Решение № 2401 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2014 г.

Решение № 2401 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Цветан Георгиев Цолов с постоянен адрес: гр. Мездра, ул. "Св. Патриарх Евтимий" № 10, бл. 3, вх. А, ет. 5, ап. 15, съдебен адрес: с. Синьо бърдо, община Роман, ул. "Мир" № 2, против Решение № 1481/03.10.2005 г. на Врачански окръжен съд по адм. дело № 306/2005 г. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което е отхвърлена жалбата на баща му Георги Цолов Дилов срещу решения на ОСЗГ - Роман с № 61/02.10.1997 г. по преписка № 02046/07.10.1991 г. и с № 0204/20.09.2000 г. по преписка № 03342/08.11.1999 г., като неоснователна и недоказана, е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че посоченото решение е постановено след смъртта на баща му и не му е било връчено, поради което срокът за неговото обжалване не е започвал да тече. На първо място заявява, че решението е постановено преди публичното заседание, защото видно от него, съдът е заседавал на 04.10.2015 г., а решението е било взето на дата 03.10.2005 г., което води до незаконосъобразност на същото. На второ място заявява, че и към първата дата неговият баща вече е бил починал, поради което съдът не е имал правото да извършва процесуални действия по делото и решението е взето в нарушение на чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.). Твърди, че основанието за нищожност на обжалваните решения на ПК - Роман /сега ОСЗ - Роман/ е противоречие с императивни норми на материалния закон - ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и като не е оценил това, съдът е постановил решение при нарушение на материалния закон. Заявява, че не е била осигурена възможността на баща му, съответно на неговите наследници да сочат доказателства и да участват в процеса наравно с другата страна. По тези и други съображения касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се констатира и прогласи нищожността на обжалваните решения на ПК - Роман, а алтернативно - делото да бъде върнато на друг състав на ВрОС за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и за осигуряване възможността като наследници на Георги Цолов Дилов да упражнят процесуалните си права в пълнота. Допълнително е постъпило писмено Становище от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" гр. Роман, не взема отношение по жалбата. Заинтересованата страна Надя Георгиева Христова от с. Казачево, обл. Ловеч също не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и частично основателна. Обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба на Цветан Георгиев Цолов е процесуално допустима за разглеждане по същество поради следното: След постановяване на обжалваното решение № 1481/03.10.2005 г. по адм. дело № 306/2005 г. се е установило, че жалбоподателят пред Врачанския окръжен съд Георги Цолов Дилов е починал. По действащия тогава Граждански процесуален кодекс (ГПК) съдът не е можел да обезсили собственото си решение, но по аргумент от чл. 182, ал. 2 ГПК е следвало до спре производството. По принцип производството се спира, за да се издирят наследниците и да се уведомят за съдебния акт. В случая служебно кметството на село Синьо бърдо е уведомило съда и за настъпилата смърт на жалбоподателя, и за неговите наследници, които видно от приложеното Удостоверение за наследници са: Цветан Георгиев Цолов - син (настоящия касационен жалбоподател) и Надя Георгиева Христова - дъщеря. На основание чл. 120 от ГПК (понастоящем отменен) във връзка с чл. 45 от ЗАП (понастоящем отменен) съдът е конституирал в качеството на жалбоподатели наследниците на покойния, но поради липсата на адреси и невъзможността кметството да ги посочи, съдът е разпоредил наследниците да се уведомят за постановеното решение чрез поставяне на Обявление на определеното за това място в съда. Обявлението по чл. 100 ГПК (отм.) е поставено на 2.11.2005 г., няма данни на коя дата е свалено, но с Разпореждане също без дата съдът е разпоредил, че срокът по чл. 100 ГПК е изтекъл и решението по отношение на новоконституираните жалбоподатели е влязло в сила. Това процесуално действие на съда е неправилно, тъй като за случая не е била приложима разпоредбата на чл. 100 от ГПК (понастоящем отменен), която касае друга хипотеза. Затова настоящият касационен състав приема, че за наследника - касатор Цветан Георгиев Цолов не е започнал да тече срок за обжалване на постановеното от Окръжен съд - Враца решение и затова подадената едва на 22.04.2014 г. касационна жалба е допустима. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав констатира следното: Производството пред Окръжен съд - Враца е образувано по постъпила на 15.04.2005 г. жалба от Георги Цолов Дилов от с. Синьо бърдо, в която моли за отмяна на решение № 61/02.10.1997 г. на ПК (Поземлена комисия) - гр. Роман и решение № 0204/20.09.2000 г. на ПК (Поземлена комисия) - гр. Роман, като нищожни административни актове. Административно дело № 306/2005 г. е било насрочено за разглеждане на 16.09.2005 г. Призовката за жалбоподателя Георги Цолов Дилов е надлежно връчена лично на лицето на датата 14.06.2005 г., видно от отбелязването в отрязъка Призовка за страна № 1, приложено по делото на стр. 25. Откритото съдебно заседание е проведено на 16.09.2005 г., за което съдът е приел, че жалбоподателят е редовно призован. Това процесуално действие на съда е правилно, защото е налице редовно връчено съобщение за разглеждане на делото на предварително определената дата. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ГПК (отменен), на която се позовава касационния жалбоподател се отнася за други хипотези, а и никой не е уведомил съда за настъпилата смърт на жалбоподателя на 17.07.2005 г. В решението си съдът е посочил, че заседанието е проведено на 04.10.2005 г., но в случая се касае за явна фактическа грешка, която винаги без ограничение във времето може да бъде поправена или служебно, или по искане на страна по делото, като тази грешка не прави съдебното решение незаконосъобразно, както счита касационния жалбоподател. Видно от съставения по надлежния ред протокол, на действително проведеното на 16.09.2005 г. открито съдебно заседание съдът е приел представените по делото от ответната ОСЗГ писмени доказателства и е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок. С постановеното по адм. дело № 306/2005 г. решение № 1481 от 03.10.2005 г., в производство по чл. 37, ал. II (неточно изписана с римски цифри II, вместо правилното според чл. 27 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове с арабската цифра 2) от ЗАП (Закон за административното производство - отменен), на основание чл. 42, ал. I (както се каза по-горе, вярното обозначение на алинеята е с арабската цифра 1) от ЗАП (отм.), Окръжен съд - Враца ОТХВЪРЛЯ жалбата на Георги Цолов Дилов от село Синьо бърдо, община гр. Роман, област гр. Враца срещу решения на ОСЗГ гр. Роман № 61/2.Х.97 г. по преписка № 02046/7.Х.91 г. и № 0204/20.IХ.00 г. по преписка № 03342/8.ХI.99 г., с искане за обявяване нищожността на решенията, като неоснователна и недоказана. В жалбата си до Окръжен съд - Враца жалбоподателят Георги Цолов Дилов приживе е направил искане за назначаване на вещо лице. По това негово искане няма никакво произнасяне на съда. Дори искането да е било неотносимо, съдът е дължал произнасяне със съответните мотиви. Освен това, в първоинстанционно производство, когато се приемат доказателства представени от едната страна по спора, винаги се дава възможност на другата страна да вземе становище, с оглед правото й на оспорване истинността на документите, регламентирано в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК - понастоящем отменена, но действала към процесния период - ако страната не е присъствала на заседанието, оспорването може да стане в следващото заседание. В конкретния случай докумените са представени от ответника Общинска служба по земеделие и гори (понастоящем само Общинска служба по земеделие), а следващо заседание по делото няма. Нещо повече - приетите от съда доказателства са изпратени с писмо изх. № 91 от 18.05.2005 г. на ОС "ЗГ" гр. Роман, а тези които са изпратени с писмо изх. № 111 от 14.06.2005 г. върху които има поставена на 16.VI.05 г. резолюция "произнасяне в с. з. ", нито са докладвани в откритото съдебно заседание на 16.09.2005 г., нито са приети по надлежния ред. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обосновават извод за отмяна на така постановеното съдебно решение. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане и с участието вече на наследниците на починалия в хода на производството пред Окръжен съд - Враца първоначален жалбоподател, като на двамата наследници Цветан Георгиев Цолов и Надя Георгиева Христова се даде възможност да ангажират доказателства за защита на нарушените си права и законни интереси. Само за пълнота следва да се посочи, че делото се връща на окръжен съд, защото с отмяната на съдебното решение се възстановява висящността на производството и компетентен е окръжен съд, а не административен съд или районен съд по аргумент от § 4, § 19 и § 23 от ПЗР на АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, идентична с тази на чл. 294, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК - действащия понастоящем), разноски не следва да бъдат присъждани от настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,