Решение № 6753 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2014 г.

Решение № 6753 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК /.

Образувано е по жалба от Петко Илиев Петков, Тодор Атанасов Тодоров, Ирина Янева Кирязова, Георги Христов Димов и Константин Георгиев Стаматов - всички от гр. Царево, лично и като членове на " Инициативен комитет" с място на действие - гр. Царево и задачи, подробно индивидуализирани в Заповед № РД-01-940/23.11.2006 г. на кмета на община - Царево. Жалбата е насочена срещу заповед № РД-113/11.02.2014 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 158, т. 3 от Закона за опазване на околната среда / ЗООС/ и чл. 123 във вр. с чл. 121, ал. 2 и чл. 122, ал. 1, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ е спряна реализацията на Общия устройствен план /ОУП/ на община Царево, област Бургас, одобрен със заповед № РД-02-14-776 от 13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, до провеждането на процедура по Изменение на ОУП за цялата територия на община Царево, разрешено със заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие, съвместена с изискващата се процедура по екологична оценка и до приключването на тези процедури с окончателни, влезли в сила актове по специалните закони.

Пред Върховния административен съд по жалби на други правни субекти срещу същия административен акт са образувани още три административни дела: съответно - адм. д. № 12844/2014г с жалбоподател "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ- гр. София; адм. д. № 3598/2014 г. с жалбоподател " Сор" ООД- гр. Бургас и адм. д. № 3597/2014 г. с жалбоподател Национална асоциация "Българско Черноморие". И трите дела са прекратени на основание чл. 213 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, и са присъединени към настоящото дело като най-рано образувано такова, в резултат на което жалбоподателите по присъединените дела са конституирани като жалбоподатели и по адм. д. № 3596/2014 г.

Оспорващите твърдят, че имат правен интерес от обжалване на заповедта на министъра на околната среда и водите било на основание чл. 2, т. 5 и чл. 3, т. 9 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, било поради притежаването в собственост на недвижим имот, попадащ в границите на спрения ОУП.

Жалбоподателите твърдят нищожност, съответно незаконосъобразност на атакувания административен акт по следните основни съображения:

1. Атакуваният административен акт е нищожен като постановен от административен орган, който няма материалната компетентност да налага ПАМ по чл. 122, ал. 1, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ по отношение на общи устройствени планове по ЗУТ. ПАМ по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗБР можела да се наложи само по отношение на влезли в сила ПУП, но не и по отношение на ОУП, който бил устройствен акт от по-висша степен от ПУП, за който законодателят изрично бил предвидил в ЗУТ, че не подлежи на обжалване. Щом ОУП не подлежи на обжалване, на още по-силното основание действието на същия не можело да бъде спирано чрез налагане на ПАМ. Отделно от гореизложеното единственият компетентен орган да спре изпълнението на ОУП по реда на специалния по отношение ЗБР Закон за устройство на територията бил министърът на регионалното развитие и благоустройството.

2. Заповедта на министъра на околната среда и водите е незаконосъобразна като постановена при липса на мотиви, изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК и в противоречие с материалния закон. Не били налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗБР, тъй като в самия оспорен административен акт като мотив за издаването му е цитирана постановена вече заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С тази заповед по повод допуснато изменение на влезлия в сила ОУП на община Царево и на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ е спряно изпълнението на одобрения ОУП на Царево, с което налагането на ПАМ с подобен ефект противоречи на материалния закон, тъй като спирането на ОУП вече е постигнато с друг окончателен административен акт.

По горните основни съображения жалбоподателите молят заповедта на министъра на околната среда и водите да бъде обявена за нищожна, евентуално- отменена като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици.

Редовно призовани за съдебно заседание, жалбоподателите не се явяват, не се представляват и не депозират становища по същество.

Ответникът, министърът на околната среда и водите, редовно призован, се представлява от юриск. Найденова, която твърди недопустимост на жалбите, предявени от "Прайм Пропърти БГ" и Национална асоциация "Българско Черноморие". Първият жалбоподател не бил доказал правния си интерес от оспорване - не бил представил доказателства, че е носител на вещни права върху недвижим имот, попадащ в обхвата на спрения ОУП, а вторият жалбоподател бил с неизяснен предмет на дейност. По съществото на жалбите ответникът твърди неоснователност на същите по съображения, подробно изложени в писмени бележки.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуваната заповед на министъра на околната среда и водите е съобщена на всички заинтересовани страни чрез публикуването й на сайта на Министерството по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК на датата на издаването й - 11.02.2014 г., за което по делото е представено надлежно доказателство / стр. 57 /.

Жалбите на всички жалбоподатели, с изключение тази на " Прайм Проперти БГ" АДСИЦ, са предявени чрез административния орган до ВАС в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата на " Прайм Проперти БГ" АДСИЦ е подадена директно до ВАС на 28.02.2014 г. - т. е. след изтичането на предвидения в закона 14-дневен срок за оспорване, поради което е недопустима като просрочена. Същият жалбоподател не е доказал и правен интерес от оспорване, доколкото не е представил доказателства за това, че притежава недвижим имот на територията, обхваната от действието на спрения ОУП на община Царево. По горните съображения оспорването на " Прайм Проперти БГ" АДСИЦ - гр. София следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото по отношение този жалбоподател - прекратено.

Жалбата, по повод която е образувано адм. д. № 3596/2014 г. по описа на ВАС, се явява допустима само по отношение жалбоподателите- физически лица- жители на гр. Царево, но недопустима по отношение на Инициативен комитет - гр. Царево, доколкото такъв правен субект е бил регистриран по чл. 51, ал. 3 от Закона за допитване до народа (отм.) и към настоящия момент не съществува в правния мир. Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника за недопустимост на жалбата на Национална асоциация "Българско Черноморие".

Разгледани по същество, допустимите жалби се явяват основателни.

Като елемент от административната преписка по издаване на обжалваната заповед е представена и заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е разрешено да се изработи проект за Изменение на общия устройствен план /ИОУП/ за цялата територия на община Царево и Екологична оценка към него и на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ е спряно прилагането на Общия устройствен план за същата територия, одобрен със Заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В текста на горецитираната заповед изрично е посочено, че на основание чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ същата не подлежи на обжалване.

Видно от съдържанието на оспорената Заповед № РД-113/11.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е посочена като мотив за издаването й - с цел осигуряване екологичните параметри на работещото се изменение на ОУП, инициирано със заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г.

Настоящият състав на ВАС не споделя развитите в жалбите съображения за нищожност на атакувания административен акт поради липса на материална компетентност за министъра на околната среда и водите да налага ПАМ по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗБР- спиране изпълнението на ОУП. Законосъобразно в тази връзка е позоваването от ответника на разпоредбата на § 1, т. 28 а от ДР на ЗБР, препращаща към § 1, т. 22 от ДР на Закона за опазване на околната среда относно понятието " планове, програми и инвестиционни предложения. " Съгласно тези законови разпоредби общият устройствен план не може да бъде изключен от приложното поле на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗБР.

ВАС не приема и оплакванията на жалбоподателите за немотивираност и липса на изискуеми реквизити на обжалваната заповед.

Основателни обаче са наведените от оспорващите доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречието й с материалния закон.

Страните не спорят, а видно и от посочените в административния акт правни основания, със заповедта е наложена ПАМ по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗБР във вр. с чл. 158, т. 3 от ЗООС- спиране действието на одобрен ОУП на община Царево до приключване на процедурата по изменение на същия ОУП, разрешено със заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на МРРБ, съвместена с изискващата се процедура по екологична оценка и приключването на тези процедури с окончателни, влезли в сила актове. Според административният орган налагането на ПАМ- спиране действието на ОУП е предприето с цел предотвратяване възможността да възникне непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората /чл. 158, т. 3 от ЗООС/.

Съгласно общата норма на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване на административни нарушения, за преустановяването им или за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай наложената ПАМ е с цел предотвратяване възможността за нарушаване на екологичното законодателство в процеса на одобряване инициираното изменение на ОУП. Такова нарушаване обаче може да бъде налице, само ако се изпълнява одобрения ОУП . Към датата на постановяване на обжалваната заповед изпълнението на ОУП на цялата територия на община Царево вече е спряно със заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, която заповед както по силата на съответните разпоредби от ЗУТ, така и на база цитираното в мотивите на настоящия административен акт Решение № 543/15.01.2014 г. на ВАС, петчленен състав на II колегия по адм. д. № 13729/2013 г., е влязла в сила с постановяването й като неподлежаща на обжалване.

След като преди налагането на ПАМ вече е налице влязъл в сила административен акт, с който се постига ефектът на целената принудителна административна мярка и този административен акт е бил известен на министъра на околната среда и водите към датата на издаване на обжалваната заповед, доколкото е цитиран в същата, то наложената ПАМ се явява незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон- не са налице материалноправните предпоставки за налагането й, тъй като спреният ОУП няма как да създаде непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората.

По горните съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Въпреки благоприятния за оспорващите изход на делото пред настоящата инстанция, предвид липсата на своевременно направено искане за присъждане на разноски, такива не се дължат.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, пето отделение