Решение № 4408 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2018 г.

Решение № 4408 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Димов от гр. [населено място], подадена против решение № 2322 от 22.12.2017 г., постановено от Административен съд – Пловдив, І отделение, ХІ състав, по адм. д. № 2154/2017 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Пенчева се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател началникът на ОС "Земеделие" е следвало да регистрира анкетната карта на Т. Димов, но той неоснователно е отказал да извърши тази административна услуга, тъй като в неговите правомощия не влиза нищо друго освен да провери дали описаните земи в анкетната карта се ползват на правно основание. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и заявява, че към анкетната карта, която е представена пред ответника е приложен договор за аренда, който е вписан в Агенцията по вписванията. Счита, че имотите са частна общинска собственост и след това са възстановени на други собственици, но това не рефлектира върху договора за аренда. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/, гр. Хисаря оспорва касационната жалба с писмен отговор, в който пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на обжалваното съдебно решение, което е законосъобразно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото при изяснени за правния спор факти и техния анализ съдът е извел обосновано заключение за законосъобразност на атакувания отказ да бъдат регистрирани в Анкетна карта на земеделски стопанин имоти, които вече са със закрити партиди, на началника на ОС по Земеделие гр. Хисаря по чл. 8, ал. 7 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Според участващия по делото прокурор са правилни изводите на съда, че в случая не е била осъществена заверка на анкетен формуляр от ОСЗ гр. Хисаря, тъй като не могат да бъдат регистрирани в Анкетна карта на земеделски стопанин имоти, които вече са със закрити партиди. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Т. Димов за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2322 от 22.12.2017 г. е отхвърлена жалбата на Т. Димов в качеството му на земеделски производител, ЗП Булстат 7401047400, от гр. София, срещу отказ на началника на ОС "Земеделие" гр. Хисаря, материализиран в писмо РД -05-24/17.01.2017 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив е приел, че е законосъобразен отказът на началника на ОС "Земеделие" гр. Хисаря да осъществи заверка на подадения от жалбоподателя анкетен формуляр относно описаните в него земеделски земи. В мотивите на обжалвания съдебен акт е отразено, че претендираната заверка на анкетен формуляр от ОСЗ гр. Хисаря правилно не е осъществена, понеже не могат да бъдат регистрирани в Анкетна карта на земеделски стопанин имоти, които вече са със закрити партиди, което обстоятелство е потвърдено и от приетата съдебно- техническа експертиза с представено заключение на назначено вещо лице, което е прието по делото и кредитирано от съда. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият съдебен състав точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на постановен отказ да бъдат регистрирани в Анкетна карта на земеделски стопанин имоти, които вече са със закрити партиди, който отказ е произнесен от началника на ОС "Земеделие", гр. Хисаря, като е обективиран в издадено писмо РД -05-24/17.01.2017 г. и е издаден на правно основание по чл. 8, ал. 7 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая е сезиран с жалба срещу отказ за извършване на административна услуга, представляваща заверка на анкетен формуляр, който подлежи на обжалване по реда на АПК, съобразно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, в който случай оспорващото лице носи тежестта да установи, че са били налице условията за извършване на исканата услуга, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК. Неоснователно е релевираното с касационната жалба оплакване, че началникът на ОС "Земеделие" неправилно е отказал да извърши поисканата административна услуга, защото в неговите правомощия не влизало друго освен да провери дали описаните земи в анкетната карта се ползват на правно основание. Именно това е извършил ответникът, като в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани е проверил наличието на правно основание за ползване на заявените земеделски земи. От съществено значение е обстоятелството, че приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1 от горепосочената Наредба препраща към чл. 3, ал. 1, предложение последно от същата наредба, по силата на която норма на регистрация подлежат лица, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Точно това е следвало да провери началникът на ОС "Земеделие" - Хисаря и същият е действал в пределите на нормативно-определеното му правомощие. От приложената по делото административна преписка и от приетата съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. В. Герасимов, е установено по безспорен начин, че в изпълнение на влезли в сила административни актове – решения по протоколи от заседания на Общински съвет - гр. Хисаря, на мястото на заявените имоти със закрити партиди вече са образувани нови имоти с нови собственици, от което съдът е извел верен извод за законосъобразност на процесния отказ. На осноавние на визираните административни актове ОСЗ - Хисаря е издала решения за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на процесните имоти и те са отразени в картата на възстановената собственост, като такива на съответните собственици/наследници, които са подали заявления съобразно изискванията на ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд правилно е преценил по отношение на тези решения на ОСЗ - Хисаря, че няма данни същите да са били обжалвани, с оглед на което са влезли в сила и имат характер на стабилни административни актове. Касационният съдебен състав констатира, че касаторът развива тезата, че тези решения подлежали на обжалване и не били влезли в сила, за което, обаче не се сочат конкретни доказателства. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че правилно не е извършена поисканата заверка на анкетен формуляр от ОСЗ - Хисаря, тъй като в конкретната хипотеза не следва да бъдат регистрирани в Анкетна карта на земеделски стопанин имоти, които вече са със закрити партиди. Обжалваното съдебно решение изцяло съответства на събраните по делото доказателства относно налични при ОСЗ - Хисаря три броя заявления за възстановяване на имоти във вече предадените на Община Хисаря имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ с №№ 100122 и 108036: Заявление вх. № РД-05-678/14.10.2013 г., заявление вх. № РД-05-516/14.07.2014 г. и заявление вх. № РД-05-517/14.07.2014 г., които заявления са разгледани от ОСЗ - Хисаря за нередности и с необходимите документи: решение за признато право на собственост, идентификация на имотните граници, удостоверение за наследници, са изпратени за разглеждане и постановяване на решение на Общинския съвет - Хисаря, който е компетентният орган, предоставящ земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че с решение № 438, прието с протокол № 51 на заседание на Общински съвет - Хисаря от 17.12.2013 г. се предоставя част от имот № 100122 с площ 4, 000 дка. за възстановяване правото на собственост на наследници на Хр. Георгиев, с което имотът е разделен на три новообразувани имота: № 100131, с площ 61, 571 дка - собственост на община Хисаря, които са земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № 100133, с площ 14, 709 дка. - собственост на община Хисаря, също земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; и имот № 100132, с площ 4, 000 дка., в който е извършено възстановяването на наследниците на Хр. Георгиев. С решение № 557, взето с протокол № 60 на заседание на Общински съвет - гр. Хисаря от 23.06.2014 г. е предоставена част от имот № 108036 с площ 5, 000 дка за възстановяване правото на собственост на наследниците на В. Костова. С Решение № 558, прието с протокол № 60 на заседание на Общински съвет - гр. Хисаря от 23.06.2014 г. е предоставена част от имот № 108036 с площ 4, 000 дка за възстановяване правото на собственост на наследници на С. Златанов и имотът е разделен на три новообразувани имота: № 108046, с площ 108, 762 дка - собственост на община Хисаря /земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ/; № 108047, с площ 4, 000 дка - собственост на наследници на С. Златанов и № 108048, с площ 5, 001 дка - собственост на наследници на В. Костова. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,