Решение № 13546 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2011 г.

Решение № 13546 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Владимиров Николов, действащ в качеството си на ЕТ "Оскар-Кирил Николов" със седалище гр. Пловдив, против решение № 1650 от 30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 996 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето против ревизионен акт (РА) № 160901606 от 03.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 199 от 25.03.2010 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който са определени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер на 109 381,88 лв. и съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Пловдив, е отхвърлил жалбата на Кирил Владимиров Николов, действащ в качеството си на ЕТ "Оскар-Кирил Николов" - гр. Пловдив, против РА № 160901606 от 3.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 199 от 25.03.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който са определени задължения за данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., както и задължения за вноски за социално и здравно осигуряване. В останалата част - по отношение на установените в ревизионния акт задължения по ЗДДС, в касационната жалба не са изложени съображения за неговата неправилност. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел за установено, че ЕТ "Оскар-Кирил Николов" е бил регистриран земеделски производител с основен предмет на дейност отглеждане на свине за угояване. От събраните в хода на ревизията доказателства съдът е приел, че в подаваните от лицето ГДД са попълвани данни относно реализирани от него доходи от производство и търговия със свинско белено и свинско драно месо, които не са вземани предвид при определянето на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, тъй като ревизираното лице се е позовавало на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, предвиждащи необлагане на доходите на земеделски производители от непреработена животинска продукция. При така възприетата фактическа обстановка съдът се е мотивирал, че правилно органът е определил данъчни задължения за съответните периоди, тъй като ревизираното лице, въпреки че е земеделски производител, не отговаря на другото кумулативно изискване на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, а именно да са реализирани доходи от непреработена продукция. Съдът е анализирал разпоредбите на § 1, т. 45 от ДР на ЗОДФЛ и § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ, съгласно които непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава. Съдът е приел за доказано, че в случая се касае за продукция от животински произход, но до получаването й се стига след определена технологична преработка. По отношение възражението на жалбоподателя за прилагане в случая на СС 41 "Селско стопанство" съдът е счел същото за неоснователно, доколкото счетоводните стандарти регламентират счетоводното отчитане на стопанските операции, но те са неприложими, когато е необходимо да се направи преценка относно това дали се касае за преработена или непреработена продукция. В обжалваното решение съдът е изложил и съображения относно законосъобразност на ревизионния акт по отношение на установените задължения за социално и здравно осигуряване. В мотивите си съдът е приел, че правилно, предвид увеличената облагаема данъчна основа за годините от 2005 до 2008 г., органът по приходите е пристъпил към увеличаване и на осигурителния доход на Кирил Николов в качеството му на самоосигуряващо се лице. Обжалваното решение е неправилно. По делото няма спор по фактическата обстановка, а само по направените въз основа на нея правни изводи. Не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят представлява земеделски производител. В същността си касационният довод се свежда до твърдения за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд, осъществена и в нарушение на материалния закон, относно вида на реализираната от задълженото лице продукция и това дали тя попада в категорията "непреработена животинска продукция" съгласно легалната дефиниция на това понятие според § 1, т. 45 от ЗОДФЛ (отм.), съответно т. 21 от § 1 ДР на ЗДДФЛ. Касационната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в резултат на осъществяване на дейностите по организиране, извършване на отглеждането, приемане на животните в кланица, тяхното умъртвяване, обработка и разфасоване с цел придобиване на свинско драно и свинско белено месо е получена и предадена преработена животинска продукция. Това е така, защото тези дейности, макар и свързани с клането на животните, обезкървяването им, изваждане на техните вътрешности, разфасоване, сортиране, пакетиране, евентуално охлаждане, не може да се считат за такива, които представляват технологична обработка на продукцията или преработка, вследствие на които са настъпили физикохимични изменения в нейния състав. В този смисъл основателен е доводът на касатора, че неправилно първоинстанционният съд при преценката си дали се касае до "преработена" или "непреработена животинска продукция" не е съобразил и приложимостта на счетоводен стандарт 41 "Селско стопанство". Действително счетоводните стандарти регламентират счетоводното отчитане на стопанските операции, но неправилно съдът приема, че те са неприложими относно преценката дали се касае до преработена или непреработена животинска продукция. Счетоводните стандарти, освен че определят специфичните изисквания към счетоводното отчитане, дават и задължителни указания по отношение на това как следва да се отчитат съответните приходи, получени от осъществяваната от търговеца дейност, като те доразвиват и дават пояснения относно дадени от закона и от подзаконовите нормативни актове легални дефиниции на употребени в тях понятия, както е в случая. В този смисъл, съпоставяйки разпоредбите на § 1, т. 45 от ЗОДФЛ (отм.) и т. 21 от § 1 на ЗДДФЛ и пояснението, дадено в СС 41 - т. 1.1, следва да се приеме, че под непреработена животинска продукция като първичен продукт от отглежданите животни - свине, следва да се счита, че това е свинското трупно месо, а производен негов продукт са колбаси и т. н. Реализираната продукция от самото месо на закланото животно не би следвало да се счита като преработена продукция. В противен случай би следвало да се приеме, че за "непреработена животинска продукция" следва да се счита самото животно, а такъв извод не следва от легалната дефиниция на § 45 ЗОДФЛ (отм.) и § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ. Прилагането на стандартите от страна на задължените субекти при отразяване на счетоводните операции е задължително и в случая не се спори, че при отчитането на произведената от касатора продукция са спазени разпоредбите на СС 41. Ето защо следва да се приеме, че реализираната продукция е непреработена по смисъла на понятието, дадено в закона и пояснено в СС 41 "Селско стопанство", и следователно не са налице пречки за прилагане на предвиденото в чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) и в чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчно облекчение. По изложените съображения приетите с обжалваното съдебно решение изводи за увеличен облагаем доход за процесните отчетни години поради липса на предпоставките за ползване на данъчно облекчение от земеделски производител, въз основа на което е определена данъчна основа за установяване на данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ на Кирил Николов, са неправилни, поради което решението следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. С оглед така установените факти са неправилни и изводите на съда във връзка с увеличаването на осигурителния доход на лицето и определените му допълнителни задължения за здравни и осигурителни вноски, поради което и в тази част следва да се отмени актът. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,