Решение № 6079 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител юриск. И. Велева, срещу Решение 77 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело 751/2024 г. по описа на Административен съд София област/АССО/, с което по жалба на М. Р. Е. е отменено Уведомително писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с Изх. 02-230-6500/2175 от 06.04.2024 г., в частта му, с която по мерки СЕПП, СПП, ЗДП Мярка 13.1/НР1, МЗС и мярка 12/Натура 2000, са оторизирани суми за плащане от 0 лв., или е извършено плащане на суми по малки от заявените от жалбоподателя, както и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 6 345.15 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на М. Р. Е. за подпомагане с УИН 23/260521/10763 за кампания 2021, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 1 месечен срок от влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател по подробно изложени доводи обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и необосновано. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба - М. Р. Е., чрез процесуален представител адвокат М. Стоянова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание ответникът не е явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт,подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че М. Р. Е. е регистрирана с уникален регистрационен номер /УРН/ [номер] в интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Същата е подала заявление за подпомагане с УИН 23/260521/10763 за кампания 2021, като е заявила за подпомагане по следните схеми и мерки: 1. Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; 2. Схема за преразпределително плащане /СПП/; 3. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания /ЗДП/; 4. Схема за млади земеделски стопани /МЗС/; 5. Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива на водите /Мярка 12/ и 6. Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/. Във връзка с подаденото заявление за плащане, е било издадено Уведомително писмо с Изх. 02-230-6500/2175 от 13.01.2023 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФ Земеделие - РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021. Същото е било обжалвано и с Решение 890/03.07.2023 г. по адм. дело 580/2023 г. по описа на АССО е отменено, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Издаденото след връщане на преписката ново Уведомително писмо с Изх. 02-230-6500/2175 от 06.04.2024 г. от Зам. - изпълнителния директор на ДФ Земеделие РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, е било оспорено пред първоинстанционния съд. С процесното уведомително писмо по схемата за единично плащане на площ /СЕПП/, за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2021г., съгласно чл.13, чл.16 и чл.19а и дял ІV от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г. Зам.- изпълнителният директор на ДФ Земеделие е оторизирал сумата от 0 лв. По Подмярка 13.1/НР1- Компенсаторни плащания в планински райони, съгласно чл.13, чл.16 и чл.19а и дял ІV от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г., както и разпоредбата на чл. 3 от Наредба 6/24.02.2015 г. е оторизирана сума в размер на 0 лв. По заявената Схема за преразпределително плащане /СПП/ и декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2016 площи по СЕПП, съгласно чл.13, чл.16 и чл.19а и дял ІV от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г., както и разпоредбите на чл. 43б ал.1 от ЗПЗП, за първите до 30 хектара, за които земеделският стопанин има право на подпомагане по СЕПП, е оторизирана сума в размер на 0 лв. За заявената схема ЗДП, съгласно чл. 28, §3 на Делегиран регламент 640/2014 г., е оторизирана сума в размер на 892.76 лв. По заявената схема за Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива на водите /Мярка 12/, е оторизирана сума в размер на 0 лв. По заявената схема за млади земеделски стопани, съгласно чл.13, чл.16, чл.19а, чл. 21 и дял ІV от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г., както и разпоредбата на чл. 15 от Наредба 3/17.02.2015 г. е оторизирана сума в размер на 0 лв. По схемите и мерките базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г., на жалбоподателя са били наложени санкции за бъдещ период по СЕПП 1870.56 лв.; по Мярка 13.1/НР 1 2120.48 лв., по СПП 1331.95 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 176.88 лв., или общо в размер на 6435.15 лв. В УП е посочено, че сумата предмет на санкцията се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент 908/2014 на Комисията. Заявени за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2021 са 39 БЗС, подробно описани по площ и местонахождение в представения по делото договор. Всички парцели са заявени за подпомагане по СЕПП, НР1, ЗДП,СПП, МЗС и Натура 2000. От ДФЗ - РА е извършена административна проверка, при която е установено наличието на разлика между декларираната и реална площ, като административният орган е приел посочените площи за наддекларирани. Посочено е в оспорения административен акт, че за БЗС 00878-207-1-1; 68134-1253-6-1; 68134-1254-2-1; 68134-1372-5-1; 68134-1372-6-1; 68134-1372-7-1; 68134-8042-1-1; 73047-160-1-2; 73047-628-1-2; 87028-14-1-1; 87028-260-5-1 и 87028-4-1-l, са двойно заявени за подпомагане, тоест заявени са от повече от един кандидат. Въз основа на тези установявания извършени чрез анализ на ортофотокарта, заявените за подпомагане от жалбоподателя и установени застъпвания, са били определени и недопустимите за подпомагане площи посочени в оспореното УП. АССО е посочил, че на заявените парцели не е извършвана проверка на място от страна на административния орган и че същите изцяло попадат в обхвата на слоя на площите в добро земеделско състояние за 2021 г. В рамките на първоинстанционното съдебно производство е приета, като неоспорена от страните Съдебно техническа експертиза, от заключението по която която се установява, че посоченият в договора за наем имот под 1 - 68134-8492-034 с площ от 5.31 дка, съответства на имот 68134-1254-2-1 с площ от 0.53 ха., посоченият под 8 - БЗС 68134-8226-083 с площ от 275.64 дка от 2172.64 дка, съответства на БЗС : 68134-1253-6-1, с площ от 01.ха.; 68134-1254-2-1, с площ от 0.26 ха.; 68134-1372-5-1, с площ от 6.04 ха.; 68134-1372-6-1, с площ от 0.25 ха и 68134-1372-7-1, с площ от 0.82 ха. Имотът описан под 35 в договора, като имот 00878-025-573, с площ от 24.317 дка, съответства на БЗС 00878-207-1-1, с площ от 1.74 ха. При така установеното от фактическа страна, за да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че УП в оспорената му част, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По отношение посоченото в УП правно основание по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП вр. с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 5/27.02.2009 г. за извършеното намаление на заявеното плащане, съдът е приел, че липсват доказателства по делото за спазване на процедурата по посочената разпоредба от Наредбата. Относно площите на БЗС, посочени като застъпени, първоинстационният съд е приел, че липсват данни за уведомление за публикацията на електронната страница на ДФ "Земеделие", съгласно изискването на чл. 17, ал. 1 от Наредбата. Посочените нарушения са квалифицирани като съществени от АССО, тъй като с допускането им жалбоподателката е била лишена от възможността да представи възражения и доказателства във връзка с констатираното застъпване на заявени за подпомагане площи. В заключение, съдът е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и основание по чл. 146, т. 3 от АПК е отменил акта в оспорената му част. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт след като е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност и коректно е установил фактите по делото. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, като установените факти обосновават правните изводи. Съдът правилно е приложил и материалния закон, поради което доводите на касатора за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно препращата норма на ал. 4 на същия законов текст, Агенцията намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. В случая съдът правилно е приел, че при съмнения за наличието на застъпване на съответните площи е следвало да бъдат извършени не само административни и кръстосани проверки, но и проверка на място, която е допустима съгласно чл. 59 и чл. 74 от Регламент /ЕО/ 1306/2013 от 17.12.2013 г. на Европейския парламент и на съвета. От обстоятелството, че не е извършена друга подходяща административна процедура, включително и проверка на място, следва да се приеме, че административният орган не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия. В тази връзка правилен и законосъобразен се явява изводът на АССО, че след не са установени по несъмнен начин посочените застъпвания на описаните в УП имоти, то процесният административен акт е издаден и в нарушение на материалния закон - отказано е изплащане на подпомагане, респективно намалени са исканите суми без да са налице предвидените в закона за това основания. В този смисъл доводите в касационната жалба за неправилна преценка на АС, относно неспазена процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. по отношение извършени административни проверки и установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019 г. и липсата на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП за извършеното намаление са неоснователни. Въпреки твърденията в касационната жалба и посочени фактически основания в оспореното писмо, относно проведена процедура по чл. 17, ал. 1 от Наредбата по отношение констатираните при кръстосани проверки застъпвания и разрешаване на двойно заявените площи по подаденото заявление, доказателства по делото за изпълнение на тази процедура не са ангажирани от страна на административният орган. Правилно от приетите по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че не е доказано от административният орган спазване на предвидената процедура. По силата на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ - РА установи застъпване /пресичане на границите/ на два или повече блока на земеделски стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на ДФ "Земеделие". Не са били изследвани по никакъв начин установените застъпвания чрез извършване на проверки на място и съпоставянето на съответните документи за ползването на процесните имоти. Административният съд правилно е тълкувал приложимата материално - правна разпоредба в смисъл, че същата изисква заявителят да бъде редовно уведомен за застъпването и да му се даде възможност да го отстрани, за да може да бъде извършено намаление на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Законосъобразен е изводът на АС за липса на кумулативно - необходима предпоставка за прилагането на нормата - надлежно съобщаване на застъпването и даване на срок за отстраняването му. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Това не е сторено в производството пред първоинстанционния съд от страна на органа, издал оспорения акт. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, поради непредставяне на доказателства за действителното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение