Решение № 3541 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11973/2017 г.

Решение № 3541 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11973/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на "Плевенагрохимсервиз" ООД, чрез пълномощника си, на влязлото в сила решение № 4963 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 3440/2016 г. на Върховен административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1, предл. 2-ро АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П., чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че не е налице соченото основание за отмяна и моли да се отхвърли искането като неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, приема следното: С решение № 4963 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 3440/2016 г., Върховният административен съд, състав на шесто отделение е отменил решение № 63/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 834/2015 г. на Административен съд - П. и вместо него е решил спора по същество, като е отхвърлил жалбата на "Плевенагрохимсервиз" ООД против решение № 2153-14-18/10.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което са потвърдени задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП НОИ - П.. Касационното производство пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П. против решение № 63 от 16.02.2016 г. по адм. дело № 834/2015 г. на Административен съд - П.. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 2153-14-18/10.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което са потвърдени задължителни предписания изх. № ЗД-1-14-00052635/10.08.2015 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - П. на осигурителя "Плевенагрохимсервиз" ООД, в срок от 5 работни дни от получаването им, да изготви удостоверение - образец УП-3 по повод заявление на лицето Х. Б. Х., като се изключи периода от 01.04.1995 г. - 31.12.1996 г. и се анулира изготвеният образец УП-3 № 22/28.07.2011 г. Върховният административен съд е намерил за неправилни изводите на административния съд за материална незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П.. В тази насока е изложил съображения, че решението на директора на ТП на НОИ - П. е мотивирано и издадено в срок, така, както изисква разпоредбата на чл. 117, ал. З от Кодекса за социално осигуряване. Върховният административен съд е приел също, че с оспореното решение правилно и в съответствие с релевантните законови разпоредби са потвърдени дадените задължителни предписания № ЗД-1-14- 00052635/10.08.2015 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Фактическите установявания по делото сочат, че по повод изготвено удостоверение-образец УП-3 от осигурителя "Плевенагрохимсервиз" ООД, във връзска с подадено заявление за отпускане на лична пенсия от Х. Б. Х., контролните органи са извършили проверка и са приели, че за периода 01.04.1995 г. - 31.12.1996 г. лицето Х. Б. Х. се е осигурявал като самоосигуряващ се. Касационният съд е приел за безспорно установено, че през м. януари 1995 г. е прекратено трудовото правоотношение на Х. Х. с "Плевенагрохимсервиз" ЕООД и му е изплатено обезщетение по чл. 222 КТ. В административното производство и в съдебното пред първоинстанционния съд не е представен надлежно оформен трудов договор, от който да е видно, че за периода от 01.04.1995 г. до 31.12.1996 г., Христов е бил работник по трудово правоотношение с осигурителя "Плевенагрохимсервиз" ЕООД. При осигурителя не се съхраняват служебни досиета на работещи по трудово правоотношение лица, а в разплащателните ведомости на предприятието Христов не фигурира през този период. След започналата приватизация на дружеството, той е бил арендатор, по силата на сключен допълнителен договор за т. нар. вътрешна аренда. Издадена му е и осигурителна книжка № 440/15.11.1996 г. като самоосигуряващо се лице. Обстоятелството, че е продължил да полага труд като шофьор на ИФА-селскостопански вариант, не обосновава извод, че е полагал труд по трудов договор. При това положение отбелязванията в трудовата книжка на Христов не могат да се противопоставят на останалите писмени доказателства, които определят лицето като самоосигуряващо се през този период. В тази насока е и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза по делото, приета и кредитирана от съда. При отсъствие на надлежно сключен трудов договор и на първични счетоводни документи - ведомости за заплати, Върховният административен съд, с решението, чиято отмяна се иска, е отказал да приеме за установено, че трудът, положен от Х. Х., като шофьор на ИФА-селскостопански вариант е по трудов договор, който следва да се категоризира при условията на чл. 52 а от ПКТП (отм.) - за втора категория труд. Споделил е изцяло мотивите на административния орган като съответни на доказателствения материал и законовите разпоредби, поради което, както се посочи по-горе, е отменил обжалваното решение на административния съд и е решил спора по същество като е отхвърлил жалбата на "Плевенагрохимсервиз" ООД срещу оспорения административен акт. С искането за отмяна на решението на Върховния административен съд, "Плевенагрохимсервиз" ООД поддържа, че е налице основанието по чл. 239, т. 1, предл. 2-ро АПК - открито е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Искателят представя договор за аренда от 01.04.1995 г., сключен между "Плевенагрохимсервиз" ЕООД и Х. Б. Х., за срок от една година - до 01.04.1996 г. Изтъква, че архивът на дружеството се съхранява при бивш служител, което именно е затруднило откриването и своевременното представяне на договора за аренда при разглеждане на делото в редовното съдебно инстанционно производство. Твърди, че, съгласно клаузите на договора, изпълнителят Х. Б. Х. приема селскостопански машини под формата на вътрешна аренда, което кореспондира със записа от неговата трудова книжка за същия период и обуславя извод, че трудовото правоотношение не е прекратявано, а трудовата дейност е извършвана под формата на вътрешна аредна. Излага доводи, че не би било възможно сключването на договор за вътрешна аренда и извършване на дейност по силата на същия, ако между страните не е съществувало трудово правоотношение. В подкрепа на тезата си извежда аргумент от чл. 12 на договора, според който възложителят "Плевенагрохимсервиз" ЕООД е приел да осигури месечна осигурителна вноска от 45% върху 5000 лв. месечно възнаграждение. Уговореният размер на осигурителната вноска в проценти - 45%, съответства на осигурителна вноска за втора категория труд, към този момент. Ответникът по искането за отмяна намира, че представеното писмено доказателство не установява съществуването на трудово правоотношение между страните по договора и няма характер на ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1, предл. 2-ро АПК, което да послужи за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че искането за отмяна е неоснователно. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1, предл. 2-ро АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска - в т. см. решение № 3088 от 01.03.2012 г. по адм. дело № 11205/2011 г. на ВАС, 7-членен състав. Основният спорен въпрос при разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции е бил дали е съществувало трудово правоотношение между осигурителя "Плевенагрохимсервиз" ЕООД и лицето Х. Б. Х. през периода 01.04.1995 г. - 31.12.1996 г. В хода на административното производство и на развилото се съдебно оспорване на административните актове, искателят е поддържал, че през процесния период Х. Х. е работил в предприятието като шофьор на ИФА-W-50, селскостопански вариант по трудов договор плюс допълнителен договор за вътрешна арендна форма на заплащане на труда. Касационният съд, по съображенията, посочени по-горе, е приел, че от събрания доказателствен материал по делото не може да се достигне до извод за наличие на трудово правоотношение между визираните страни, но Христов е правил осигурителни вноски в касата на дружеството и има оформена и заверена от НОИ осигурителна книжка като самоосигуряващ се при трета категория труд. Качеството арендатор на лицето Х. Х. не е било спорно по делото. Спорно е било правното значение на този юридически факт при преценката съществувало ли е трудово правоотношение между него и осигурителя за визирания период. Представеният договор за аренда не представлява ново писмено доказателство и не внася нови релевантни обстоятелства по спорния предмет, които биха повлияли на крайни резултат, по смисъла на чл. 239, т. 1, предл. 2 - ро АПК. На първо място, договорът за аренда, на който се основава искането за отмяна на "Плевенагрохимсервиз" ООД, не притежава признаците на ново писмено доказателство. "Плевенагрохимсервиз" ООД е страна по този договор. Дружеството е знаело за съществуването на контракта и се е позовавало на същия по време на редовното съдебно производство. Обстоятелството, че не е бил приобщен към доказателствения материал по делото по посочените по-горе причини, според изявленията на процесуалния му представител, не му придава качеството на новооткрито писмено доказателство. На следващо място, обсъжданият договор за аренда не е ново доказателство, тъй като с него не се установяват релевантни за делото обстоятелства, които могат да доведат до различно разрешение на спорния предмет. Противно на твърдяното от искателя, от съдържанието му не могат да се изведат нови фактически обстоятелства, които биха повлияли на решаващия правен извод за изхода на спора - съществувало ли е трудово правоотношение между осигурителя и лицето Х. Б. Х. през обсъждания период. Представеният договор за аренда не индицира извършване на трудова дейност от изпълнителя по същия. Основен отличителен белег на трудовият договор е, че се сключва, регулира се и се прекратява по правилата на трудовото законодателство. Гражданските договори, независимо от своя вид и наименование - договор за услуга, за изработка, за наем или за аренда, както в случая, се регулират от правилата на облигационното право. В чл. 21 от обсъждания договор също е предвидено, че при неуредени въпроси между страните се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Договорните клаузи не сочат на съществуващо трудово правоотношение между страните. Отсъстват съществени признаци на трудовия договор - работно време, работно място, трудово възнаграждение, задължение за спазване на трудовата дисциплина и пр. Задължението на възложителя по чл. 12 от същия да осигури на изпълнителя месечна осигурителна вноска от 45% върху 5000 лв. възнаграждение месечно не е идентично по своето съдържание на задължението да изплаща месечно възнаграждение в размер на 5000 лв. за престиран труд, като в чл. 13 от договора изрично е предвидено, че осигурителната вноска е за сметка на изпълнителя, а не за възложителя. Няма правни и фактически основания да се приме, че обсъжданият договор за аренда по същината си урежда права и задължения между работник и работодател. Още повече, защитаваната теза е, че договорът за аренда е сключен между страните поради обстоятелството, че изпълнителят има качеството на работник в "Плевенагрохимсервиз" ЕООД по силата на налично трудово правоотношение между тях. При отсъствие на надлежни писмени доказателства за валидно трудово правоотношение, приложени при решаване на спора по същество - надлежно сключен трудов договор, разплащателни ведомости, в които лицето е включено през процесния период, лично трудово досие, длъжностна характеристика, няма основание да се приеме, че представеният в извънинстанционното производство договор за аренда, в контекста на изложеното относно неговата правна природа и съдържание, при приобщаването му към доказателствения материал по делото в редовно инстанционно производство би обусловил различни правни изводи по предмета на спора и евентуално различен правен резултат. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 1, предл. 2-ро АПК на "Плевенагрохимсервиз" ООД на влязлото в сила решение № 4963 от 21.04.2017 г. по адм. дело № 3440/2016 г. на Върховен административен съд, състав на шесто отделение, е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,