Решение № 3743 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9655/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез гл. юрк. Л.Железарова, срещу решение 204 от 24.07.2023 г., постановено по административно дело 209/2023 г. по описа на Административен съд Русе /АС-Русе/, с което по жалба на Г. Хараламбиев от гр.Русе е отменено негово Уведомително писмо /УП/ изх. 01-6500/1317 от 16.03.2023 г. по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2021 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че УП не е мотивирано и че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и излага подробни съображения относно представения по делото сертификат за биологично производство. Обосновава извода, че земеделския производител не е изпълнил изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие, като не е удостоверил произведена биологична продукция от всички заявени и одобрени за подпомагане парцели и по-конкретно от парцел 80652-399-3-1 с площ от 0,21 ха със заявена култура орехи. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация Г. Хараламбиев от гр.Русе, чрез процесуален представител адв.Д.Христов, в писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба и посочва че със същата е направен опит да се обсъдят представените от земеделския производител писмени доказателства, което е следвало да бъде извършено в мотивите на оспореното УП. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Русе е издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Уведомително писмо, изх. 01-6500/1317 от 16.03.2023 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г., по подадено от Хараламбиев заявление за подпомагане с УИН 18/090621/97620, с което последния е уведомен, че му се отказва финансово подпомагане за кампания 2021 г. по направление "Биологично растениевъдство". В УП като правно основание за постановения отказ е вписан чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 4 от 24.02.2015 г.) и е посочено, че земеделския производител не е представил копие на документ, съгласно чл.33, ал.1, т.2 за парцели, за които е поел ангажимент. В таблица към УП /приложение 1/ са отразени парцелите, за които е подадено заявление за плащане по мярка 11, като от общо заявените 15 парцела, само за парцел 80652-399-3-1 с площ от 0,21 ха, в колона 5 Площ от парцела за която не е представен сертификат е отразено 0,21 ха. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и не следва да се преповтаря от касационната инстанция. Съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. Посочил е, че независимо, че от анализа на УП и приложение 1 към него, може да се наложи извода, че отказът е направен заради непредставен от заявителя в срок документ, изискуем по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за парцел БЗС 80652-399-3-1 с площ от 0,21 ха, е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като административния орган не е обсъдил, нито в оспорения акт, нито в административна преписка, своевременно депозирания от заявителя Сертификат за биологично производство BG-BIO-17-049-C-06 от 22.10.2021 г., издаден от "Агенция за биологична сертификация" ЕООД и Сертификационно писмо от същата дата. Счел е, че при констатираното разминаване в заявлението и в сертификационното писмо относно вида на културата, отглеждана в парцел БЗС 80652-399-3-1 с площ 0. 21 ха, административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК, а не да приема, че е нарушена нормата на чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., след като изискуемите по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. документи са били представени. В заключение е обосновал извода, че при издаване на оспореното УП е допуснато нарушение на чл.35 от АПК и чл.6, ал.2 и ал.3 от АПК, както и че същото е издадено в нарушение на Наредба 4 от 24.02.2015 г., ЗПЗП и Методиката по мярка 11 Биологично земеделие / т.3.1.1/, приложение към Заповед РД 09-255/14.03.2022 г. на Министъра на земеделието. По изложените съображения постановил оспореното решение. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. Неоснователни са и твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Безспорно се установява, че Хараламбиев, на основание чл.6, ал.4, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., е поел едногодишен ангажимент по направление Биологично растениевъдство, по което с УП изх. 02-180-6500/2587 от 15.06.2022 г. е бил одобрен със заявените за подпомагане 15 броя парцели. Не се оспорва и обстоятелството, че в законноопределения срок земеделският стопанин е представил Сертификат за биологично производство BG-BIO-17-049-C-06 от 22.10.2021 г., издаден от "Агенция за биологична сертификация" ЕООД и Сертификационно писмо от същата дата /т.е. документ по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата 4 - неотразен и необсъден в оспореното УП/, с което е изпълнил изискванията на чл.39, ал.1, б.в от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Спорният по делото въпрос е, при установеното разминаване в заявлението и в сертификационното писмо относно вида на културата, отглеждана в парцел БЗС 80652-399-3-1 с площ 0,21 ха /заявен за подпомагане с култура орехи код 223010, при произведена продукция лешници код 223030 /- един от 15-те заявени и одобрени за подпомагане парцели, налице ли са предпоставките по чл.14, ал.2, т.1 от Наредбата за отказ за финансово подпомагане в цялост. И настоящият състав счита, че с оглед констатираното разминаване и подаденото от земеделския производител уведомление /заявление/ до ДФ Земеделие от 08.06.2022 г. за допусната техническа грешка при изписване на кода на отглежданата култура за процесния парцел, подадено, преди издаване на УП за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11, административният орган е следвало да поиска уточнение от заявителя, като неизпълнението на горното води до нарушение на чл.35 от АПК. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че след като земеделския производител е представил в срок документ по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4, не може да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба 4 и да се откаже изцяло финансовото подпомагане. И настоящият състав счита, че административният орган не е съобразил и приложил разпоредбата на чл.3.1.1 от Методиката по мярка 11 Биологично земеделие, приложение към Заповед РД 09-255/14.03.2022 г. на Министъра на земеделието, действаща към момента на издаване на УП, съгласно която когато установената земеделска култура на контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за подпомагане/плащане Разплащателната агенция намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да се отчита като наддекларирана площ. Следва да се отбележи, че Методиката е разработена в изпълнение изискванията на Регламент (ЕС) 1306/2013 г., където са разписани предпоставките за налагане на административни санкции - неизплащането на помощ или оттеглянето изцяло или частично на такава, при спазване принципа на пропорционалност, в т.ч. и хипотезите за неприлагането на административните санкции /§ 63 и § 77 от същия/. Предвид установените нарушения на Наредба 4 от 24.02.2015 г., на посочената Методика и чл. 35 от АПК и чл.6, ал.2 и ал.3 от АПК, изводът за незаконосъобразност на обжалвания административен акт се явява правилен. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказания по делото размер 8 000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид размерът на адвокатското възнаграждение и чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение