Решение № 12950 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2014 г.

Решение № 12950 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13249/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници против Решение № 5508/19.08.2014 г. на Административен съд София-град, (АССГ), постановено по адм. д. № 11544 по описа за 2012 г. С решението е отменен Ревизионен акт № 3/37/1/03.08.2012 г. на митнически орган при Митница Свиленград, потвърден с решение № 563/26.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с който на "Марвин" ООД са установени задължения за заплащане на акциз и лихви за просрочие в периода от 01.07.2006 г. до 31.12.2007 г. общо в размер на 163 828, 32 лв., от които акциз в размер на 95 211, 05 лв. и лихви за просрочие в размер на 68 617, 27 лв. Касаторът - Директор на Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви и че фактическата обстановка по спора е останала неизяснена. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 59, ал. 1 ЗАДС. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Марвин" ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Първоинстанционният съд е счел, че между страните не е налице спор относно фактите. Установил е, че за ревизирания период на "Марвин" ООД, притежаващо лиценз за търговия с химични продукти са доставени по силата на покупко-продажба и преработка на ишлеме от различни доставчици акцизни стоки - етилов алкохол /етанол/, при единична цена на стоката 2,50 лв, без посочен акциз. Към фактурите не са били приложени акцизни данъчни документи по чл. 84 и чл. 85 от ЗАДС за начисляване на акциз. Получените стоки са били реализирани предимно на дребно, наливно в съдове на клиенти или в опаковки на ревизираното лице. За ревизирания период дружеството не е притежавало лиценз за управление на данъчен склад и не е подавало акцизни декларации по чл. 87 от ЗАДС. При така установените факти, съдът е счел, че спорът е правен и касае приложението на чл. 59 от ЗАДС. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят в производството пред настоящата инстанция да е обработвал, преработвал, добивал, извличал и смесвал суровини, материали и/или продукти, а опаковането на акцизни стоки не представлява производство и не е част от производството на акцизни стоки. АССГ е обсъдил и приложението на чл. 3, т. 3 от ЗАДС (в приложимата му за периода редакция) и е счел, че ревизираното лице не е задължено по силата на тази норма, тъй като не е се е разпоредило с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Безспорно етиловият алкохол /етанолът/, съгласно чл. 2, т. 1 вр. чл. 9 ЗАДС, е акцизна стока. Съгласно чл. 3, т. 3 ЗАДС в относимата към ревизирания период редакция, лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз са данъчно задължени лица. Съгласно чл. 19 ЗАДС посочените стоки подлежат на облагане с акциз при производството им в страната, а разпоредбата на чл. 20 ЗАДС предвижда, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Следователно, спорният въпрос по делото е дали дейността на ревизираното лице представлява такава по производство с акцизни стоки или по разпореждане с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз. Разпоредбата на чл. 59 ЗАДС в първоначалната му редакция, приложима за данъчен период юли 2006 г., предвижда, че производство на акцизни стоки е всякакъв вид обработка или преработка, включително смесване, на всякакъв вид суровини, материали и/или продукти, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки. При това, по аргумент от чл. 59, ал. 3 ЗАДС, дори за стоките, с които се извършват дейностите и операциите по ал. 1 да е заплатен акциз, това не изключва тези дейности и операции да бъдат квалифицирани като производство. С изменението на закона обн. ДВ бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., разпоредбата на чл. 59 ЗАДС е допълнена, като конкретизира, че преработката може да включва добиване, извличане и смесване. Обработка, съгласно Български тълковен речник означава оформяне, подготвяне, усъвършенстване. Преработването е обработване на нещо, за да се направи годно за употреба. Същественото в случая е, че резултатът от която и да е от тези дейности следва да е получаване или опаковане на акцизни стоки. По обясненията на представляващите го лица, ревизираното лице е осъществявало продажбата на етилов алкохол в опаковки, различни от тези, в които е получаван етанолът. Това е очевидно, доколкото са закупувани големи количества етанол, но са продавани на дребно. В хода на административното производство не е извършена проверка на място, не е констатирана материална и кадрова обезпеченост за бутилиране на етанол, не са събрани никакви доказателства, че е осъществяван производствен процес по опаковането. Обстоятелството, че е било необходимо преливане на етанола от съда на производителя в друг съд, с цел да се осъществи продажбата, не променя извода за липса на доказателства за осъществяване на състава на чл. 59 ЗАДС, включително опаковането на акцизни стоки. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и следва да бъдат споделени. Вторият спорен въпрос по делото е относно приложението на чл. 3, т. 3 ЗАДС. Установените факти сочат, че ревизираното лице е продавало акцизни стоки и че за тези акцизни стоки не е бил платен акциз от производителя при освобождаването на стоките за потребление. Въпросът е дали при това положение за ревизираното лице възниква задължение за заплащане на акциз при продажбата на етиловия алкохол на дребно. Първоинстанционният съд е счел, че такова задължение при действието на чл. 3, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2, т. 4 ЗАДС в приложимата им редакция не възниква, тъй като разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС е приета впоследствие. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 3, т. 3 ЗАДС в относимата към ревизирания период редакция, лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз са данъчно задължени лица. В случая е налице втората хипотеза - разпореждане с акцизни стоки. Правилно първоинстанционният съд тълкува тази разпоредба във връзка с чл. 20, ал. 2 ЗАДС в относимата му редакция, който предвижда хипотезите на освобождаване на акцизни стоки за потребление. При продажбата на етанол от страна на ревизираното лице не е реализирана никоя от посочените хипотези. Процесната стока е била произведена и разпространена от производителя и без начислен и заплатен акциз. Акцизът по принцип е косвен еднофазен данък, който се начислява еднократно при освобождаване на акцизните стоки за потребление. При цитираните по-горе разпоредби задължен за внасяне на акциза е производителят, какъвто ревизираното лице не е. В ЗАДС не е уредена възможност за няколко последователни "освобождавания за потребление" на една и съща стока. Задължението за заплащане на акциза е възникнало за производителя на стоката в момента на освобождаването и за потребление. Обстоятелството, че това задължение не е изпълнено, при законодателството, действало в процесния период, не поражда задължение за ревизираното лице за заплащане на акциза. По изложените съображения, липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски от страна на ответника, поради което такива не се присъждат. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,