Решение № 12023 от 26.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2018 г.

Решение № 12023 от 26.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2018 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Кукушев, в качеството му на настойник на А. К. против решение № 24/3.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11812/2017 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ).

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, което е касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да се отмени обжалваното съдебно решение и се присъди обезщетение за осъществената спрямо неговата дъщеря непряка дискриминация.

Е. Кукушева, участваща в съдебното производство като настойник на А. К. е редовно призована за съдебно заседание, но не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба.

Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (комисията/КЗД) оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна - Столична община оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмени бележки на юрисконсулт М. Андриянова. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Столичен общински съвет, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното съдебно решение № 24/3.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11812/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Е. Кукушева и Р. Кукушев, в качеството им на настойници на А. К., срещу решение № 243/10.06.2015 г., постановено по преписка № 287/2014 г. на КЗД пети специализиран заседателен състав. Административният съд е приел за установено, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Решаващият съд е изложил подробни съображения, въз основа на които обосновава извод, че твърденията на жалбоподателите Е. Кукушева и Р. Кукушев, че спрямо тяхната дъщеря А. К. е проявена дискриминация са недоказани.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно.

С атакуваното пред АССГ решение на Комисията е прието за установено, че:

1. По отношение на А. К. не е осъществено неравно третиране по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) от страна на Столична община, представлявана от кмета Й. Фандъкова, като е отхвърлен сигнала на Е. Кукушева и Р. Кукушев;

1. По отношение на А. К. не е осъществено неравно третиране по смисъла на чл. 4 от 33Дискр. от страна на Столичен общински съвет, представляван от председателя Е. Герджиков, като е отхвърлен сигнала на Е. Кукушева и Р. Кукушев.

Решението на КЗД е по преписка, образувана с разпореждане № 679/09.07.2014 г. на председателя на КЗД по жалба вх. № 44-01-72/29.04.2014 г., подадена от Р. Кукушев и Е. Кукушева и декларация с вх. № 44-00-2585/06.06.2014 г. на Е. Кукушева, която е възприета като допълнение към жалбата. В разпореждането е прието, че тази жалба отговаря на изискванията на чл. 51 от ЗЗДискр. и на основание чл. 9, чл. 54, чл. 55, ал. 1 и чл. 60 от ЗЗДискр. подлежи на разглеждане. При провеждане на цялото административно производство като жалбоподатели са конституирани и респ. са участвали Е. Кукушева и Р. Кукушев, но в решението на КЗД те са посочени като сигналоподатели.

Съгласно чл. 50 от ЗЗДискр. производство пред комисията се образува по жалба на засегнатите лица, по инициатива на комисията или по сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. В случая производството е образувано по жалба на Е. Кукушева и Р. Кукушев с оплаквания от начина на организиране и реализиране на услугата "Асистент за независим живот" на Столична община, за която те като родители и настойници на поставената под пълно запрещение А. К. са кандидатствали. Според тях ежегодната промяна на критериите в програмата ограничава достъпа до нея и представлява проява на дискриминация спрямо тяхната дъщеря. Тези оплаквания са формулирани от Е. Кукушева и Р. Кукушев лично от тяхно име, което е дало основание да бъдат конституирани като жалбоподатели, но едновременно с това се съдържат и твърдения за допуснато неравно третиране на А. К., която те представляват като настойници. Тя обаче не е конституирана като страна – жалбоподател в административното производство. Комисията вместо да констатира това особено съществено процесуално нарушение при конституирането на страните и провеждането на цялото административно производство без участието на А. К. чрез законните си представители ги обозначава в решението от 10.06.2015 г. като сигналоподатели, т. е. лица, които не защитават свои собствени права и интереси, а само подават сигнал за наличие на дискриминация. В случая Е. Кукушева и Р. Кукушев с подаване на жалба до КЗД упражняват както свои собствени права на лица, свързани с лице с увреждане, така и правата на поставената под пълно запрещения тяхна дъщеря с искане да получат за себе си и за нея защита от твърдяната дискриминация. Промяната на качеството на страните в акт, с който приключва административното производство без те да бъдат надлежно уведомени също съставлява процесуално нарушение.

В конкретния случая неяснотата относно участниците в производството е довело и до ограничаване предмета на доказване и формално обосноваване на извод за липса на дискриминация без да са събирани и анализирани всички относими доказателства. Тези процесуални нарушения не са констатирани от първата инстанция в нарушение на изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, според което съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Това нарушение съставлява основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, а при условията на чл. 227, ал. 1 от АПК спорът трябва да бъде решен по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липсата на анализ на всички оплаквания за проява на дискриминация, породени от правилата, по които функционира "Асистент за независим живот" с ограничаване до проверка доколко те са спазени спрямо А. К., представляват основания за отмяна на решението на КЗД и изпращане на преписката за ново произнасяне. При новото разглеждане на спора следва да бъдат конституирани всички участници в производството, съобразно мотивите на настоящото решение и изложените в решение № 12600/19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5862/2016 г. по описа на Върховния административен съд, да бъдат обсъдени всички оплаквания и събрани доказателства за тях, да бъде направен задълбочен анализ на правилата, по които е предоставяне услугата и дали те не съдържат прояви на непряка дискриминация спрямо лицата с увреждане и свързани с тях лица, върху които тази програма оказва пряко въздействие.

Касационният жалбоподател не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.

В касационната жалба е направено искане за обезщетение, което не подлежи на разглеждане в настоящото производство, поради което в тази част следва да бъде изпратена на Административен съд - София град по компетентност за преценка редовност и допустимост. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,