Решение № 1460 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование 26720 Черноморец, чрез процесуалния му представител, против решение 1329 от 15.02.2024 г., постановено по адм.д. 470/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът С. Б. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - Бургас отменя заповед РД-126/20.02.2023 г., заповед ЛС-02/22.02.2023 г. и заповед ЛС-03/27.02.2023 г., издадени от командира на Военно формирование 26720 Черноморец. Със заповед РД-126/20.02.2023 г. на основание чл. 245, ал. 2, във вр. с чл. 242, т. 9 и чл. 200, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), във връзка с т. 5.8.2. от Етичния кодекс, чл. 137, ал. 7 от ППЗОВСРБ, т. 9.2 от заповед на министъра на отбраната ОХ-669/05.08.2021 г., т. 5 от заповед на министъра на отбраната ОХ-743/12.08.2022 г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Със заповед ЛС-02/22.02.2023 г. на жалбоподателя е прекратен договора за военна служба и същият е освободен от длъжност и от военна служба, като му е определен 3-дневен срок за сдаване на длъжността. Със заповед ЛС-03/27.02.2023 г. жалбоподателят е отчислен от списъчния състав считано от 27.02.2023 г. За да постанови този резултат съдът извежда извод, че трите оспорени заповеди са взаимно свързани като незаконосъобразността на заповед РД-126/20.02.2023 г. на командира на Военно формирование 26720 Черноморец, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение, води и до незаконосъобразност на издадените ЛС-02/22.02.2023 г. както и на ЛС-03/27.02.2023 г. В тази връзка на първо място е разгледал законосъобразността на заповед РД-126/20.02.2023 г. По делото на основание чл. 193, ал. 1 ГПК съдът е открил производство по оспорване автентичността на подписа на серж. С., положен от него в протокол 1855/31.08.2022 г. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписът под оспорения документ не е положен от жалбоподателя. В последствие отново е открито производство по оспорване на автентичността на подписа на серж. С., положен от него в протокол рег. З-1851/31.08.2022 г. за запознаване на военнослужещите от Военно формирование 26720 - Черноморец със съдържанието на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и протокол рег. З-1848/31.08.2022 г. за запознаване на военнослужещите със съдържанието на заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната. Съгласно заключението на извършената втора съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписите в така представените документи са положени от С. Б. С.. С оглед на което съдът е извел извод, че безспорно е установено, че жалбоподателят е бил запознат със заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната. Посочил е, че в т. 6 от същата е забранено управлението на ППС от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта на 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При установяване на подобно нарушение от компетентните органи на военнослужещия нарушител да му се наложи дисциплинарно наказание уволнение по чл. 245, ал. 2 във вр с чл. 242, т. 9 ЗОВСРБ, във вр. с т. 5.8.2. от Етичния кодекс. Първоинстанционният съд е извел извод, че оспорената заповед РД-126/20.02.2023 г. е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в противоречие с целта на закона. По отношение на другите две оспорени заповеди ЛС-02/22.02.2023 г. и ЛС-03/27.02.2023 г. на командира на Военно формирование 26720 Черноморец, съдът е приел, че същите са акцесорни и са постановени въз основа на издадената заповед РД-126/20.02.2023 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Извел е извод, че заповед ЛС-02/22.02.2023 г. и ЛС-03/27.02.2023 г. са издадени от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но предвид установената незаконосъобразност на заповед РД-126/20.02.2023 г. на командира на Военно формирование 26720 Черноморец се явяват незаконосъобразни и ги е отменил. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед РД-126/20.02.2023 г. на командира на Военно формирование 26720 Черноморец, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на императивното изискване на чл. 246, ал. 4 ЗОВСРБ на С. не е дадена възможност за писмени обяснения и същият не е изслушан от дисциплинарно наказващият орган, не е запознат със съставения протокол от извършена служебна проверка с рег. 3-НК-88/12.01.2023 г. преди издаване на оспорената заповед РД-126/20.02.2023 г. на командира на Военно формирование 26720 Черноморец. Нормата на чл. 246, ал. 4 ЗОВСРБ възлага именно на последния да изслуша военнослужещия или да приеме писмените обяснения. От представените по делото болнични листи с 20223676516, 20230174585, 20230174507 и 20230174678 и медицински протоколи от ЛКК, безспорно се установява, че военнослужещият е бил в непрекъснат отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 12.12.2022 г. до 15.03.2023 г. Военнослужещият е посетен в дома му от членове на назначените от командира на Военно формирование 26720 Черноморец комисии, с цел да му връчат протокол от извършена служебна проверка с рег. 3-НК-88/12.01.2023 г., но същият не е бил открит на домашния му адрес. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото свидетелски показания. В тази връзка следва да се приеме, че военнослужещият не отказва да се запознае с протокола, не отказва провеждане на беседа и даване на обяснения, а извършените по този начин административно-процесуални действия са в противоречие с разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ. Изпратеното до сержант С. с писмо рег. 3НК-165/24.01.2023 г., с обратна разписка на 25.01.2023 г., върнато като непотърсено, също е изпратено в периода, в който С. е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност и отново в противоречие с цитираната по-горе разпоредба. В нарушение на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ с военнослужещия не е проведена беседа от длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и ал. 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице, като С. не е изслушан и съответно не са искани и не са дадени писмени обяснения. По време на извършване на проверката, изготвяне на протокола и посещението в дома на военнослужещия, както бе посочено по-горе, същият е бил в отпуск по болест. Приложените болнични листове са официални документи и тяхното съдържание не е опровергано, поради което е налице уважителна причина военнослужещия да не се яви на изслушване или да представи писмени обяснения. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 249, ал. 4 ЗОВСРБ, съгласно което сроковете за налагане на дисциплинарното наказание спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск. Този факт определя поведението на същия като безвиновно и обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, доколкото целта на регламентираните в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ разпоредби, касаещи дисциплинарната отговорност на военнослужещите, е реализиране на същата само при наличие на допуснато дисциплинарно нарушение, установено при стриктно съблюдаване на административно-производствените правила за провеждане на дисциплинарното производство, гарантиращи правото на защита на нарушителя. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че другите две оспорени заповеди ЛС-02/22.02.2023 г. и ЛС-03/27.02.2023 г. на командира на Военно формирование 26720 - Черноморец са издадени от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Но същите са акцесорни като незаконосъобразността на заповед РД-126/20.02.2023 г., въз основа на която са издадени, води и до тяхната незаконосъобразност. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се подкрепят от всички събрани по делото доказателства в т.ч. и от събраните по делото свидетелски показания, поради което обосновано първоинстанционният съдебен състав приема, че са налице основания за отмяна на оспорените заповеди. В съответствие с чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани пред съда и пред административния орган доказателства. Изложени са и мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на оспорените заповеди. С оглед на изложено съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира,че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Военно формирование 26720 Черноморец да заплати на С. Б. С. сумата 2500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,