Решение № 14442 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2010 г.

Решение № 14442 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Дамянов, действащ като ЕТ "Хармония - Дамянов - Димитър Дамянов", срещу решение № 214 от 16.02.2010 г., постановено по адм. дело № 687 по описа за 2008 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт (РА) № 1300504 от 25.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 60 от 25.01.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в оспорената част и е осъден жалбоподателят да заплати на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП сумата 1183.05 лв. - разноски. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и прогласяване на нищожността на РА или евентуалната му отмяна по много подробни съображения, изложени в касационната жалба и писмени бележки. В подкрепа на доводите в касационната жалба са представени и писмени доказателства. Претендира разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, не взима становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо "А" отделение съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт (РА) № 1300504 от 25.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 60 от 25.01.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на едноличния търговец за отчетни периоди 01.12.2001 г. до 24.10.2005 г. допълнително е начислен ДДС в общ размер на 12 841 лв.; отказано право на данъчен кредит в общ размер на 10 353.35 лв. и са начислени лихви за просрочие, съобразно преобразуваните за периодите резултати в общ размер на 13 458.36 лв., Решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е формулирал общ извод, че данъчните органи законосъобразно в оспорения РА са приели следното: за данъчни периоди от 01.12.2001 г. до 24.10.2005 г. са отказали признаването на данъчен кредит по справки- декларации в размер на 10 353.35 лв. на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.); за данъчните периоди от 01.12.2001 г. до 24.10.2005 г. са начислили допълнително ДДС в размер на 7212 лв., на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.), приемайки, че не е изпълнено изискването на чл. 14, ал. 3 ЗДДС (отм.), а именно, че доставчикът не се е снабдил с документите за доказване на износа, поради което и разпоредбите за износ на доставката не следва да се прилагат. Съдът е преповторил изводите на органите по приходите, че не следва да бъде приложена ставка нула за декларираните за износ доставки, а следва да бъде начислен данък за тях. Наред с това са възпроизведени и изводите на ревизиращите органи досежно данъчните периоди от 01.12.2001 г. до 24.10.2005 г. относно начисленият допълнително ДДС в размер на 5629 лв. Решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. Съдът не е изложил каквито и да е същински мотиви относно приетите от него фактически установявания. Пространно е възпроизведена фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите, като дори не е посочено, че същата се възприема и от съда. Не е извършено обсъждане на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. От своя стана изложените правни съображения не отразяват формирана правна воля на съда, а се свеждат до възпроизвеждане на общи правни постановки досежно това какви са основните принципи, визирани в ДОПК, що е доказателствена тежест и какви са последиците от недоказването. Описано е също така съдържателно заключението на съдебно-счетоводната експертиза без да е направен анализ на констатациите от вещото лице в светлината на поставените му задачи и подлежалите на изследване спорни отношения между страните. Липсва какъвто и да е анализ дали изобщо са налице посочените от данъчните органи обстоятелства по чл. 13, ал. 1 ППЗДДС (отм.) и чл. 14, ал. 3 ЗДДС (отм.) за допълнително начисляване на ДДС на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС, както и за отказа да бъде признат начислен ДДС на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС. За обосноваността и законосъобразността на тези части от оспорения пред съда РА, потвърдени с решение на горестоящия административен орган, съдът не е изложил мотиви, но същите са отменени. Липсата на мотиви по част от изброените в чл. 146 АПК въпроси е съществено процесуално нарушение. То лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Наред с това следва да се отбележи, че съдът е игнорирал и съдържащите се в РА данни за издадени данъчни актове за прихващане и връщане /ДАПВ/. Същите ДАПВ са представени от касатора към касационната жалба и приети от настоящата инстанция като писмени доказателства. Съдът е следвало на основание чл. 150, ал. 1 ДОПК да задължи ответника да представи пълната преписка със всички приложения и цитираните в РА ДАПВ, които имат значение за определяне валидността на РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.). Предвид обема на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е следвало да провери цитираните ДАПВ съдържат ли констатации, касаещи процесните задължения и периоди и да се произнесе по валидността на ревизионният акт в частта по ЗДДС (отм.) за ревизираните периоди, преди да разгледа спора по същество в тази част. Подлежала е на проверка действителността на РА в тези му части, предвид специалния ред по ДОПК и компетентният орган да възложи данъчна ревизия при наличие на влязъл в сила данъчен акт, какъвто безспорно е ДАПВ, определящ вид данъчни задължения за даден данъчен период. Несъбирането на относими доказателства и необсъждането на доводите на жалбоподателя са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив, при което да се съобрази изложеното по - горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. По направените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение