Решение № 11124 от 5.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Аликан от гр. Сърница срещу Решение 57 от 31.01.2022 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 1164/2021 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на И. Аликан срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-2932 от 14.10.2021 г. на началника на Областен отдел (ОО) на "Автомобилна администрация" (ООАА) Пазарджик, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са приложени следните ПАМ: 1. Спиране от движение на товарен автомобилен автомобил Ифа Л60 с рег. [рег. номер] от категория 3, собственост на И. Аликан, чрез сваляне на регистрационната табела и на Свидетелство за регистрация на МПС част II 000694800 до отстраняване на нарушението вписване на МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца и 2. Временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС 283944859 от 17.04.2019 г. на водача И. Аликан до отстраняване на нарушението - вписване на МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца. Касационният жалбоподател - И. Аликан счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че по делото не са събрани доказателства лицето, спрямо което са приложени ПАМ, да е извършвал по занятие превоз на товари, нито че е правил това срещу възнаграждение, което включва не само заплащане на разходите, но и печалба. В оспорваната заповед не се сочи коя норма на ЗАвтП е нарушена, за да бъдат приложени процесните ПАМ, като административният орган е изградил изводите си при липса на годни доказателства, в нарушение на чл. 44, ал. 2 АПК. Твърди, че по отношение на ПАМ - временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС 283944859 от 17.04.2019 г. на водача И. Аликан до отстраняване на нарушението - вписване на МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца, което на практика означава лишаване от право на управление на МПС, а административният орган няма правомощия да налага подобно наказание. Определеният срок на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП не повече от 12 месеца, без излагане на нарочни мотиви е в нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменен оспорваният административен акт. Претендира разноски съгласно представен списък. Касационният жалбоподател се представлява от адв. В. Добрев Адвокатска колегия - Пазарджик. Ответникът началникът на ООАА Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че оспорваната заповед е издадена въз основа на констатациите от извършена проверка, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия А - 2020 293187 от 13.10.2021 г., при която е установено, че на 13.10.2021 г., при извършване на проверка от служители на ООАА - гр. Пазарджик, на път III-843, КГП Чепино в посока на движение гр. Велинград, жалбоподателят, като водач на товарен автомобил Ифа Л60", с per. [рег. номер], от кат. 3, извършва обществен превоз на товари - дърва бял бор от гр. Сърница за гр. Велинград, видно от превозни билети 7975/00142/6DF0F3L от 13.10.2021 г. и 7975/00 143/G4W040TOT от 13.10.2021 г., без за МПС да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие към лиценз на Общността. Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя на 15.10.2021 г. Със Заповед РД-01-43/23.01.2020 г. изпълнителният директор на Автомобилна администрация" е упълномощил Началника на Областен отдел Автомобилна администрация" да прилага ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП с мотивирани заповеди. По делото са представени заверени копия от превозни билети с 7975/00142/6DF0F3L от 13.10.2021 г. и 7975/00143/G4W040T от 13.10.2021 г., от което е видно, че на посочената дата на проверката е извършван от И. Аликан превоз на дървесина от ДГС Селище" до гр. Велинград с купувач И. Ръжанков. В административното производство са снети обяснения на И. Аликан, както и на И. Ръжанков, от които е видно, че за осъществения превоз купувачът е заплатил 80 лева за гориво и превоз. В обяснението на И. Аликан се казва, че не притежава лиценз за товари и пътници на територията на Република България, тъй като не е знаел, че трябва да има такъв документ. Въз основа на така установеното е издадена оспорваната заповед, с която са приложени процесните ПАМ. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването й. Счел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" във връзка с ал. 2, т. 3 ЗАвтП и пар. 1, т. 1 ДР на ЗАвтП, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в тази част. Приел за безспорно, че с посочения товарен автомобил е осъществен обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 1 и 3 ДР на ЗАвтП, като този факт се установява и от снетите обяснения на И. Аликан, и И. Ръжанков, за извършения превоз са заплатени 80 лева за гориво и превоз. Съдът е счел, че издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, като съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАвтП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. Съдът намира, че от съдържанието на акта и снетите обяснения се установяват по несъмнен начин и фактите, които изпълват хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а във връзка с ал.2, т.1 ЗАвтП. Решението е правилно. По наведените доводи свързани с компетентността на органа, издал обжалвания административен акт: В съответствие с чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е приета като доказателство Заповед РД-01-43 от 23.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с която в т. 7, изрично е предвидено упълномощаване на началник областен отдел Автомобилна администрация в регионална дирекция Автомобилна администрация да прилага ПАМ по чл. 106а ЗАвтП, какъвто е настоящият случай. Двете приложени ПАМ са по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1, и т.4, б. б и ал. 2, т. 3 ЗАвтП, поради което оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Напълно неправилно касаторът приравнява ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП на административното наказание лишаване от право да се управлява МПС по смисъла на ЗДвП, с цел да обоснове некомпетентност на органа да прилага посочената ПАМ. Принудителната административна мярка не е административно наказание. Нейното прилагане не е осъществяване на административнонаказателна отговорност. Актовете, с които се прилагат ПАМ са актове по прилагане не на санкцията, а на диспозицията на правната норма. Различни са основанията за прилагане на ПАМ и за налагане на административни наказания, видовете мерки и наказания, предназначението им, редът за прилагане, правната същност на юридическите актове, тяхната цел, както и редът за правна защита срещу тях. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР ЗАвтП "превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. Превозът на товари е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на товари без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на товари, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, АС Пазарджик обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. "б" ЗАвтП за прилагане на оспорените ПАМ. Действително по делото не са представени категорични доказателства от административния орган, че при събиране на писмените сведения в административното производство е спазен процесуалния ред, установен в чл. 44 АПК. Но възмездното извършване на услугата, чрез заплащане, се установява и от съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. От страна на касатора в настоящото производство не са представени доказателства в подкрепа на твърденията му във връзка с извършеното плащане на товара, които да оборват фактите и обстоятелствата, отразени в посочения АУАН. Последният единствено се позовава на представените по делото сведения, за които изрично твърди, че не са съставени по предвидения ред и които с оглед изложеното по-горе, не следва да бъдат ценени в настоящото производство. Ето защо правилно съдът е обосновал фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорените ограничителни мерки. Забраната за извършване на превоз на товари срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. По отношение възражението на касатора свързано със срока, за който мярката по 106а, ал.1, т. 4, б. б ЗАвтП е приложена, а именно до отстраняване на нарушението вписване на МПС в лиценз, но за не повече от година, следва да се уточни, че в настоящия случай (за разлика от цитираната от касатора съдебна практика, която касае различна фактическа обстановка) е определен изрично моментът на отстраняване на нарушението, като за да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и едногодишен краен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата. Следователно, законът предоставя на адресата на ПАМ една година, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране (в този смисъл Решение 10262 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 3820/2022 г., VII о., от което е видно и че цитираната практика е изоставена). При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение