Решение № 4075 от 18.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Кацилова, в качеството на ЕТ В. Кацилова [населено място] (Промишлена зона, сградата на [заличен текст]), Община Хаджидимово, Област Благоевград, чрез адв. Г. Янев срещу решение 256/22.02.2022 г., постановено по адм. дело 387/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата против АУПДВ 01/311/00817/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8873#4 от 11.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът е направил превратно тълкуване на приобщения по делото доказателствен материал и на относимите в случая правни норми. Според нея изводите на съда за липсата на допуснати от страна на административния орган нарушения на административноопроизводствените правила при издаването на оспорения акт, са неправилни. В тази връзка излага подробни възражения за приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и разпоредбатана чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Счита, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на неодобрени индикатори и е налице основание за налагане на финансова корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. В тази връзка се позовава на практика на Върховния административен съд по адм. дела 12488/2019 г., 11774/2019 г., 9703/2018 г., 7468/2018 г. 4307/2018 г. 1945/2018 г. 4912/2018 г. и мн. др. По аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ поддържа становище, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Счита, че при нарушение на изричната и ясна регламентация в специалния закон за вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните хипотези, съществено се засягат материалноправните основания за издаването на оспорения АУПДВ. За неправилни счита и изводите на съда за срока на мониторинг. Позовава се на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. относно подпомагането на развитието на селските райнои от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като поддържа становище, че е недопустимо националните правоприлагащи органи да приемат вътрешна правна уредба, която да урежда продължителност на инвестицията . В този смисъл сочи релевантна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела С 388/12 и С 580/17. Неправилно и необосновано е според касаторката и заключението на съда по отношение на установеното нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В тази връзка се поддържа, че изводите на съда за установената функционална несамостоятелност са неправилни и същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. За необосновано се приема в касационната жалба и некредитирането от страна на решаващия съд на даденото в хода съдебното производство заключение по назначената съдебно техническа експертиза в частта относно установеното за безспорно обстоятелство, че всяко едно от спортните съоръжения и площадки на спортно развлекателния комплекс имат самостоятелни огради, освен общото ограждане на процесния имот, което изключва свободния достъп до тях. В подкрепа на горното сочи и наличието на естествени водни прегради, разделящи обекта, собственост на едноличния търговец и тези на Славянка Турс ЕООД и Рибарник Неврокоп ЕООД. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства, вкл. протоколи от извършени проверка на търговеца, безспорно се установява, че обектът предмет на инвестицията функционира по предназначение като Спортно-развлекателен център с места за настаняване и самостоятелно и независимо функционира спрямо съседните туристически обекти, финансирани по ПРСР. За неправилни и необосновани счита и изводите на съда за установени обстоятелства за изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, като в тази връзка твърди, че от страна на съда не са изложени мотиви. За бланкетни и неподкрепени от доказателствата по делото счита и изложените от съда изводи за наличието на икономически и лични връзки между лицата, участващи в сходни инвестиционни проекти, което свидетелства за наличие на умишлена координация, водеща до заобикаляне на целите, които трябва да се постигнат по мярката чрез създаване на изкуствени условия, необходима за получаване на финансова помощ по мярката в противоречие с целите на законодателството. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на акта. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. Янев. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител адв. Х. Митровски, я оспорва по съображения, подробно посочени в депозирания по делото писмен отговор и в съдебно заседание същата се поддържа от адв. Байчева. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ В. Кацилова срещу цитирания АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за издаването му. С оглед разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ при действието на издадената на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП Наредба 30/11.08.2008 г. и съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), като приложим закон към датата на издаване на оспорения акт от 11.02.2021 г., съдът е приел, че възникналото вземане от подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неизпълнение на задължения на ползвателя на помощта по сключения договор, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, а не по реда на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Съдът е приел за законосъобразно констатираното от административния орган неизпълнение на договора, изразяващо се в непостигане на заложените в бизнес плана по проекта финансови показатели за 2016 г., 2017 г., 2018 г., неизпълнение на задълженията за създаване на трудова заетост запосочените години. и функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия за получаване на помощта, като основание за дължимост на установеното с акта вземане, съставлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта и не се обхваща от основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, тъй като в случая не се касае до неизпълнение на обекта на финансова помощ от ЕЗФРСР, съответно до неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕСИФ. Приел е, че поетите задължения за постигане на определени финансови показатели и за създаване на нови работни места не са условия за отпускането на помощта по Регламент 1698/2005 и неизпълнението на същите не се следва да се третират като неизпълнение на одобрени индикатори. Решаващият състав е счел, че нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ е съществена промяна на одобрения за финансиране инвестиционен проект по смисъла на чл. 72, § 1 от Регламент 1698/2005, но тъй като в процесния случай финансирането е използвано по предназначение, като обектът по проекта е изграден, е приел, че неизпълнението на бизнес плана (приходна част и работни места) не е нередност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Регламент 1306/2013 (чл. 33 от отменения Регламент 1290/2005). Във връзка с изложеното съдът е обосновал извод, че едноличният търговец е поел задължение да осигури осъществяването на проекта в тези два аспекта, което е осигурило предимство при одобряването му, но неизпълнението им не е индикатор , като част от сключения договор, доколкото не засяга неизпълнението на инвестицията и не е нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, а неизпълнение на друго задължение по смисъла на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Според съда извършените проверки в административното производство са в рамките на мониторинговия период, т.е. 5 години от сключването на договора, обхващат три финансови години в рамките на същия период - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като констатираното неизпълнение е на задължения в рамките на този мониторингов период, като в този смисъл съдът е обосновал извод, че е без значение обстоятелството, че търговецът е уведомен за започване на производство за възстановяване на получената помощ след 15.10.2019 г., когато е изтекъл срокът на мониторинга. Отделно от горното, след като е обсъдил приложението на чл. 3 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988 от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и относимата практика на СЕС, първионстанционният съд е изложил мотиви и досежно приложението на давностните срокове, регламентирани в чл. 171 ДОПК, като в случая е счел, че давността не е изтекла. По приложението на материалния закон съдът е приел, че основанието за вземането по АУПДВ е неизпълнение от страна на едноличния търговец на одобрения бизнес план по договор 01/311/00817 от 15.10.2014 г. относно финансовите показатели на бизнес плана и на заложените в него параметри за устойчива заетост, като то касае неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., както и установена функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Относно неизпълнението на финансовите показатели по бизнес плана за периода на пълни три години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и с оглед установените нива на изпълнение на приходната част на плана от експерта по назначената съдебно счетоводна експертиза съдъте изложил мотиви, че по делото безспорно е установено наличието на основание по чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за възстановяване на изплатените суми за финансова помощ. В тази връзка съдът е потвърдил и установеното от административния орган обостоятелство за наличието на нарушение по т. 30 от Приложение към раздел I на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. (Правилата), както и на т. 4.17 и т. 4.18 от договора от 15.10.2014 г. За установено съдът е приел, че е налице и неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост. Неспазването на поетото задължение за създаване и поддържане на 3 работни места (2 постоянно заети работни места за производствен персонал и 1 управленско), подкрепено от представените по делото доказателства, според съда представлявало основание за възстановяване на получената финансова помощ и по т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения на Правилата. От представените по делото доказателства, в това число справки от НАП на регистрираните от дружеството трудови договори за периода 2016-2018 г., съдът е установил трудова заетост на 2 лица, като според съда неизпълнението на бизнес плана в тази му част е било под 50 %, поради което и възстановяването е в размер на 10 %. Първоинстанционният съд е разгледал основанията за непредоставяне на финансова помощ по чл. 7, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., които са свързани с установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Приел е, че е налице функционална несамостоятелност на проекта по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на Наредбата 30 с още други два проекта, на Славянка турс ЕООД и Рибарник Неврокоп ЕООД, формиращи един общ туристически комплекс. Според съда налице са били обективни обстоятелства, които в своята съвкупност свидетелстват за целенасочени действия на бенефициерите и намерение за получаване на предимство в противоречие с целите на мярката по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 г., водещи до изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност При така изложените и подробно развити в обжалваното решение мотиви, съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на ЕТ В. Кацилова срещу посочения по-горе АУПДВ. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Установено е по делото и административният орган се е произнесъл по три нарушения на бенефициера, за всяко от които е определена сума за възстановяване, както следва: по т. I - неизпълнение на залегналите в бизнес плана финансови показатели за три последователни години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), като реализираните приходи, изчислени средноаритметично са под 20 %, за което подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в размер на 100 % от изплатената финансова помощ или 391 160 лв.; по т. II неизпълнение на задължението за поддържане на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, като установеното изпълнение на бизнес плана, изчислено средноаритметично е в размер на 67,59 %, за което размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е в размер на 10 % от изплатената финансова помощ, с.т. 39 116 лв. и по т. III функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., изразяващо се в разделяне на едно инвестиционно намерение в три проектни предложения с цел заобикаляне на ограничението за максимален размер на общите допустими разходи по проект, предвидено в чл. 8, ал. 2 от същата наредба, за което размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената помощ по договора - 391 160 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013, окончателният размер на задължението на ЕТ В. Кацилова е определено в най-големия размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ - 391 160 лв. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., са издадени от овластен от закона орган и с тях се определя размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ поради установени нормативни и договорни нарушения. В тази връзка съдът обосновано е приел, че бенефициерът не е изпълнил нормативни и договорни задължения, сочейки неизпълнение по чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., по т. 18 и 30 от Правилата и т. 4.12 и т. 4.18 от договора от 15.10.2014 г., който е сключен между него и изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Неправилно е прието в обжалваното решение, че административният орган правилно е издал АУПДВ за нарушенията по т. I и т. II, а не решение по ЗУСЕСИФ, понастоящем с ново заглавие Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) при действието на издадената на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП Наредба 30/ 11.08.2008, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. Приложим е бил ЗУСЕФСУ, тъй като непостигането на заложените в бизнес плана показатели, в случая финансовите показатели в приходната му част и неизпълнение на поетия ангажимент за устойчива заетост, представлява неизпълнение на одобрените индикатори, поради което на основание чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ е следвало административният орган да издаде решение за финансова корекция по цитирания закон, а не АУПДВ. В този смисъл е решение по адм. дело 12488/2019 г. на ВАС, Седмо отделение. Пак в това решение е прието, че макар законодателят да не е дефинирал понятието индикатор , чрез него се измерва осъществяването на одобрения проект при определени параметри инвестиционно намерение, включващо структура, стойност, място на инвестицията, източници за това финансиране и анализ на приходите и разходите след реализация на проекта. Затова и административният орган, а впоследствие и съда неправилно са приели, че е законосъобразно издаването на АУПДВ, а не на решение за финансова корекция по ЗУСЕФСУ. Въпреки, че в решението, съдът е коментирал изменението на ЗПЗП в сила от 28.06.2019 г., по конкретно действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП и приложимостта му към момента на издаване на процесния акт на 11.02.2021 г., неправилно е прието, че при издаването на акта относно установените нарушения по т. I и т. II е спазен процесуалния и материалния закон. С оглед действието на новите разпоредби на закона, в случая не намира приложение и § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.). Отделно от изложеното, мотивите на първоинстанционния съд по отношение извършването на административните проверки в административното производство в рамките на мониторинговия период, не могат да бъдат споделени. Съгласно § 1, т. 2, б. а от Правилата мониторинговият период на договорите, сключени преди 2015 г. е 5 години и този срок в настоящия казус е изтекъл. Уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК е с изх. 01-6500/88873 от 19.11.2019 г., съобщено е на жалбоподателя на 10.12.2019 г., като оспорения пред първостепенния съд АУПДВ е издаден в период по дълъг от една година по-късно - на 11.02.2021 г., т.е. след цитирания 5-годишен мониторингов период съгласно цитираните Правила. Независимо от изложеното, при правилно тълкуване на относимите норми от Наредба 30/11.08.2008 г. и чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 г. във връзка с легалната дефиниция на понятието изкуствено създадени условия , дадена в § 1, т. 31 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г., относима за настоящия правен спор, обосновано първостепенният съд е приел, че в частта по т. III относно установената функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия, оспореният АУПДВ е законосъобразен. Не се спори от страните по делото, че инвестицията по проекта на ЕТ В. Кцилова - Спортно развлекателен център с места за настаняване Белите скали е осъществена в един урегулиран поземлен имот 026001, разделен на три поземлени имота, собственост на [заличен текст] ЕООД, находящ се в местност Свети Петър , с. Гайтаниново, Община Хаджидимово, Област Благоевград, заедно с проектите на Рибарник Неврокоп ЕООД и Славянка турс ЕООД. В хода на извършената проверка в административното производство е установено, че управителят на [заличен текст] ЕООД е И. Кацилов, баща на В. Кацилова, като с нотариален акт 177/ 2012 г. същият е учредил право на строеж и безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години на ЕТ В. Кацилова . Констатирано е, че за различни периоди от време, вкл. и в периода на изпълнението на проекта и мониторинговия период, И. Кацилов е бил управител и/или собственик на Рибарник Неврокоп ЕООД и на Славянка турс ЕООД, а към момента на образуване на административното производство е заложен кредитор на предприятието на ЕТ В. Кацилова за обезпечаване на вземане по договор от 26.11.2014 г. И. Кацилов е едноличен собственик на капитала на Славянка турс ЕООД от 05.10.2018 г., а до тази дата, считано от 26.11.2014 г. управител на дружеството е И. Кацилова - майка на В. Кацилова, видно от приложеното по делото фирмено досие. Установено е, че обектите на Рибарник Неврокоп ЕООД, Славянка турс ЕООД и на ЕТ В. Кацилова са с еднотипна архитектура и визия, изградени с еднакви строителни материали, без налична ограда помежду им, която да ги разделя и обособява, като изградените транспортни алеи между обектите позволяват общо ползване на зоните за спортни игрища. Трите проекта се рекламират като общ обект Еко комплекс Белите скали на интернет сайт и е налице ползване на общи транспортни средства с Рибарник Неврокоп ЕООД по силата на договор за сътрудничество от 01.03.2019 г. В същия договор е налице и уговорка между страните за общо ползване от клиентите им на басейна и спортните площадки в спортно-развлекателен център Белите скали , както и на свободен достъп от клиентите на едноличния търговец до комплекса на Рибарник Неврокоп ЕООД и до ресторанта. По проектите на Славянка турс ЕООД и ЕТ В. Кацилова е установен един и същи изпълнител на строително монтажните работи /СМР/ БКС ЕООД. Изпълнителят на СМР за проекта на Рибарник Неврокоп ЕООД е А строй ЕООД, дружество, което е оферент по другите заявления за подпомагане. Констатирано е, че доставчикът на обзавеждането на Славянка турс ЕООД е Кацилов и синове ООД, с управител И. Кацилов. При осъществената проверка на бенефициерите е установено наличието на многократно упълномощаване от един на друг помежду им във връзка с изпълнението на поетите от тях ангажименти към ДФ Земеделие , в това число подписване на договори, анекси към договори, подаване на заявки за плащане и е констатирано водене на счетоводството на трите дружества от едно и също лице управителят на Рибарник Неврокоп ЕООД К. Панев. От заключението по съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните в първоинстанционното съдебно производство, се установява, че между обектите на бенефициерите съществува път с трайна настилка, транспортни алеи, които осигуряват свободно движение, преминаване и самостоятелно ползване на обектите, както и наличието на частични огради, с изключение на зоните за спортни игрища и детска площадка, които са изпълнени с индивидуални огради, в границите на процесния имот с 026117. Изложеното по - горе дава основание да се направи обосновано заключение, че в случая е доказано наличието на функционална несамостоятелност, дефинирана в § 1, т. 32 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г. и изкуствено създаване на условия по смисъла на легалната дефиниция на това понятие в § 1, т. 31 и на чл. 7, ал. 2, дадени в същата наредба. С решение на СЕС по дело С- 434/12 е прието, че член 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент - за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване, като в т. 29 от решението си СЕС е цитирал и друга съдебна практика на същия съд по дело С 515/03 и по точно т. 39 от него. В т. 40 на цитираното решение СЕС е прието, че сред фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, за да установи, че необходимите условия за получаване на плащане от ЕЗФРСР са изкуствено създадени, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране. В практиката си СЕС е приел, че наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка т. 29 от решението. От представените по делото доказателства, обсъдени с оглед на установените факти, вкл. наличието на географска, икономическа, правна и персонална обвързаност между бенефициерите, се обуславя извод за наличието, както на обективния, така и на субективния елемент на изкуствено създадени условия, поради което законосъобразно съдът е приел, че е налице основание за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Доводите на касаторката за наличието на функционална самостоятелност спрямо съседните имоти с оглед наличието на огради около спортните съоръжения, не обуславя друг извод предвид установения път с трайна настилка между трите обекта и наличието на договореност между Рибарник Неврокоп ЕООД, с имот граничещ с поземления имот на Славянка турс ЕООД, и ЕТ В. Кацилова за общо ползване на басейн, спортни площадки и ресторант. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ и в процесния случай в процесния АУПДВ административният орган е сторил това, приемайки за възстановяване на сумата от 391 160 лв. поради установените изкуствено създадани от едноличния търговец условия. В настоящия случай по отношение на констатираните по т. I и т. III нарушения подлежащата на възстановяване финансова помощ е определена в размер на 391 160 лв., представляваща 100 % от изплатената финансова помощ. Предвид изложеното по горе, че за нарушенията по т. I и т. II е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, която препраща изрично към ЗУСЕФСУ и въпреки констатираното от настоящата инстанция съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед безспорно установеното нарушение по т. III, като едно от фактическите основания за възстановяване на помощта - функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия и което като най-голямо по размер е послужило също и като основание за определяне на окончателния размер на подлежащата на възстановяване помощ, следва да се приеме, че законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ В. Кацилова против оспорения АУПДВ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски, такива се дължат в размер на 7 729,92 лв. съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение