Решение № 7389 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2015 г.

Решение № 7389 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Илияна Доротеева Пенева от гр. Пловдив против решение № 2506 от 20.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1034/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив в отхвърлителната му част, както и по частна жалба на Илияна Пенева срещу същото решение в прекратителната му част. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната част като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Пенева твърди незаконосъобразност и на решението в прекратителната му част - съдът бил иззел компетенциите на по-горестоящия административен орган при преценката дали жалбата срещу административния акт пред министъра на земеделието и храните е просрочена или не, което според частната жалбоподателка е равносилно на отказ от правосъдие. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява . Представлява се от адв. Попов, който поддържа касационната и частната жалби. По същество твърди неправилност на съдебното решение в атакуваните части. Моли съдът да отмени решението в прекратителната му част и да се произнесе по същество по незаконосъобразността на уведомителното писмо, както и да отмени решението в отхвърлителната му част, като обяви нищожността на оспорения административен акт. Ответникът, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебният акт в атакуваните му части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, съответно - по чл. 230 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред АС- Пловдив е образувано по жалба на Илияна Пенева от гр. Пловдив против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г. изх. № 02-160-6500/9353 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадено по подаденото от Пенева Общо заявление за подпомагане УИН: 16/150611/05139 и Приложение за кандидатстване за АЕП за кампания 2012 г. С обжалваното уведомително писмо по мярка 214 "Агроекологични плащания" е оторизирана сума в размер на 0 лв, вместо исканата сума от 23 966.12 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че на база административна проверка, от заявения парцел /БЗС/ с идентификатор 17717-697-11-6 и обща площ от 19.99 ха, част с размер от 1.3 ха е наддекларирана площ, която съставлява 6.96 % процент на наддеклариране. Въз основа на горните констатации, съотнесени към заявените за подпомагане площи по мярка 214, изпълнителният директор на ДФЗ е заключил, че недопустимата за подпомагане площ е равна на заявената, поради което и на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. на Комисията, е отказал изцяло финансиране за кампания 2011 г., без да определя санкция за бъдещ период. Уведомителното писмо е било съобщено на адресата му на 29.05.2013 г., видно от собственоръчно отбелязване на датата на връчване от Илияна Пенева. Същата е обжалвала уведомителното писмо по административен ред пред министъра на земеделието и храните чрез ДФЗ на 21.06.2013 г. като преписката е постъпила при административния орган на 24.06.2013 г. Министърът на земеделието и храните се е произнесъл по жалбата едва на 14.02.2014 г., на която дата е постановил своя заповед № РД20-126/14.02.2014 г., с която е оставил без уважение жалбата срещу уведомителното писмо, развивайки допълнителни мотиви, а именно: Бенефициентът бил заявил за подпомагане за кампания 2011 г. един БЗС с обща площ от 19.99 ха по мярка 214 г. - направление "Биологично растениевъдство" /код АП03/, а получената информация от контролиращите лица, въведена съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. посочвала, че така заявеният парцел е биологичен - в преход. Посочването на код за подпомагане, различен от фактическото състояние на заявения БЗС, според указанията на зам. министъра на земеделието и храните с вх. № 02-0409/2299 от 4.08.2010 г. съставлявало несъответствие между заявеното и предоставената официална информация в МЗХ, в който случай се налагала санкция за целия БЗС поради неспазване от страна на земеделския производителя на някои от ангажиментите, свързани с предоставяне на помощта, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. Жалбата срещу уведомителното писмо до Административен съд - Пловдив е подадена чрез ДФЗ по пощата на 19.03.2014 г., т. е. след изричното произнасяне на по-горестоящия административен орган по смисъла на чл. 98, ал. 2, предл. второ от АПК. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Илияна Пенева с искане за обявяване нищожността на Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9353 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е оставил без разглеждане жалбата срещу законосъобразността на същото уведомително писмо, приемайки я за просрочена, като е прекратил производството по делото в тази част. За да стигне до този правен резултат, АС- Пловдив, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че още жалбата на Пенева срещу административния акт, предявена по административен ред до министъра на земеделието и храните, е била просрочена, тъй като уведомителното писмо е връчено на Пенева на 29.05.2013 г., а жалбата й до МЗХ е предявена чрез ДФЗ на 21.06.2013 г. - т. е. осем дни след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. С изтичане на срока за обжалване според съда се погасява правото на жалба, който факт не се санира с последващото произнасяне на по-горестоящия административен орган по съществото на жалбата. Отделно от гореизложеното и предвид факта, че жалбата ведно с преписката е постъпила в МЗХ на 24.06.2013 г., а министърът се е произнесъл по същество едва на 14.02.2014 г. - т. е. около осем месеца след сезирането му, е изтекъл и друг преклузивен срок - срокът по чл. 97, ал. 1 и този по чл. 97, ал. 5 от АПК. Доколкото жалбата до административния съд е предявена далеч след изтичане на срока по чл. 97, ал. 5 от АПК / едва след изричното произнасяне на МЗХ на 14.02.2014 г./, то правото да се оспорва законосъобразността на уведомителното писмо пред съд е преклудирано. Според АС-Пловдив да се приеме обратното, би означавало да се даде възможност административноправните спорове да се разпрострат безкрайно дълго във времето, което би създало неустановеност и несигурност в правния мир. По горните съображения съдът е оставил без разглеждане жалбата с доводи за незаконосъобразност на административния акт извън нищожността и е прекратил производството в тази част, а е разгледал по същество само оплакванията за нищожност на уведомителното писмо, доколкото този порок може да се контролира безсрочно по силата на чл. 149, ал. 5 от АПК. Съдът е приел, че уведомителното писмо не е нищожно, тъй като е постановено от материалнокомпетентен административен орган и в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма и реквизити. При издаването му не са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила и/или на материалния закон, които сериозно и изначално да опорочават съдържанието му до степен на нищожност. Съдебното решение е правилно. Дори да се приеме, че жалбата срещу уведомителното писмо пред МЗХ е предявена в срок, то е налице друго, по-съществено основание за просрочие на жалбата до съда - обстоятелството, че срокът за съдебно обжалване на първоначалния административен акт, определен в чл. 149, ал. 3 от АПК е преклузивен и е изтекъл към 19.03.2014 г. - датата на предявяване на жалбата на Пенева до Административен съд - Пловдив. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 определя сроковете, в които по-горестоящият административен орган е длъжен да се произнесе по предявена до него жалба срещу административен акт., а разпоредбата на чл. 97, ал. 5 определя правомощието на жалбоподателя да подаде жалба до съда в случаите, в които по-горестоящият орган не се е произнесъл в тези срокове. Срокът за съдебно обжалване на първоначалния административен акт е посочен в чл. 149, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 97, ал. 5 от АПК. Произнасянето на по-горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 от АПК - какъвто е конкретният случай- не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, адресирана до съда. От по-късното произнасяне с изричен акт, отхвърлящ жалбата срещу първоначалния административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване, тъй като сроковете по чл. 149, ал. 3 са преклузивни и с изтичането им се погасява самото право на оспорване пред съд. По горните съображения настоящата касационна инстанция споделя изцяло застъпените от административния съд доводи за недопустимост на жалбата на Пенева с оплаквания за незаконосъобразност на уведомителното писмо извън нищожността. Правилен е и изводът на АС-Пловдив за неоснователност на жалбата срещу уведомителното писмо с доводи за нищожност на същото. Законосъобразно съдът е приел, че наличието на предходно уведомително писмо от 13.09.2011 г., с което Пенева е одобрена за участие с площи по мярка "АЕП", не влече нищожност на атакуваното УП, което се явява последващо, но е с друго съдържание- отказана е оторизация и финансово подпомагане по съответната мярка. Първото УП е с правно основание чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", а второто УП и с правно основание чл. 65 от същата Наредба. Обосновано административният съд е приел, че уведомителното писмо не е нищожно, тъй като е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за писмена форма и реквизити и при издаването му не са допуснати тежки нарушения на производствените правила и материалния закон, които да водят до нищожност. С оглед гореизложеното касационната и частната жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,