Решение № 9819 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2012 г.

Решение № 9819 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Стефанов Кирков, от гр. Асеновград, област Пловдив против решение № 97/16.01.2012 г. по адм. дело № 2330/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 97/16.01.2012 г. по адм. дело № 2330/2011 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Никола Стефанов Кирков, от гр. Асеновград срещу решение № 349/19.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4710224567/7.06.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в рамките на материалната им компетентност, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 76561/18.11.2010 г. до ТП на НОИ - Пловдив жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал че не се осигурява от 25.10.2010 г. Пенсионният орган е постановил отказ, мотивирайки акта си с недостиг на осигурителен стаж като фактическо основание за възникване на претендираното право. С повторно заявление вх. № МП - 32556/11.05.2011 г. жалбоподателят повторно е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионните органи са го уведомили за недостигащия му осигурителен стаж и правото му по чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 от КСО да внесе недостигащите осигурителни вноски. На 30.05.2011 г. Кирков е внесъл определената сума и с разпореждане № 4710224567/7.06.2011 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В рамките на осъществения административен контрол разпореждането е потвърдено с решение № 349/19.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Спорът между страните касае началния момент за отпускане на пенсията. С разпоредбата на чл. 9а е предвидена възможност за допълване на недостигащия осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. За придобит осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО правото на пенсия възниква от датата на внасяне на вноските (чл. 9а, ал. 4 КСО). Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че не е налице фактическо и правно основание за отпускане на пенсия от датата на прекратяване на осигуряването - 25.10.2010 г., тъй като едва с внасяне на вноските по чл. 9а, ал. 2 КСО за 4 месеца и 13 дни осигурителен стаж на 30.05.2011 г. за лицето е изпълнено изискването за 37 години осигурителен стаж, необходими за реализиране фактически състав от хипотезата на чл. 68 от КСО за придобиване на право на пенсия. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноските по делото са присъдени съобразно изхода на спора и в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение