Решение № 5152 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2018 г.

Решение № 5152 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Д. от [населено място] срещу решение № 3076 от 09.05.2018 г. по адм. дело № 8942/2017 г. на Административен съд София - град, 25 състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на Кмета на СО - район "Панчарево" да се произнесен по т. 2 от заявление вх. № ГР94 – 2279 от 13.07.2017 г. за извършване на административна услуга, а именно да му бъде предоставена за справка градоустройствена преписка по издаването на заповед № РД – 09 – 189 от 02.08.1995 г. и процедирането на одобрения с нея проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП). С касационната жалба жалбоподателят твърди недопустимост на оспореното решение на АССГ, тъй като посочва, че искането за извършване на административна услуга по т. 2 от заявлението му е било извън предмета на адм. д. № 8942/2017 г. Посочва, че съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, поради което решението в тази му оспорена част е недопустимо. Претендира разноски. Ответникът Кметът на СО – район "Панчарево" с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран със жалба срещу мълчалив отказ на кмета на СО – район "Панчарево" да се произнесе по заявление за извършване на административна услуга вх. № ГР94 – 2279 от 13.07.2017 г. В посоченото заявление са поискани извършването на административни услуги по две точки. Приел е, че по втората точка е отправено искане за предоставяне на градоустройствената преписка по заповед № РД – 09 – 189 от 02.08.1995 г. и процедирания по нея проект за изменение на ПУП. Приел е, че с влизане в сила на ПУП, именно той е актът по устройство на територията, които е задължителен за съблюдаване и изпълнение от правните субекти, а останалите актове от градоустройствената преписка са част от производството по одобряване на ПУП и не представляват законен интерес за трети лица. Приел е, че за предоставянето им по реда на § 1, т. 2 б. "в" от ДР на ЗА е необходимо по отношение на заявителя да е налице личен и пряк интерес, какъвто в случая не е обоснован. Поради това в частта на т. 2 на заявлението и формирания по тази точка мълчалив отказ е отхвърлил оспорването. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. При произнасянето настоящата инстанция е обвързана от наведените в касационната жалба основания, а в настоящия случай се твърди само недопустимост на оспореното решение на АССГ, като постановено свръх петитум, тъй като жалбоподателят твърди, че не е сезирал АССГ с искане за произнасяне по мълчаливия отказ по т. 2 от заявлението от 13.07.2017 г. Твърдението е неоснователно. Видно от жалбата, с която е сезиран АССГ, в нея в титулната й част е посочено, че се подава от М. Д. срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга по заявление № ГР 94 – 2279 от 13.07.2017 г. В самата жалба освен това е посочено, че до момента на подаването й не са му предоставени преписи от Заповед № РД – 09 – 189 от 02.08.1995 г. на одобрения проект за изменение на ПУП и обяснителните записки по него, не му е предоставен и достъп до градоустройствената преписка, нито му е дадена информация за нея. Т. е. изрично посочено, че се оспорва мълчаливия отказ по цялото заявление. Действително в петитума на жалбата е посочено, че се иска да се отмени мълчаливият отказ в частта му относно искането за незаверени преписи на заповед № РД – 09 – 189 от 1995 г., заедно с одобрените проекти за изменение, като в тази част на жалбата вече не се посочва градоустройствената преписка. В уточняващи молби на жалбата и в частност с молба от 19.01.2018 г. (стр. 40 от делото на АССГ) от процесуалния представител на жалбоподателя изрично е посочено, че жалбата му е срещу мълчалив отказ на Кмета на СО – район "Панчарево" да предостави исканата административна услуга по заявлението от 13.07.2017 г. Т. е. с тази последваща молба е уточнено и правилно съдът е приел, че се оспорва мълчаливият отказ, постановено и по двете точки, по цялото заявление. Поради това е неоснователен доводът на касатора за недопустимо произнасяне извън предмета на оспорване. Обжалваното решение не страда от релевираните в жалбата пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски по делото, които следва да бъдат присъдени във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,