Решение № 60101 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 655/2021 г.

Решение № 60101 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 655/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. срещу решение № 260083 от 26.11.2020 г. по в. гр. д. № 819 от 2020 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 22 от 6.08.2020 г. по гр. д. № 74 от 2019 г. на Районен съд- Ивайловград и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от С. С. Д. срещу Б. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за 4/6 ид. ч. от следния недвижим имот: застроено място с площ от 1070 кв. м., представляващо УПИ.......... в кв..... по подробния устройствен план на [населено място], общ. И., обл. Х., одобрен със заповед за улична регулация № 1160 от 3.08.1935 г., ведно с 4/6 ид. ч. от намиращата се в мястото едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154 кв. м., състояща се от антре, две стаи и санитарен възел. С определение № 151 от 12.04.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради противоречието му с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивния съд, в случая че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция ? В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Моли решението на Хасковския окръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения иск. Претендира и за направените пред ВКС разноски. В писмен отговор от 17.02.2021 г. пълномощникът на ответника по жалбата Б. Х. оспорва касационната жалба. Моли решението на Хасковския окръжен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът С. С. Д. е собственик на 4/6 ид. ч. от процесния имот на основание два договора за продажба на наследство на 03.12.2018 г., сключени в изискуемата от закона форма /писмена, с нотариална заверка на подписите/ и вписани в службата по вписванията на 11.12.2018 г., с наследници на Г. Т. Ч. - А. Г. Ч. и А. Д. Г.. Приел е, че обстоятелството, че процесният имот е бил част от наследството на Г. Ч. се установявало от представените по делото удостоверение за наследници на Г. Ч., от констативен нотариален акт за собственост №... от 21.08.2018 г. и от приложените към нотариалната преписка материали, според които А. Г. Ч. е придобил 1/2 ид. ч. от този имот по наследство от баща си Г. Т. Ч., починал на 18.10.1984 г., който от своя страна го е придобил на оригинерно основание, живеейки в него повече от 10 години. По отношение на ответника Б. Х. е прието, че той няма правно основание да ползва имота, доколкото сключеният между него и А. Г. Ч. предварителен договор от 1.09.2017 г. е извънсъдебно развален поради неизпълнението му в уговорения между страните срок- до 31.12.2017 г. и не е поискано сключването на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. За да постанови решението си за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, въпреки изричното указание на първинстанционния съд за разпределението на доказателствената тежест. Приел е за основателно възражението на ответника, че по делото няма доказателства за принадлежността на имота към имуществото на праводателите на ищеца Г. Т. Ч. и Т. А. Ч.. Представеният по делото констативен нотариален акт №.... от 21.08.2018 г. не бил официален документ и поради това нямал посочената в чл. 179, ал. 1 ГПК доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия. Поради това в тежест на ищеца било да ангажира доказателства във връзка с оспорения констативен нотариален акт за собственост на праводателя му А. Г. Ч.. В тази връзка е прието, че неправилно първоинстанционния съд е зачел правата по този нотариален акт. Предвид тези мотиви на съда въззивното решение противоречи на приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по поставения от касатора правен въпрос: Длъжен ли е въззивния съд, в случая че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция ? В тълкувателното решение е прието, че в този случай въззивният съд е длъжен да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция. В противоречие с това тълкувателно решение, въпреки че е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка с разпределение на доказателствената тежест /защото неправилно първоинстанционния съд бил приел, че въпреки оспорването му от ответника констативният нотариален акт №..... от 21.08.2018 г. е доказателство за отразеното в него право на собственост, тоест че тежестта на доказване при оспорване на констативен нотариален акт е за оспорващия, а според въззивният съд при оспорване на констативен нотариален акт тежестта на доказване била за страната, която го е представила и се позовава на него/, въззивният съд не е дал указания на страните и конкретно на ищеца за възможността да предприеме необходимите процесуални действия за събиране на доказателства относно оспорения констативен нотариален акт. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на неправилно решение, подлежащо на отмяна на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия: Въззивният съд следва да оцени събраните по делото доказателства при съобразяване на постановките на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което констативният нотариален акт не е официален документ, но има легитимиращо правото на собственост действие, поради което при оспорването му, когато насрещната страна не разполага с титул за собственост, в нейна тежест е да ангажира доказателства във връзка с това оспорване. На страните следва да се дадат указания относно разпределението на доказателствената тежест, съответно да им се даде възможност да ангажират доказателства, че процесният имот е бил част от наследството на лицето, чието наследство е било продадено с договорите от 3.12.2018 г. - Т. А. Ч., починал на 2.08.1960 г., както и да оборят констатациите в нотариалния акт №......... от 21.08.2018 г., че 1/2 ид. ч. от процесния имот е собственост по наследство на А. Г. Ч. /внук на Т. А. Ч. и продавач по единия от договорите за продажба на наследство от 3.12.2018 г. /. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.