Решение № 12781 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2017 г.

Решение № 12781 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Ракитово против решение № 388/14.07.2017 г. по адм. д. № 107/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е обявена нищожността на решение № 309/16.01.2017 г., прието с протокол № 21 на заседание на Общински съвет Ракитово, проведено на 16.01.2017 г. Касаторът Общински съвет Ракитово чрез своя председател твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но извън така посочените правни квалификации единственият му довод е, че неправилно е възприето заключението на съдебно-техническата експертиза. Според касатора от него следва, че на територията на община Ракитово няма ВиК съоръжения на държавата или на друга община. По тези съображения касаторът моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът – Областен управител на област Пазарджик оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна "ВКТВ" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № 309, прието от Общински съвет Ракитово на 16.01.2017 г. с Протокол № 21, с което е. потвърдено решение № 305/20.12.2016 г. и е определен "ВКТВ" ЕООД за като ВиК оператор по реда на Закона за водите, като е предвидено кметът на община Ракитово да сключи договор с ВиК оператора за възлагане на дейностите по предоставяне на ВиК услугата и управление, поддържане и експлоатация на ВиК системите. Решение № 309/16.01.2017 г. е прието с оглед заповед № ПО-281/28.12.2016 г. на ВрИД областен управител на област Пазарджик, с която е отменено решение № 305/20.12.2016 г. на ОбС Ракитово и е върната преписката за ново разглеждане, с мотиви, че част от ВиК системите в община Ракитово са публична държавна собственост. В хода на административното производство е изискано и е представено становище от заинтересованата страна "ВКТВ" ЕООД. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, възприето от съда и неоспорено от страните, е установено, че на територията на община Ракитово съществува външен водопровод с дължина 3 590 м., Ф 300 от открито водохранилище "Тупавишко дере", който преминава на територията на община Батак и се включва в НР "Цигов чарк", който е част от външен довеждащ водопровод от яз. "Голям Беглик", представляващ публична държавна собственост. Чрез довеждащия водопровод от яз. "Голям Беглик" се доставя вода до уличните водопроводни мрежи на територията на община Батак и на община Ракитово, като съоръжението попада в границите на обособената територия собственост на повече от една община. Съдът е приел, че този външен водопровод е публична държавна собственост, на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за водите. При тези доказателства и установените факти, съдът е счел, че Общински съвет ракитово е компетентен да приема решения за определяне на В и К оператор само в случаите на чл. 198б, т. 3 от Закона за водите, когато в границите на обособената територия попадат В и К системи - собственост само на една община, но не и в конкретния случай, когато се касае за съоръжения публична държавна собственост, обслужващи водопроводни мрежи както на територията на община Ракитово, така и на територията на община Батак. По тези съображения Административен съд Пазарджик е обявил нищожността на оспорената заповед. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и изводите му са обосновани, направени в съответствие със съдопроизводствените правила и съобразени с приложимия материален закон. Поради това решението е правилно. Фактическият спор по делото се свежда до това дали в границите на обособената територия по смисъла на чл. 198а от Закона за водите, която съвпада с територията на община Ракитово /видно от Решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, ДВ бр. 7 от 2010 г. /попадат ВиК системи – държавна собственост, а правният съответно до това компетентен ли е Общински съвет Ракитово да определя ВиК оператора за тази обособена територия. Приетото по делото експертно заключение е категорично, че част от водопровод, обслужващ община Ракитово, попада и на територията на община Батак / която е отделна обособена територия/ и е свързан с външен довеждащ водопровод от яз. Голям Беглик. Това заключение не е оспорено от никоя от страните. То опровергава фактическите констатации, залегнали в оспореното решение, че външен довеждащ водопровод от язовир "Голям Беглик" е на територията на община Батак и по никакъв начин не е свързан с водоснабдителната система на община Ракитово. Следователно, оспореното решение почива на неверни фактически констатации. В представения протокол от проведена работна среща в МРРБ от 9.12.2014 г., на която са присъствали представители на Общински съвет Ракитово, кметът на общината и управителят на "ВКТВ" ЕООД е посочено изрично, че ВиК операторът следва да коригира картния си материал и списъците с активи с цел прецизиране на собственост, като водопровод азбестоцимент Ф300 с дължина 3600 м от открито водохващане "Топавишко дере" до връзката с водопровод Ф250 от апаратната камара е публична държавна собственост. Освен това от напорен резервоар "Цигов чарк", който се намира на територията на община Батак тръгва друг водопровод с дължина 5650 м, който се включва в ОШ "Бърдо" и е част от водоснабдителната система на община Ракитово. На приложения картен материал, съгласно заключението, те са означени като публична държавна собственост. Приложимата правна уредба се съдържа в Закона за водите. Съгласно чл. 198а от същия, територията на страната за нуждите на управлението, планирането и изграждането на ВиК системи и за предоставянето на ВиК услуги се разделя на обособени територии. Както се посочи по-горе въз основа на цитираното решение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, прието на основание § 34 ПЗР от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите / ДВ бр. 47 от 2009 г. /, община Ракитово е такава обособена територия. Съгласно чл. 198б ЗВ управлението на ВиК системите се осъществява от: 1. министъра на регионалното развитие и благоустройството, който координира управлението на ВиК системите на национално ниво; 2. асоциацията по ВиК, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини; 3. общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи - собственост само на една община. Само в последния случай, съгласно чл. 198г, т. 1 от закона, общинският съвет определя ВиК оператора по реда на този закон или избира ВиК оператор по реда на Закона за концесиите и приема решение за сключване на договора с ВиК оператора за възлагане на дейностите по предоставяне на ВиК услугата и поддържане на ВиК системите. В конкретния случай е установено, въз основа на представените доказателства, че в обособената територия на община Батак попадат водопроводи, които доставят вода и до потребителите на община Ракитово. Посочените съоръжения не представляват недвижими имоти, поради което за тях не се съставят актове за държавна или общинска собственост. От друга страна, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община са публична държавна собственост. При тези факти и посочената правна уредба, както и при липса на конкретни касационни оплаквания и други доказателства, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че касаторът не разполага с предвидената в чл. 198г, т. 1 ЗВ компетентност, тъй като условията на чл. 198б, т. 3 ЗВ не са налице. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират, поради което не се и присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение