Решение № 13839 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2019 г.

Решение № 13839 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Средков против решение № 2178/23.11.2018 г. по адм. дело № 1483/2016 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1704/28.06.2016 г., издадена от заместник- кмет "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Бургас, с което е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП- ПРЗ) за УПИ III- 948, 949, кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, съставляващ имот с идентификатор 07079.612.155 по КККР на гр. Бургас. Жалбоподателят в подадените 3 варианта на касационната жалба излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли решението на Административен съд – Бургас да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалвана заповед да бъде отменена. В постъпилия с вх. № 14076/20.12.2018 г. вариант на касационната жалба излага съображения за нищожност на административния акт и моли след отмяната на съдебното решение заповедта на зам. – кмет "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Бургас да бъде прогласена за нищожна или евентуално отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците – зам. кмет "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Бургас и община Бургас оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендират и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Добруджалиева, А. Динева и З. Сивриева не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл първоинстанционният съд излага подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Изводите на административния съд за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон също кореспондират с нормативната уредба и се обосновават от представените доказателства. С оспорената заповед № 1704/28.06.2016 г. на заместник - кмет "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Бургас е одобрен проект за изменение на ПУП- ПРЗ за УПИ III- 948, 949, кв. 128 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, съставляващ имот с идентификатор 07079.612.155 по КККР на гр. Бургас. Административният акт е постановен след допусната съдебна делба, при която са определени дяловете на съсобствениците (решение № 1667/25.11.2010 г. по гр. дело № 3025/2010 г.) и е установена поделяемост на имота съгласно на чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Одобреният със заповедта проект е изготвен след мотивирано предписание на главния архитект на община Бургас (№ 95/02.12.2013 г.), внесен е от съделителите Добруджалиева, Сивриева и Динева, сега ответници и предвижда от УПИ III- 948, 949, кв. 128 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас да се обособят три нови урегулирани имота, съобразно дяловете на съсобствениците: УПИ III (с проектен идентификатор 07079.612.340), УПИ ХII (с проектен идентификатор 07079.612.341) и УПИ ХIII (с проектен идентификатор 07079.612.342), с отреждане за "магазини, офиси и жилища". Предвидено е свързано застрояване, като са отразени линии на застрояване, посочени са нормативни отстояния до вътрешните регулационни линии и градоустройствени показатели, описани в матрица и таблица съгласно зелените, червени, сини и черни линии и надписи върху плана, неразделна част от заповедта. Регулационните линии и начина на застрояване със съседните имоти не се променят. При тези факти и след съобразяване с представените писмени доказателства и заключението на вещото лице Драганова по изслушаната повторна експертиза първоинстанционният съд достига до правилния извод за съответствие на одобрения проект за изменение на ПУП-ПРЗ с материалния закон. Проектът е приет след мотивирано предписание на главния архитект на община Бургас за делба на УПИ III-948, 949, кв. 128 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ чрез обособяване на три нови самостоятелни УПИ съгласно заключението на вещото лице Койкова, прието в производството по гр. дело № 3025/2010 г. на Бургаския районен съд. Проектът е изработен върху кадастрална основа от кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Същият е съобразен с предвижданията на общия устройствен план на гр. Бургас и с предназначението на територията – зона Ц по действащия ПУП- ПРЗ на ЦГЧ - гр. Бургас, като не предвижда промени в регулационните линии със съседните имоти и в начина на застрояване с тях. Спазени са показателите за височина, плътност, интензивност на застрояването и зелена площ. Разработката е в съответствие с изискванията на чл. 112 ЗУТ, изготвени са всички необходими графични и текстови материали съгласно Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, а предвиденото застояване е съобразено с разпоредбите на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (чл. 70 и сл.). Възражението на касатора, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като разпоредбата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ допуска изготвяне на проект за изменение на плана за регулация, но не и на плана за застрояване, е неоснователно. В случая конкретните устройствени цели и необходимост предполагат изработване на ПУП – ПРЗ (арг. чл. 110, ал. 2 ЗУТ), който да определи характера и начина на застрояване на новообразуваните три урегулирани имота. Възможностите за застрояване и отреждането на имотите с план за застрояване е съществено, както с оглед преценката за поделяемостта на урегулирания поземлен имот (чл. 201, ал. 2 ЗУТ), така и с оглед предвижданията за застрояване със съседните имоти. В конкретния казус одобреният проект съответства на предвижданията за застрояване по действащия ПУП – ПРЗ за съответната устройствена зона Ц и на начина на застрояване със съседните имоти. Останалите съображения на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на конкретни разпоредби на ЗУТ по същество повтарят вече изложените и подробно обсъдени от административния съд възражения. Тези доводи са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приема, че одобреният проект отговаря на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ. Законосъобразно е преценено, че изменението не е в противоречие с условията на чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на чл. 21, ал. 2 ЗУТ. Правилно е посочено, че имотите, предмет на заповедта, попадат в смесена централна зона Ц, по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. Територията е предназначена за многофункционално ползване и в нея могат да се изграждат жилищни, административни, търговски, обслужващи сгради и др. (чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/2003 г.). Урегулираните имоти за жилищно, обществено или смесено предназначение в смесена централна зона, както в случая, се застрояват по нормативи, установени с подробния устройствен план и съобразени със стойностите за плътност, интензивност и необходима озеленена площ, посочени в чл. 38 от наредбата. В случая тези показатели са спазени, поради което правилно съдът приема, че проектът не противоречи на изискванията на чл. 30, ал. 1, и на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, регламентиращи застрояването в жилищни зони, а не с такива с характера на територията, в която попадат имотите, предмет на заповедта. Одобреният проект предвижда свързано застрояване със съседните имоти, което съответства на действащия ПУП- ПРЗ и на изискванията на чл. 37 от Наредба № 7/2003 г. за посочената устройствена зона и не противоречи на изискванията чл. 31, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвидено е покриване на калканните стени на сградите в съседните имоти, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл правилно са приети за неоснователни от първоинстанционния съд. Възражението, че одобреният проект противоречи на разпоредбата на чл. 15, ал. 10 ЗУТ, тъй като предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минималните, също е неоснователно. След обсъждане на доказателствата, включително на заключението на вещото лице лице Драганова по изслушаната повторна съдебно- техническа експертиза и при верен и точен анализ на нормативната уредба решаващият съд стига до обоснования извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗУТ и размерите на имотите са определени със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите за лице и повърхност, установени в чл. 19, ал. 1 от закона. Доводът на касатора, че одобреният проект не е съобразен със съществуващата в ПИ 948 сграда също е неоснователен. Възражението е обсъдено подробно от първоинстанционния съд, като правилно е отбелязано, че сградата в имота няма траен градоустройствен статут и като временен строеж подлежи на премахване с реализиране на одобреното с подробния устройствен план застрояване. Доводите за нарушение на минималните разстояния между сградите и между сградите и имотните граници правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. В този смисъл законосъобразно е посочено, че точното разположение, очертанието на сградите, минималните разстояния между тях и между тях и имотните граници, съобразно допустимите за съответна устройствена зона плътност и интензивност на застрояване, както и силуетите на сградите с максималните височини, броят на етажите, формата и наклона на покривите и правилното архитектурно - пространствено оформяне са предмет на регулиране с работен устройствен план (РУП), който може да бъде одобрен и след влизане в сила на ПУП- ПРЗ (чл. 113, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ). Възражението на касатора, че в нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ предвижданията на одобрения проект не са икономично осъществими и не дават възможност за целесъобразно устройство на територията, не може да бъде споделено. В случая проектът, предмет на заповедта, е приет след мотивирано предписание на главния архитект на община Бургас, издадено на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ, за делба на имота чрез обособяване на три нови урегулирани поземлени имота, съобразно заключението на в. л. Койкова, прието в производството по гр. дело № 3025/2010 г. на Районен съд – Бургас. Одобреният ПУП в частта ПЗ е съобразен с възможностите за застрояване на устройствена зона Ц, предвижданията са в съответствие с градоустройствените параметри за тази територия, както и с действащия ПУП- ПРЗ на съседните имоти, като са взети предвид съществуващите в тези имоти сгради и разрешени строежи. Изменението е изготвено върху извадка от кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, съобразено е и действащия ПУП- ПРЗ като външните регулационни линии и характера и начина на застрояване със съседните имоти не се променят. Ето защо доводите за несъответствие на предвижданията на проекта със заповеди № 540/09.05.2005 г. и № 541/09.05.2005 г. на кмета на община Бургас са неоснователни. Възражението на касатора, че дяловете, на които е разделен имота, са неравностойни, няма отношение към одобрения с процесната заповед проект за изменение на ПУП- ПРЗ, тъй като разработката засяга предвижданията за застрояване, но не и реализацията на строителството и стойността на строежите. Доводите, свързани със заключението на в. л. Койкова и аргументите за неподеляемост на УПИ III- 948, 949, кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас са предмет на гр. дело № 3025/2010 г. на Бургаския районен съд, но са извън предметния обхват на настоящото производство. Всичко изложено налага извода, че не са налице основания за прогласяване за нищожна или за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля подадената срещу административния акт жалба, съставът на Административен съд - Бургас постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Всички доказателствени искания на страните, включително на жалбоподателя Средков, са обсъдени подробно, а относимите към предмета на спора са допуснати с оглед изясняване на делото от фактическа страна. С оглед установяване на релевантните за процеса факти и по искане на жалбоподателя Средков по делото е допусната повторна съдебно- техническа експертиза, която дава отговор на всички поставени от жалбоподателя въпроси. Заключението на вещото лице Драганова е обсъдено от съдебния състав заедно с останалите доказателства по делото и кредитирано след преценка, че липсват доказателства, които да го опровергават. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства, а в мотивите на съдебния акт са изложени подробни съображения по всяко едно от направените от жалбоподателя възражения. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Бургас. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответниците по касационната жалба заместник кмет "Строителство, инвестиции и регионално развитие" и община Бургас се представляват от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Бургас общо сумата 200. 00 лв. (по 100. 00 лв. на всеки от двамата ответници), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,