Решение № 7754 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2011 г.

Решение № 7754 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Йорданов Цветков от гр. Видин чрез процесуалния му представител адв. Георги Жеков срещу решение № 275/28.06.2011 г., постановено по адм. дело № 5/2011 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 051002038/14.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 504/09.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за ДДС в общ размер от 27 763,80 лв. и лихви - 13 659,38 лв. за данъчни периоди 15.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и от 1.01.2007 г. до 31.12.007 г. на основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.), респ. чл. 102 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Макар касационната жалба да представлява повторение на първоинстанционната жалба и е насочена най-вече към нарушенията, извършени по време на ревизията, от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като касаторът е недоволен, че съдът не е обсъдил изобщо или само е споменал в решението си неговите възражения, както и че неправилно била проведена ревизията на основание чл. 122 ДОПК. На основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен да извърши проверка за съответствие на обжалваното решение с материалния закон, поради което и настоящият съдебен състав дължи такова произнасяне. Иска се отмяна на решенето на първоинстанционния съд и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски - държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице. По делото е представена и писмена защита от адв. Жеков. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор, депозиран по делото я оспорва по подробно изложени доводи и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 278,46 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че са налице основания и законосъобразно ревизията е извършена по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК и въз основа на това са определени задължения за ДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност, както и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Съдът установил, че за наличието от фактическа страна на посочените основания за облагане са били подадените от лицето годишни данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), съотв. чл. 50 ЗДДФЛ за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г., като данните от тях не отговарят на реализирания от него оборот, който надхвърля прага за регистрация по ЗДДС. Съдът е потвърдил констатациите на ревизиращите органи, че още с подадената годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. Владимир Цветков е декларирал доходи в размер на 44 716 лв. от дейността му като земеделски производител - продажба на сурово мляко. Към тези доходи съдът е приел, че правилно ревизията е добавила и 7 200 лв. доходи от продажби на 6 бр. крави и сумата от 9 060,72 лв. от продажба на 23 067 литра краве мляко, поради което е установено, че е надхвърлен облагаемия оборот за регистрация - 60 976,72 лв. и затова Цветков е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.) към 14.01.2006 г. Относно възраженията, че няма възложена ревизия за 2005 г., съдът го е приел за неоснователно, тъй като ревизията е възложена, считано от 15.01.2006 г., а не за периоди през 2005 г. Относно определената от ревизията данъчна основа съдът е счел, че е правилно определена, като ревизията е взела предвид вида и характера на фактически осъществяваната дейност като земеделски производител, официални документи и документи с достоверни дати - подаваните от лицето ГДД, данни за приходите/оборота по тях и други данни от лицето, сключените договори за изкупуване на мляко, както и предоставените данни от Областна служба "Земеделие" - гр. Видин, касаеща дейността на жалбоподателя като земеделски производител. Съдът е обсъдил и заключението на вещото лице - ветеринарен лекар, като е приел, че в него хипотетично се посочва дохода от продажба на мляко при и наличието на определен брой животни, отглеждани от жалбоподателя, но този извод, както е посочено и от вещото лице би бил различен при различни обстоятелства - технология на отглеждане, хранителен режим, селекция, за които няма категорични данни по делото. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че той не е получавал доходи от продажба на мляко от крави, тъй като с животните и добивите от тях се е разпореждало трето лице - Пролетка Николова, с която са имали договорни отношения за периода 2006 г. - 2007 г. В тази връзка е обсъдено представеното по делото съдебно решение по гр. дело № 1021/2009 г. на Видинския районен съд, с което Пролетка Николова е осъдена да заплати на Владимир Цветков (допусната е грешка от съда във фамилното име на жалбоподателя) за месец февруари 2007 г. за причинени имуществени вреди, произтичащи от лишаването на възможността за използването на животни. Съдът е приел, че фактите по гражданското дело нямат отношение към спорния предмет - достигане на облагаем оборот. За останалите периоди, съдът също е приел, че правилно е определено данъчно задължение на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС при наличие на основанията по чл. 122 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните се свежда до облагане на касатора по ЗДДС поради достигнат оборот за регистрация по този закон. Неправилно касаторът се оплаква, че съдът не е взел под внимание възражението му, че не е следвало ревизията да се проведе по особения ред по чл. 122 ДОПК, тъй като не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК. Обстоятелството, което е установено по време на ревизията, че е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС и извършените въз основа на това констатации не са опровергани от касатора, предвид задължението му по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Данните за достигнатия размер на оборота приходните органи са взели, както от приложените по преписката ГДД за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. и съдържащи се в тях данни за декларирани приходи, така и от извършените, но недекларирани продажби на краве мляко и 6 бр. крави, продадени на Пролетка Николова. Оплакването, че за 2005 г. няма възложена ревизия е неоснователно, тъй като за тази година няма определени данъчни задължения с оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт. За 2005 г. приходните органи са взели оборота, необходим за облагането с ДДС през 2006 г. и 2007 г. Следва да се отбележи, че за 2005 г. освен декларираното от касатора с ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), правилно съдът е приел, че установеното от приходните органи, а впоследствие и от съда, че за посочената година не са определяни данъчни задължения, поради което и не е включена в ревизирания обхват 2005 г. Относно оплакванията, че ревизията не е следвало да се извършва по особения ред по чл. 122 ДОПК също са неоснователни. Установеното от органите по приходите и неопровергано от касатора, че към месец декември 2005 г. е достигнал оборота за регистрация по ЗДДС правилно е прието от съда като основание за определяне на задължения за ДДС съгласно чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) за ревизираната 2006 г. и чл. 108, ал. 1 ЗДДС за 2007 г. Основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК са определени от органите по приходите, поради това, че касаторът след като е установено, че е достигнал необходимия оборот за регистрация по ЗДДС, но не е подал заявление е основание за извършването на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. За т. 4 от същата разпоредба наистина няма данни касаторът да е регистрирал фирма като едноличен търговец или дружество, но в същото време като се има предвид, че през месец декември 2005 г. е имал оборот за регистрация по ЗДДС и не е подал заявление до 14.01.2006 г., то той е извършвал независима икономическа дейност, макар да не е регистриран като търговец и ако беше изпълнил задължението си за регистрация по ДДС, следваше да води отчетност за целите на ЗДДС. Относно определената от приходните органи и възприета от първоинстанционния съд данъчна основа за облагането с ДДС за ревизирания период 15.01.2006 г. - 31.12.2007 г. правилно съда е приел, че определянето й от ревизията е в съответствие с необходимо извършения анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Използвани са статистически данни от НСИ, данни от касатора и приобщени доказателства от ревизия на Пролетка Николова, с която Цветков е имал сключен договор от 10.11.2005 г., както и данни от Общинска служба "Земеделие" - гр. Видин Освен това установено е още по време на ревизията, че част от произведеното мляко касаторът е продавал на "Хаджийски и фамилия" ЕООД, за което са му издавани разходни касови ордери. Както се посочи по-горе при наличие на законова презумпция за вярност на констатациите на ревизионния акт, в тежест на касатора е било да ги опровергае предвид чл. 124, ал. 2 ДОПК. Правилно е отразено в обжалваното съдебно решение, че определената по реда на чл. 122 ДОПК данъчна основа по принцип се различава от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е в резултат на действията, респ. бездействията на данъчния длъжник. Касаторът въпреки тежестта на доказване не е поискал назначаването на експертиза и не е ангажирал допълнителни писмени доказателства, с които да опровергае констатациите на ревизионния акт, поради което оплакванията, насочени към неправилно възприемане от страна на съда на констатациите на ревизионния акт и неизвършването на оценителна експертиза в ревизионното производство са неоснователни. Правилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-ветеринарната експертиза, тъй като в него хипотетично са посочени доходи от продажба на мляко. Неоснователно касаторът е изложил оплаквания за неизлагане на мотиви в ревизионния акт, тъй като подробни мотиви се съдържат в ревизионния доклад и не е необходими същите да се преповтарят. Затова като е приел, че не са извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила по време на ревизията и при издаване на ревизионния акт, съдът е постановил правилно решение. Съдът не е допуснал и нарушения при прилагането на материалния закон, приемайки за законосъобразно определянето на задължения за ДДС на основание 32, ал. 2 ЗДДС (отм.) за ревизираната 2006 г. и чл. 108, ал. 1 ЗДДС за 2007 г. Решението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в депозирания писмен отговор от дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за присъждане на 1 278,46 лв. юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,