Решение № 12165 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София, чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Бозов, срещу Решение 181/22.02.2023 г., постановено по адм. дело 833/2022 г. по описа на Административен съд София- област. С оспорения съдебен акт, по жалба на А. Ташева, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка Д-06/14.06.2022 г. на директора на РИОСВ- София. В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което административният акт да бъде потвърден. Ответникът А. Ташева, чрез адв. И. Ламбева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че е изградена прозирна ограда, укрепена с метални колове, забити в земята, но без бетониране и същата не изпълнява понятието инвестиционно предложение. Макар и имплицитно, се посочва, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е Заповед за налагане на принудителна административна мярка Д-06/14.06.2022 г. на директора на РИОСВ София, с която на основание чл. 124, във вр. с чл. 121, ал. 1, предл. 2 и чл. 122, ал. 2, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ. бр. 77/2002 г.), е предписано на А. Ташева, в качеството й на наемател на поземлен имот с идентификатор 15309.6.515 обл. Софийска, общ. Годеч, землището на гр. Годеч, вид собственост- общинска публична, вид територия земеделска, НТП пасище, считано от датата на връчването на административния акт, да премахне изграденото оградно съоръжение, попадащо в цитирания поземлен имот. Принудителната административна мярка е мотивирана с обстоятелството, че в поземления имот е изградена ограда с дължина от 5430 линейни метра и площ 176.3 хектара. Оградата е изградена от метални колове, забити в земята и закрепена за тях телена мрежа, вкопана в земята, с височина около 2 метра. Телената ограда е дублирана с електропастир от вътрешната страна и от бодлива тел (многоредна) от външната страна. Посочено е, че терените изцяло попадат в защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000, съгласно Закона за биологично разнообразие, а именно: защитена зона Западна Стара планина и Предбалкан за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, и защитена зона Понор за опазване на дивите птици. В процесната заповед е посочено, че имотът попада в границите на защитени зони, а изграждането на трайна ограда, вкопана в земята, с масивни метални портали, представлява инвестиционно предложение по смисъла § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В РИОСВ - София не е постъпило уведомление за инвестиционно предложение и не е извършена оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на чл. 31 от ЗБР. Условията и реда за извършване на оценката по чл. 31 от ЗБР се определя с Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Определянето на приложимата процедура, в случаите, когато се отнася за инвестиционни предложения, с които се предвиждат дейности, които не попадат в обхвата на Приложения 1 и 2 от ЗООС, се извършват от компетентния орган (РИОСВ - София) след писмено уведомяване от страна от възложителя, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС. Възложителят на планове, програми, проекти или на инвестиционни предложения уведомява на най-ранен етап компетентния орган по чл. 6а за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно Приложение 2 (част А - за планове, програми и проекти, част Б - за инвестиционни предложения)". Неуведомяването на компетентния орган, в случая на директора на РИОСВ София, за инвестиционното предложение представлява административно нарушение, за което се налага предвиденото в чл. 128в от ЗБР административно наказание. За извършеното административно нарушение на А. Ташева е съставен Акт за установяване на административно нарушение 111/14.06.2022 г. Процесният административен акт е издаден със срок до приключване на процедурата по оценка за съвместимост на описаното инвестиционно нарушение и с цел преустановяване извършването на административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС, във връзка с чл. 128в от ЗБР. За да отмени оспорената заповед, Административен съд София-област е кредитирал заключението на допуснатата по делото съдебно техническа експертиза, съгласно която процесното оградно съоръжение представлява прозирна едроразмерна стоманена оградна мрежа, с височина около 2 (два) метра, опъната върху метални колове и в долната си част вкопана на около 20 (двадесет) сантиметра в почвата, за осигуряване на невъзможност за проникване на диви животни. Съдебният състав е приел, че изградената прозирна оградна мрежа не изпълва съдържанието на понятието инвеститиционно предложение по смисъла на §1, т.17 от ДР на Закона за опазване на околната среда и не се изисква одобряването на инвестиционен проект с последващо издаване на разрешение за строеж, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от Закона за устройство на територията, касаещ урбанизираните терени. От административния орган не са изложени мотиви, нито са посочени доказателства за извършена дейност от А. Ташева, която да уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми в защитените зони, т.е. не е налице основание по чл. 122, ал.2, т.4 от ЗБР. Точно обратното, процесното оградно съоръжение по никакъв начин не променя режима на защитените територии, в чийто териториален обхват попада ползвания от жалбоподателя поземлен имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Законът за биологичното разнообразие урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и по силата на чл. 1, ал. 3 ЗБР опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗБР е съобразена с целта на същия закон и съгласно нея планове , програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. В конкретния случай безспорно е установено, че А. Ташева е наемател на част от поземлен имот с идентификатор 15309.6.515, обл. Софийска, общ. Годеч, землището на гр. Годеч, горска територия, съгласно Договор за наем на недвижим имот 77/03.12.2021 г. сключен със Северозападно държавно предприятие ДП. Целта на лицето е отглеждане на животни коне, поради което е изградено и процесното оградно съоръжение. Видно от представените доказателства, землището на с. Губеш, общ. Годеч, съответно и цитираният имот, попадат в границите на защитените зони Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие защитена зона BG0001040 Западна Стара планина и Предбалкан и BG0002005 Понор. След постъпило писмо от 14.03.2022 г. относно нарушения в границите на защитени зони е извършена проверка на терени, находящи се в землището на гр. Годеч и с. Равна, за което е съставен КП ПД-ДД-17 от 30.03.2022 г. В него е направен извод, че процесното оградно съоръжение представлява инвестиционно предложение по смисъла на §1, т.17 от ДР на Закона за опазване на околната среда, а в РИОСВ София не е постъпило уведомление за инвестиционно предложение и не е извършена оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от ЗБР. Спорен от правна страна е въпросът дали оценката за съвместимост по чл.31 ЗБР е задължителна за процесния имот, попадащ в защитени зони, включени в екологичната мрежа Натура 2000, съгласно ЗБР. Предвид нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по спора съществени за изхода му въпроси, е допусната съдебно техническа експертиза, изготвена от архитект Г. Главчева, която е приета от първоинстанционния съд като обективна и мотивирана. Вещото лице посочва, че оградното съоръжение не може да се класифицира като трайно масивно съоръжение, а представлява лека конструкция от прогледна стоманена мрежа върху метални колове, без масивни основи, изпълнена от незамърсяващи и неувреждащи материали. Монтажът и демонтажът са напълно възможни без да се засяга съществено ландшафтът. В случая правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице нарушения, свързани с липсата на извършена оценка за съвместимост на инвестиционното предложение със защитени зони, включени в мрежата Натура 2000 съгласно ЗБР, тъй като за изграждане на процесното оградно съоръжение не е необходимо да се изготвя и одобрява инвестиционен проект, съответно да се издава разрешение за строеж по смисъла на ЗУТ. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ в хипотезите на чл. 123, вр. чл. 121, ал.1, пр.2 и чл. 122, ал.2, т.4 от Закона за биологичното разнообразие. С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендираните от ответната страна разноски за касационното производство са принципно основателни, но доказателства за сторени такива не са ангажирани, не е налице и списък по чл.80 ГПК, поради което и не се дължат от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,