на издаване на заповедта той е бил председател на синдикалната организация в Затвора гр. София. Административният съд приел, че по делото е налице отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт и настъпили от него вредни последици за ищеца, както и причинна връзка между тях. По отношение на вредите, съдът се позовал на показанията на разпитания по делото свидетел, като приел, че наложеното на В. дисциплинарно наказание е засегнало по негативен начин психическото и емоционалното му състояние. Така позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и отчитайки интензитета на посочените негативни преживявания, периода, в който са търпени, и качеството му на председател на синдикалната организация в Затвора гр. София към момента на издаване на заповедта, съдът определил размер на обезщетението в пълния му предявен такъв от В. от 2000 лв. В негова полза са присъдени и лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 14.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 510 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че по делото са доказани предпоставките на закона за основателност на исковата молба. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Главна дирекция Изпълнение на наказанията. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Установено е по делото, че е налице отменена с влязло в сила съдебно решение заповед за налагане на дисциплинарно наказание на началника на Затвора гр. София, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието, при анализ на събраните по делото свидетелски показания, че са налице и претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменената заповед. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с доказани по делото факти и обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Емоционалното и психическо състояние на В. е установено от показанията на разпитания по делото свидетел, който установява надлежно обективното състояние, посочено в исковата молба, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на иска в приетия от съда размер. Показанията на свидетеля са обективни и вътрешно безпротиворечиви, същите представляват показания на свидетел очевидец, който е бил в близки отношения с В.. Обосновано и в съответствие със събраните доказателства по делото, съдът е приел за доказано, че вследствие на отменения като незаконосъобразен административен акт, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, стрес, обида, притеснение и безсъние. С оглед на изложеното, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Разноски на ГДИН не се следват, поради неоснователността на подадената от дирекцията касационна жалба. Такива обаче следва да се присъдят в полза на Е. П. В.. Същите са в размер на 500 лева заплатени в брой разноски за адвокатско представителство, съгласно приложен на стр. 18 от делото Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2024 г. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,