Решение № 6358 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 299/2014 г.

Решение № 6358 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 299/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на министъра на културата, чрез процесуалния представител, против решение № 13783 от 22.10.2013 г., постановено по адм. д. № 8888/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, в частта, в която е отменено негово решение № 97-00-0042/1.02.2012 г. по т. 1 и т. 8, като преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че отказът по т. 1 е законосъобразен, тъй като заявителят Николай Веселинов не е потърсил обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, а достъп до документи. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал като отказ произнасянето по т. 8, в която част органът по същество само е уведомил лицето къде се съхранява търсената информация. Моли решението в тази част да се отмени и по същество жалбата на Веселинов се отхвърли като неоснователна. Касаторът Николай Веселинов Веселинов обжалва решението № 13783 от 22.10.2013 г. по адм. д. № 8888/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, в която жалбата му срещу оспореното решение № 97-00-0042/1.02.2012 г. на министъра на културата е отхвърлена. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е разгледал, обсъдил и съобразил всички представени по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилен правен извод. Счита, че му се дължи достъп до поисканата обществена информация, съдържаща се във всички, описани от него в заявлението, документи. Иска отмяна на съдебния акт в тази част и произнасяне по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка. Посочил е, че министърът на културата е сезиран със заявление по ЗДОИ вх. 97-00-0042/27.12.2011 г. от Николай Веселинов Веселинов, с което последният е поискал да му бъде предоставена обществена информация от всички документи издадени и/или съхранявани в Министерството на културата по повод провежданите археологически проучвания и извършените СМР за изграждане на "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" в територията на ИАР "Сердика - Средец" - гр. София, като неизчерпателно е посочил в осем пункта следната информация, съдържаща се в: документи, свързани с теренни проучвания на археологически ценности, включително разрешения за извършване, становища и доклади за провеждането им; становища на НИНКМ към МК; заповеди на МК; констативни протоколи на ИОКН и създадени контролни комисии към МК; протоколи от работата на специално създадената Междуведомствена работна група (МВРГ); протоколи от заседания на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ); съгласувателни становища на МК; съпътстваща проектна документация и др., с изключение на изрично описани документи, които вече са му представени по реда на ЗДОИ от министъра на културата. С оспорения административен акт министърът на културата е предоставил достъп до обществена информация по т. 5 от заявлението на Веселинов, на когото са предоставени протоколи от заседанията на Междуведомствената работна група от 29.08.2011 г. и от 25.06.2010 г. С решението е отказан достъп до обществена информация по т. 1, 2, 3, 4, 6 и 7 от заявлението, тъй като вече е бил предоставен достъп до обществена информация в тази част в предходните шест месеца, а министерството не разполага с друга информация, която да може да бъде предоставена по т. 1 - 7 от заявлението за достъп. Във връзка с искането по т. 8 министърът е постановил, че исканата от заявителя проектна документация съставлява документиране по смисъла на чл. 188 от Закона за културното наследство и формира документален фонд към НИНКН, като достъпът до тях се осъществява по реда на Закона за Националния архивен фонд на Република България, а не по реда на ЗДОИ. Решаващият съдебен състав е приел, че задълженият субект следва да представи търсената обществена информация по т. 8 от подаденото заявление от 27.12.2012 г., тъй като за тази обществена информация не важи изключението по чл. 8, т. 2 от ЗДОИ. Обосновал е правния си извод с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от Закона за културното наследство и е приел, че поисканата от Веселинов съпътстваща проектна документация за археологическите проучвания и извършваните строително-монтажни работи не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Поради това е приел, че се търси обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и отказът на министъра на културата в тази част е незаконосъобразен. За да отмени административния акт и в частта по т. 1, съдебният състав е приел, че с оглед представените по делото доказателства, в Министерството на културата съществува "Доклад за резултатите от теренното археологическо проучване в описания обхват" от д-р М. Иванов, който не е предоставен на заявителя. Тъй като този доклад е в обхвата на т. 1 от заявлението, е заключил, че непредставянето му е в нарушение на ЗДОИ. Правният извод за неоснователност на подадената от Веселинов жалба в частта по т. 2 - т. 7 от постановеното решение на министъра на културата съдът е обосновал със законосъобразността на административния акт в тази част, предвид доказателствата по делото и закона. Приел е, че така търсената информация (с изключение на тази по т. 5, по която е предоставена обществена информация) вече е предоставена на заявителя органът не разполага с друга информация извън нея. Действително, по делото не са представени никакви доказателства за съществуване на останалите, твърдени от Веселинов документи, обективиращи търсената обществена информация. По жалбата на министъра на културата: Разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. Законът не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Първоинстанционният съдебен състав е съобразил доказателствата по делото, конкретно формулираното искане на заявителя и правилно е приложил материалния закон, като е приел, че съществуващия "Доклад за резултатите от теренното археологическо проучване в описания обхват" от д-р М. Иванов е документ, свързани с теренни проучвания на археологически ценности, съдържащ търсената обществена информация по т. 1, поради което и правилно е отменил постановения отказ в тази му част. По отношение на търсената информация, посочена в т. 8 от заявлението на Веселинов, касационната инстанция споделя първоинстанционния извод за незаконосъобразност на постановения отказ. Неоснователно е възражението на касатора, че в този пункт органът не е формирал отказ, а е информирал заявителя за местосъхранението на търсената информация и компетентният да я предостави орган, тъй като се искат документи, съхранявани в Националния архивен фонд. В тази част заявителят е поискал достъп до обществена информация, съдържаща се в съпътстваща проектна документация във връзка с провежданите археологични проучвания и извършените строително-монтажни работи за изграждането на античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", гр. София. Веселинов е посочил изключенията - документите, които вече са му били предоставени, но заявлението в тази му част е бланкетно. Административният орган се е ограничил само да посочи, че такава информация може да получи от Националния архивен фонд, тъй като документите се съхраняват там и могат да бъдат потърсени в НИНКН. Както правилно е приел първоинстанционния съдебен състав, търсената информация, обективирана в т. 8 от заявлението, следва да се предостави от министъра на културата, с оглед дейността, за която се иска. Документите, които съдържат тази информация за посочения от заявителя обект, не попадат в приложното поле на чл. 188 от ЗКН. Съгласно чл. 4 от този закон държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и гражданското общество, като неговите правомощия и на подчинените му органи и институции са уредени в чл. 12 и сл. от ЗКН. Но дори и част от тази информация да не се съхранява в Министерството на културата, след като министърът има данни за нейното местонахождение, той не следва да отказва на заявителя, а да изпълни задължението си по чл. 32, ал. 2 от ЗДОИ - в 14-дневен срок от получаване на заявлението да го препрати на съответния орган. Неоснователно е касационното възражение, че по същество заявителят иска предоставяне на документи, а не търси достъп до обществена информация. Информацията като сведение, знание за нещо се материализира в нейните носители, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДОИ, ето защо и заявителят е длъжен в искането си да посочи под каква форма да му бъде предоставена - чл. 26 от ЗДОИ. Предвид изложеното, решението в отменителната му част е правилно като постановено в съответствие с доказателствата по делото и точното приложение на материалния закон. Касационната жалба на министъра на културата се явява неоснователна. По касационната жалбата на Николай Веселинов Веселинов: Съдът приема същата за неоснователна. С обжалваното решение правилно е прието, че отказът на министъра на културата да предостави достъп до търсената обществена информация, обективирана в посочените в заявлението документи по т. 2 - т. 7 е законосъобразен. При точно приложение на материалния закон е достигнал до правнообоснован извод, че информацията по т. 5 от заявлението е предоставена на Веселинов. В останалата част - по т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 от заявлението органът е посочил, че вече е предоставил такава информация на лицето в предходните шест месеца и, извън нея, не разполага с други документи - чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. В този случай в тежест на жалбоподателя е да докаже твърдението си, че така поисканата информация не му е предоставяна. В случая Веселинов не е оборил по категоричен начин доводите на органа. Представената пред първоинстанционния съд молба-защита от 25.02.2013 г., в която жалбоподателят пространно е описал конкретни документи, които да му бъдат предоставени, не сочи на незаконосъобразност на оспорения отказ № 97-00-0042/1.02.2012 г. на министъра на културата. Последващо описание на документи, до които иска достъп, не може да подменя предмета на заявлението пред административния орган. Решението в отхвърлителната част е постановено в съответствие с доказателствата по делото, от които е видно, че по предходно заявление (с идентично съдържание) органът е предоставил исканата информация, находяща се в Министерството на културата. Като е отхвърлил жалбата в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд