Решение № 6029 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2011 г.

Решение № 6029 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 167 АПК.

Образувано е по искане на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за допускане на предварително изпълнение на решение № 320 от 24.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

Искателят сочи подробно предмета на акта - налагане на основание на чл. 42, ал. 9 ЗЕС на временни специфични задължения с предмет цената на терминиране на международните повиквания в мобилните мрежи на националните мобилни оператори, както и мотивите, обосновали налагането им - прекомерно високи цени на терминиране, асиметрия на цените, негласно единодействие, нееластичност на търсенето, превес на входящите международни повиквания спрямо изходящите, препятстване на равнопоставения достъп на чужди оператори до мобилните мрежи на българските мобилни предприятия. Сочи също, че в резултат на съдебното обжалване на актовете, свързани с образуваните изпълнителни производства, компетентният съд се произнесъл по две от производствата с акт, който влязъл в сила, че започналото изпълнително производство е законосъобразно и решение № 320 от 24.03.2011 г. подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 35, ал. 6, т. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). По отношение на третия жалбоподател съдебното производство било прекратено поради неотстраняване в срок на нередностите на жалбата. Компетентният съд потвърдил по същество и наложените периодични глоби на лицата, представляващи две от мобилните предприятия. Сочи също така, че с определение № 4138 от 22.03.2012 г., постановено по административно дело № 2309/2012 г., петчленен състав на Върховния административен съд постановил, че исканията за спиране на изпълнението на решение № 320 са недопустими, тъй като решението не подлежи на предварително изпълнение и подадените до съда жалби имат суспензивен ефект.

Наред с така изложената фактическа обстановка искателят твърди, че са налице условията за допускане на предварително изпълнение на решение № 320 на основание чл. 167, ал. 1 АПК. Спешността на случая се изразявала в необходимостта от незабавни мерки за защита на интересите на потребителите и премахване на условията, които застрашават конкуренцията. Тези интереси били основание за допускане на предварително изпълнение на основание чл. 167, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК - за защита на особено важни държавни и обществени интереси. Твърди, че това ще бъде в изпълнение и на разпоредбата на § 4, ал. 2 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.03.2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива).

Излага подробно доводи за защита на особено важен държавен интерес, който счита, че има три конкретни проявления: гарантиране на ефективна конкуренция на пазарите на терминиране на международните повиквания в мрежите на трите мобилни оператора; изпълнение на задължения, произтичащи от европейското право и необходимост от защита на интересите на крайните потребители. Излага подробно доводи за основателността на твърденията си по същество. Сочи наред с това, че е налице опасност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за всички потребители, в чужбина и страната, на услугите на трите мобилни оператора в България.

Моли съда да допусне предварително изпълнение на решение № 320 от 24.03.2011 г.

Ответниците по искането - "Мобилтел" ЕАД и "Космо България Мобайл" ЕАД, считат искането за недопустимо, алтернативно, както и "Българска телекомуникационна компания" АД, го считат за неоснователно.

"Българска телекомуникационна компания" АД счита, че липсата на предварително изпълнение не препятства по какъвто и да е начин предоставянето на международни услуги от страна на дружеството. Твърди, че не е налице засегнат обществен интерес, тъй като решението регулира цени между частноправни субекти. Наред с това доводите на искателя счита, че са обосновани с изводи, направени към датата на издаване на оспорваното решение, а не към датата на искането, което ги прави необосновани. Счита, че не са налице данни за затрудняване или осуетяване на изпълнението на решението. Затруднението би настъпило за дружеството, ако оспорваното решение бъде отменено, тъй като то на практика няма да може да възстанови положението от преди допускане на изпълнението. Твърдението за спазване на Директива 2002/21/ЕО счита за логически противоречиво, тъй като създава основание въз основа на самото основание. Счита също, че предварителното изпълнение ще причини на дружеството значителни и трудно поправими вреди, тъй като намалението на цените от 42 на 13 стотинки е очевидно, че ще доведе до намаление на приходите на дружеството между 67 и 70%. В същото време облагата ще бъде само и единствено за сметка на чуждестранните оператори, без да има такава за българските граждани. Моли съда да остави без уважение искането. Ответникът се представлява от адв. Александър Пачаманов, Софийска адвокатска колегия.

"Мобилтел" ЕАД счита искането за недопустимо. Подадено е от името на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, който не е страна в административното производство. Страна е била Комисията за регулиране на съобщенията, която е колективен орган и която именно като такъв формира решенията си. Липсата на решение на Комисията е доказателство за липса на надлежно формирана воля на регулатора и е основание за оставяне на искането без разглеждане. Алтернативно твърди неоснователност на искането. Изложените от регулатора доводи за необходимостта от налагане на временни специфични задължения и необходимостта от спешна намеса са доводи по съществото на спора, не и за допущане на предварително изпълнение на решението. Преповторените мотивите за издаване на акта като мотиви и за допущане на предварителното му изпълнение не отговарят на изискванията на чл. 167, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК. Доводите за противоречие между постановени във връзка с допуснатото предварително изпълнение актове са неотносими към искането. Още повече, че е налице правен механизъм за отмяна на влезли в сила съдебни решения и определения - глава ХIV АПК, чрез който противоречието може да бъде преодоляно. Наред с това сочи, че дори и да бъде допуснато предварително изпълнение то няма, по никакъв начин, да санира незаконосъобразно предприетите действия по принудително изпълнение. Счита за недоказани към датата на искането, както и по отношение на всеки на адресатите на решението твърденията на искателя свързани със структурата на международния трафик, а с оглед на това и за реализиране на преимущества на българските мобилни предприятия в ущърб на контрагентите им и крайните потребители. Сочи, че това твърдение се опровергава от последвалото оттегляне - без мотиви, на предложеното задължение за налагане на ценови ограничения по отношение на терминиране на входящ международен трафик в индивидуалните мобилни мрежи считано от 01.04.2011 г. и приетото решение прилагането на цените да стане от 01.07.2012 г. Счита също, че изпълнението от държавата на задължения, породени от европейското право не освобождава съда от задължението да изследва наличието на законовите предпоставки. Счита за необосновано твърдението на искателя за необходимостта от защита на особено важен държавен интерес изразяващ се в защита на интересите на крайните потребители. Евентуално засегнати биха могли да бъдат интересите на чуждестранните потребители, но Комисията за регулиране на съобщенията не е компетентен по територия орган, който следва да следи за защитата на техните интереси. Неоснователно счита и твърдението за опасност от закъснението да последва значителна или трудно поправима вреда. Излага подробно поведението на националния регулатор в периода от издаване на решение № 320 и счита, че то не кореспондира по какъвто и да е начин с твърдението за спешност на изпълнението на акта. Счита също, че само до 01.07.2012 г., когато регулаторът предвижда да приеме окончателен пазарен анализ и да отпаднат мерките, предвидени в решение № 320 дружеството ще претърпи значителни загуби изчислени, по подробно описан механизъм, на 8 431 000 лв. Тези загуби, при евентуална отмяна на оспорения акт, не могат да бъдат възстановени, освен по реда на чл. 7 във вр. с чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което Комисията следва да бъде задължена да внесе необходимата гаранция за обезпечаването им. Моли съда да остави без разглеждане искането, алтернативно да го отхвърли като неоснователно или да задължи Комисията да внесе гаранция в посочения размер. Дружеството се представлява от юрисконсулт Искра Кусева.

"Космо България Мобайл" ЕАД счита искането за недопустимо. Направено е от лице, което не е страна в административното производство. Счита, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията не формира волята на органа и няма право да иска от негово име предварително изпълнение на акт. По делото, а и на интернет страницата на Комисията няма доказателства за взето решение на Комисията да се поиска от съда предварително изпълнение.

Счита, че за регулатора не е налице и правен интерес от направеното искане, тъй като за административния орган е налице правото по чл. 60, ал. 2 АПК и той може сам да постанови предварително изпълнение на решението си. Алтернативно твърди, че липсва особено важен държавен интерес, който да бъде накърнен от липсата на предварително изпълнение - с наложените задължения се предоставят преимущества на чуждестранни мобилни оператори, но в ущърб на българските. Сочи, че изпълнението на произтичащи от европейското право задължения не може да бъде важен държавен интерес, тъй като нормата на чл. 4, § 1 от Директива 2002/21/ЕО е неприложима в настоящото производство. Твърди, че липсва и особено важен обществен интерес, тъй като става въпрос за цени за международно терминиране, които нямат нищо общо с интересите на българските потребители и обществото като цяло. Счита, че няма опасност от закъснението да последва значителна или трудно поправима вреда, напротив, такава ще е налице за дружеството от предварителното изпълнение. Моли съда да остави без разглеждане искането, алтернативно да го отхвърли като неоснователно. Прави искане за определяне на подходяща гаранция, която да компенсира загубите на дружеството от евентуалното допуснато предварително изпълнение. Ответникът по искането се представлява от адв. Христо Нихризов, Софийска адвокатска колегия.

Заинтересованата страна - "Уинд Елас Тилепикинониес А. Е. В. Е" (Wind Hellas Telecommunications S. A., Уинд Хелас), счита искането за допустимо и основателно. Налице е необходимост от защита на важен държавен интерес, който се изразява в гарантиране на ефективна конкуренция на пазарите на терминиране на международните повиквания в мрежите на трите мобилни български оператора. Това се доказва не само от мотивите на оспореното решение, но и от Годишния доклад за 2011 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция "Информационно общество и медии", работната програма за 2012 г. на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, както и от анализа на Комисията за регулиране на съобщенията, приет с решение № 379 от 01.03.2012 г. Основателно счита твърдението и за необходимостта от защита на важен обществен интерес - защита интересите на крайните потребители. Счита, че от забавеното изпълнение на решението вече са настъпили и продължават да бъдат търпени от него вреди. Прилага подробна справка за претърпените вреди в периода 01.2010 г. - 03.2012 г. Сочи, че тези загуби са илюстративни и не отчитат загубите на компаниите, ползващи услугите на българските мобилни оператори. Прилага подробна информация за цените за терминиране на международните повиквания, прилагани в Европа, от която е видна разликата в цените за терминиране на българските и другите мобилни оператори. Моли съда да уважи направеното искане. Страната се представлява от адв. Анто Кръстев и адв. Лилия Кисева, Софийска адвокатска колегия.

I. По допустимостта на искането:

Съдът счита искането за допустимо - подадено е от надлежна страна, с допустим от закона предмет и не е налице изискване за предварително упражняване на други субективни права.

1. По предмета на искането:

Искането е за допускане на предварително изпълнение на решение № 320 от 24.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, което е предмет на съдебен контрол по настоящото съдебно производство, т. е. налице е изискването на чл. 167, ал. 1 АПК.

1. По легитимацията на подалия искането субект:

Съдът счита за неоснователни твърденията на Мобилтел и Глобул, че искането е подадено от нелегитимна страна. Безспорно е, че основното производство е образувано по повод оспорване на акт на Комисията за регулиране на съобщенията, поради което като ответник в производството, на основание чл. 153, ал. 1 АПК, съдът конституирал именно Комисията. Безспорно е също, че искането за допущане на предварително изпълнение е направено от името на председателя на Комисията. Безспорно е също така, че по делото няма представено нарочно решение на Комисията, подписано от всички нейни членове, да се поиска от съда предварително изпълнение на решение № 320.

Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЕС Комисията е колегиален орган. Тя има точно определени функции - чл. 21, ал. 1 ЗЕС, и правомощия - чл. 30 ЗЕС. За осъществяване на правомощията си Комисията се произнася с решения - чл. 35, ал. 1 ЗЕС. Тези решения са индивидуални или общи нормативни актове, които подлежат на обжалване по реда на АПК - чл. 35, ал. 2 ЗЕС. При така установената релевантна нормативна уредба, за да се отговори на въпроса подадено ли е искането от надлежна страна, е необходимо да се установи характера на направеното искане и обема на правомощията на председателя на Комисията.

Правото да се иска от съда на основание чл. 167, ал. 1 АПК допускане на предварително изпълнение на оспорен административен акт е субективно, акцесорно право. То няма съществуване вън и независимо от акта, който се оспорва по съдебен ред. Дотолкова, доколкото съществува постановен административен акт, предмет на съдебен контрол, би могло, при преценка на страна в производството, да се иска допускане на предварителното му изпълнение. С упражняването на това субективно право се въвежда нов, самостоятелен, макар и акцесорен предмет на съдебното производство - не законосъобразността, а предварителната изпълняемост на оспорения административен акт. За да се произнесе по това искане съдът извършва проверка на юридически факти, които нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт и които изрично са посочени в чл. 167, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК.

Реализирането на това субективно право - при постановено от съда предварително изпълнение, има пряко въздействие върху материалното административно правоотношение, предмет на регулиране с оспорения административен акт. Ако се допусне предварителното изпълнение се постига целта на всяка административна регулация - реализация на административното правоотношение, при това без да е безспорно установено съществуването на визираните в правопораждащата правна норма юридически факти. Т. е. въздействието на предварителното изпълнение върху материалното правоотношение е директно, то става изпълнително основание по смисъла на чл. 268 АПК. Безспорно, адресатът на акта би могъл впоследствие, при отмяна на оспорения административен акт, чрез механизма на Закона за отговорността на държавата и общините от вреди да търси вреди, но това само доказва значението на предварителното изпълнение, тъй като става въпрос за компенсация на вече претърпяна вреда. С оглед на така посочения характер на правото да се иска предварително изпълнение не може да се твърди, че искането за неговото допускане по своята същност е само процесуално действие по разглеждане на делото, което процесуалният представител на страната, който е надлежно упълномощен с пълномощно за процесуално представителство, може да извърши. Необходимо е искането да бъде направено от носителя на субективното право.

В случая искането е направено от председателя на Комисията чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЕС председателят представлява Комисията или оправомощава лица, които да я представляват. Следователно, когато председателят извършва действия, с които декларира упражняването на дадено субективно право, както в настоящия случай, той ex lege действа от името и за сметка на Комисията. Действията му обвързват колективния орган. Ако колективният орган не е съгласен с действията на представляващия го, би могъл да сезира съда с искане, подписано от членовете на Комисията, формиращи изискуемото от закона мнозинство за вземане на решението - чл. 35, ал. 5 ЗЕС, за оттегляне на извършеното от представляващия колективния орган действие. До тогава, до когато това не е сторено, съдът няма основание да поставя под съмнение законово установената представителна власт на представляващия колективния орган. Дали колективният орган ще обективира своето решение за упражняване на субективното право по чл. 167, ал. 1 АПК в нарочен акт или не, при надлежно осъществено представителство на органа и при неоттеглено действие от формиращото мнозинство членове, е ирелевантно за допустимостта на искането.

Жалбоподателите Мобилтел и Глобул твърдят, че председателят на Комисията нямал право да вземе самостоятелно решението за упражняване на правото по чл. 167, ал. 1 АПК. Първо, неясно въз основа на какви доказателства жалбоподателите правят извод, че Комисията не е формирала надлежно воля да упражни правото си по чл. 167, ал. 1 АПК. Второ, законодателят не е посочил изрично в правомощията на Комисията по чл. 30 ЗЕС правото на регулатора да иска от съда допущане на предварително изпълнение на свой акт. Това не означава, че Комисията няма по силата на чл. 167, ал. 1 АПК това право. Напротив, доколкото е страна в съдебното производство тя безспорно има такова право. Трето, вярно е, че законодателят посочил - чл. 35, ал. 1 ЗЕС, че при осъществяване на своите правомощия Комисията се произнася с мотивирани решения, които, съгласно ал. 2, са индивидуални или общи административни актове. Едва ли жалбоподателите считат, че решението на Комисията да упражни правото си по чл. 167, ал. 1 АПК е индивидуален административен акт. С него тя не създава нито права, нито задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателите по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, нито пък осъществява фактическия състав на някоя от останалите хипотези на чл. 21 АПК. Следователно видно е, че някои от своите права Комисията осъществява и без да приема индивидуални административни актове, за които важи изискването на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Четвърто, жалбоподателите всъщност защитават чужди права - право на Комисията е, ако този, който по закон я представлява е упражнил нейните права противно на формираната й воля, да реагира. Не че по принцип законът не допуска фигурата на процесуалния субституен - чл. 26, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, но това винаги става по силата на закон, а и би било изключително специфично регулирания субект да е процесуален субституен на регулатора.

Видно от изложеното е, че твърденията на двамата жалбоподатели, свързани с недобросъвестно упражняване на представителната власт от страна на председателя на колективния орган са недоказани и неоснователни. В позитивното право съществуват способи за защита на правата на колективния орган от такова поведение, които в случая засегнатият субект не е упражнил, а жалбоподателите не са надлежно оправомощени да упражняват чужди права.

1. Наличие на самостоятелно право за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 2 АПК:

Що се отнася до твърдението на Глобул за недопустимост на производството поради наличие на самостоятелно право на регулатора да допусне предварително изпълнение на собствения си акт по реда на чл. 60, ал. 2 АПК, то действително твърдението поставя редици въпроси. Първо, трудно от практическа гледна точка може да се намери разумно обяснение на визираното в чл. 167, ал. 1 АПК право на всяка страна в съдебното производство, в т. ч. и на административния орган, да иска от съда допущане на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Това право би имало смисъл за страната, за която административният акт е благоприятстващ, но за административния орган такова право съществува в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 АПК. Нещо повече, то не само съществува едновременно с правото му по чл. 60, ал. 2 АПК, но правото по чл. 60, ал. 2 АПК не е ограничено по време - дори и когато административният акт е оспорен пред съда, органът може да разпореди предварителното му изпълнение. Самостоятелността и независимостта на производството по чл. 60, ал. 2 АПК е безспорна, а идентичността на предпоставките, при които е допустимо предварителното изпълнение е видна и от правната техника на препращане, която е използвана в чл. 167, ал. 1 АПК. Второ, това законодателно решение действително създава индиции да се мисли, че законодателят допуща, че административният орган няма да иска или няма да може (без значение за правото поради какви причини) да упражни правомощието си и ще предпочете това да стори съда. Доколко в съответствие с принципите на съразмерност и бързина и процесуални икономия е това законодателно решение е извън предмета на делото, но именно тази законодателна възможност е провокирала твърденията на жалбоподателите свързани с възможната злоупотреба с представителни права. Трето, житейски логично е да се зададе въпрос: Защо органът не използва възможността сам да разпореди предварителното изпълнение, а иска това от съда още повече, че доказателствената тежест и в двете хипотези е винаги на административния орган?

Въпреки тези въпроси, с оглед на приетото законодателно решение, и с оглед на липсата на изискване за упражняване от административния орган на правото по чл. 167, ал. 1 АПК само при липса на правна възможност за постигане на искания резултата чрез друг правен способ съдът счита за неоснователно твърдението на Глобул за недопустимост на съдебното производство поради неизползване от страна на регулатора на самостоятелното му право за разпореждане на предварително изпълнение на оспорения акт. Видно, законодателят предпочел да предостави на дискрецията на административния орган кога и кой да допуща предварителното изпълнение на административния акт.

Поради изложеното съдът счита искането за допустимо.

II. По основателността на искането:

За да бъде законосъобразно допускането на предварително изпълнение на оспорен административен акт е необходимо да е налице някоя или някои от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. Като основание за допускане на предварително изпълнение на решение № 320 искателят сочи защита на особено важен държавен и обществен интерес, както и опасност от закъснението да последва значителна или трудно поправима вреда. Така формулирани твърденията съответстват на визираното в чл. 60, ал. 1 АПК. Въпросът е доказани ли са.

1. По твърдението за необходимостта от защита на особено важен държавен интерес:

Доводите на органа за необходимостта от защита на особено важен държавен интерес са свързани с твърдяната необходимост от гарантиране на ефективна конкуренция на пазарите на терминиране на международни повиквания в мрежите на българските мобилни предприятия и изпълнение на задълженията, произтичащи от европейското право.

а) по довода за гарантиране на ефективна конкуренция на съответните пазари:

Необходимостта от гарантиране на ефективна конкуренция Комисията обосновава с установения превес на входящите спрямо изходящите международни повиквания, което щяло да доведе до реализиране на преимущества за българските мобилни предприятия в ущърб на контрагентите им, включително в ущърб на крайните потребители. Безспорно, ако този факт е надлежно доказан, той ще доведе до нарушение на конкуренцията, но това е въпрос по същество. Безспорно е също, че гарантирането на ефективна конкуренция във всяка една сфера на стопанския живот е особено важен държавен интерес. Не случайно в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на страната изрично е посочено задължението на държавата "законът" да "предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя". Ако не беше особено важен този държавен интерес едва ли би включен изрично в Конституцията. Законът, в изпълнение на който е прието оспореното решение, регулира именно обществените отношения във връзка с тези важни държавни интереси. Т. е. общото позоваване на важността на регулираните обществени отношения не съответства на вложения от законодателя смисъл в чл. 60, ал. 1 АПК. Необходимо е първо, в конкретния случай държавния интерес не само да е важен, но и да е особено важен. Преценката дали даден интерес е особено важен административният орган прави в рамките на обществените отношения, които има компетентността да регулира. От мотивите на направеното искане не може да се направи извод за особената важност в конкретния случай на важния по принцип държавен интерес за защита на конкуренцията. И второ, регулаторът не сочи с какво неизпълнението на наложените с оспореното решение регулаторни мерки преди влизане на решението в сила ще застраши особено важните държавни интереси. Аргументи в това отношение не са изложени и доказателства не са ангажирани. Нещо по-различно от мотивите на самия оспорен акт в искането не се сочи, а в случая не става въпрос да се установи нарушението, а да се докаже необходимостта от предварително изпълнение.

Следва да се посочи, че неоснователни са и твърденията на мобилните оператори, че въобще не е налице държавен интерес, тъй като става въпрос за цени за терминиране на международни повиквания, както и че с регулаторната мярка се "предоставят преимущества на чуждестранните мобилни оператори, но в ущърб на българските такива". Разбираемо е желанието на мобилните оператори да аргументират твърденията си за неоснователност на искането за допущане на предварително изпълнение, но задълженията, които страната ни е поела в рамките на Европейския съюз и в частност за изграждането на единен вътрешен европейски пазар са задължения, с цел реализиране на държавен интерес. Ако не беше такъв то държавата не би станала член на Европейския съюз. Въпросът е за важността на държавния интерес, който се засяга от липсата на незабавно изпълнение на наложените регулаторни мерки, а не че липсва държавен интерес.

Следва също така да се посочи, че единствено заинтересованата страна представя доказателства за динамиката на проблема, предмет на разрешаване с оспорения административен акт. От представената работна програма за 2012 г. на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения - т. 4.3.1., е видно, че въпроса за различията между националните и международните цени за терминиране имат потенциала да причинят конкурентни деформации, а от представената справка за цените за терминиране на международните повиквания към м. януари 2011 г. на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения е видна разликата в цените на операторите от различните държави. Въпросът е, че тези данни сочат на продължаване на проблема на вътрешния пазар, т. е. те са отново за съществото на спора, но не обосновават в конкретния случай особената важност на държавния интерес, засегнат от липсата на предварително изпълнение.

б) по отношение на особено важния държавен интерес обективиран в необходимостта да се изпълнят задължения, произтичащи от европейското право съдът, с определение № 4138 от 22.03.2012 г., постановено по административно дело № 2309/2012 г., се е произнесъл подробно. Настоящото искане не променя същността на въпроса, по който съдът окончателно се произнесъл, поради което настоящия състав не счита за необходимо да повтаря отново мотивите на влезлия в сила съдебен акт.

1. По твърдението за необходимостта от защита на особено важен обществен интерес:

Комисията твърди, че значимостта на засегнатите интереси - защитата на значителен брой крайни потребители представлява особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. По принцип, засягането на интересите на значителна част от обществото винаги представлява значим интерес. Въпросът е и в степента на засягане, което определя и значимостта. В случая Комисията не е доказала значимост на засягането, което да обоснове необходимостта от допущане на предварително изпълнение. Твърденията, свързани с интересите на потребителите са всъщност доводи за значението, което решението на Комисията има за развитието на конкуренцията и за защита правата на потребителите. Като акцесорен акт, мотивите за допускане на предварително изпълнение безспорно са в пряка връзка със съдържанието на основния административен акт. Без да се отчете характера на обществените отношения, предмет на регулация не може да се обоснове наличието на някое от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК условия за допускане на предварително изпълнение. Но това не е достатъчно. Необходимо е, както съдът в настоящия състав вече е имал повод да посочи, не актът да засяга особено важни обществени интереси, а предварителното му изпълнение да бъде единствената мярка, която може да обезпечи неговото изпълнение преди влизането му в сила, защото в противен случай ще се засегнат особено важни обществени интереси.

Защитата на конкуренцията и на правата на потребителите са цели на цялата дейност на Комисията за регулиране на съобщенията - чл. 4, т. 1 и 2 ЗЕС. Тези цели, сами по себе си, дори и да са налице за основния административния акт, не обосновават автоматично необходимостта от предварителното му изпълнение. Ако се приеме, че целите на самия административен акт обосновават и целите на предварителното изпълнение би следвало всеки акт на Комисията да подлежи на предварително изпълнение, защото се предполага, че преследва визираните в чл. 4 ЗЕС цели, които безспорно са държавен и обществен интерес, а последното изменение на чл. 35, ал. 6 ЗЕС не сочи на това разбиране на законодателя. Наред с това предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. С оглед на това не може да се приеме по аналогия, че целта на административния акт е и основание за неговото предварително изпълнение.

1. По твърдението за опасност от закъснението за изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда:

Това твърдение на органа е мотивирано отново само и единствено с характера на твърдяното в оспорения акт нарушение. Не са ангажирани никакви доказателства за опасността не от нарушението, а от липсата на предварително изпълнение да последва значителна или трудно поправима вреда. Що се отнася до представената от заинтересованата страна справка то безспорно от нея е виден определен размер на разлика между разходи към мобилните мрежи в страната и прогнозните действителни разходи, но начина, по който е представена не дава възможност на съда да изведе обоснован извод за произхода и точния размер на твърдяната разлика, поради което не може да се направи обоснован извод, че точно тази твърдяна разлика е вреда, още повече, значителна и трудно поправима, породена единствено от липсата на предварително изпълнение на акта.

1. По твърдението за противоречие с влезли в сила съдебни актове:

Искателят твърди, че с влезли в сила съдебни актове съдът признал законосъобразността на започналото изпълнително производство и законосъобразността на наложените периодични глоби, поради което е налице противоречие между определение № 4138 от 22.03.2012 г. на Върховния административен съд и посочените решения, което създавало правна несигурност. Преодоляването й счита за възможно единствено чрез допускане на предварително изпълнение на основание чл. 167, ал. 1 АПК. Преди всичко следва да се посочи, че наличието на противоречиви съдебни решения не е основание за допускане на предварително изпълнение по смисъла на чл. 167, ал. 1 АПК. Що се отнася до преодоляването на противоречието то за това съществуват правни способи, но допущането на предварително производство не е между тях, най-малкото поради действието занапред на съдебния акт.

Видно от изложеното искането за допускане на предварителното изпълнение административният орган не е мотивирано с релевантни твърдения и доказателства. Това го прави необосновано, поради което съдът не следва да го уважава.

Водим от изложеното и на основанието чл. 167, ал. 1 АПК Върховният административен съд