Решение № 3619 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15381/2012 г.
ВАСVI отделение14.03.2013 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 879/15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 369/2012 г. по описа на Административен съд - София област. ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област да заплати на Димитър Любенов Вуков от гр. Самоков, ул. "Иван Шишман" № 1А, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените разноски за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3619 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15381/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София област против решение № 879/15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 369/2012 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено решение № РД-07-26/09.04.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърдените с него разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София област и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Димитър Любенов Вуков от гр. Самоков, чрез пълномощника адв. Емилия Атанасова, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София област е отменено решение № РД-07-26/09.04.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърдените с него разпореждания № № 0-22-000-00-00457517/28.11.2011 г., 0-22-000-00-00457518/28.11.2011 г., 0-22-000-00-00457519/28.11.2011 г., 22-000-00-00457521/28.11.2011 г., 0-22-000-00-00457522/28.11.2011 г., 0-22-000-00-00457523/28.11.2011 г., 0-22-000-00-00457667/29.11.2011 г., на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - София област и преписката е изпратена на РУСО за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с посочените разпореждания неправилно е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Димитър Любенов Вуков по издадените болнични листи. Според съда от събраните по делото доказателства се установява, че Димитър Вуков е имал сключен трудов договор с "ЕМДИ-Е" ООД гр. Самоков към съответната дата на настъпване на осигурителния риск по болнични листи № А20100552655 и № А20101133315, които са представени за изплащане от работодателя, трудовият договор е регистриран в НАП и са внасяни дължимите осигурителни вноски от работодателя. Приел е, че жалбоподателят е осигуряван по трудово правоотношение, имал е качеството на осигурено лице, както и повече от 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за риска общо заболяване и майчинство, поради което е отговарял на изискванията по чл. 40, ал. 1 КСО. Посочил е, че по тези болнични лист административният орган неправилно се е позовал на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, тъй като тя не намира приложение при осигуряването по трудово правоотношение. Съдът е направил извода, че неправилно е отказано изплащане на обезщетение и по болничните листи, които са предявени за изплащане в качеството на Димитър Вуков на самоосигуряващо се лице, като е приел за неоснователен довода на административния орган, че декларацията по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ е подадена след предвидения срок. Изложил е, че декларацията е подадена на 11.09.2007 г. и с нея е декларирано, че лицето започва дейност от 05.09.2007 г., поради което е спазен предвидения 7-дневен срок. Освен това, според съда, дори и да се приеме, че с подадената декларация като дата на започване на дейността и на осигуряването за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица е посочена датата 03.09.2007 г., както се поддържа от административният орган, то правото на лицето да избира вида на осигуряването не е било преклудирано, тъй като към датата на подаване на декларацията не е съществувало въведеното по-късно с изменението на наредбата с ДВ бр. 2/2010, в сила от 01.01.2010 г., правило, според което при започване и възстановяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е решение № РД-07-26/09.04.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което са потвърдени няколко разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - София област, както следва: разпореждане № 0-22-000-00-00457518/28.11.2011 г., с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство по болничен лист № А20100552655; № 22-000-00-00457521/28.11.2011 г., с което е отказано изплащане на обезщетение по болничен лист № А20101133315; № 0-22-000-00-00457517/28.11.2011 г. - по болничен лист № А20100552654; № 0-22-000-00-00457519/28.11.2011 г. - по болничен лист № А20101133314; № 0-22-000-00-00457522/28.11.2011 г. - по болничен лист № А20110550871; № 0-22-000-00-00457523/28.11.2011 г. - по болничен лист № А20110550965 и № 0-22-000-00-00457667/29.11.2011 г. - по болничен лист № А20110328131. Първите два от посочените по-горе болнични листи са предявени за изплащане от работодател на осигуреното лице по трудово правоотношение - "ЕМДИ-Е" ООД, а останалите са предявени за изплащане като самоосигуряващо се лице - съсобственик и управител в "Ди Джи Ес - Лес" ООД. Според мотивите в разпорежданията и решението на директора на ТП на НОИ, с което са потвърдени, Димитър Вуков няма право на обезщетение за временна неработоспособност, тъй като декларацията по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ е подадена след 7-дневния срок, посочен в същата разпоредба, който е преклузивен и затова лицето следва да се счита за осигурено само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. От фактическа страна е безспорно, че Димитър Любенов Вуков е имал сключен трудов договор, който не е бил прекратен към съответната дата на настъпване на осигурителния риск по болничните листи, които са предявени от работодателя за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и този договор е регистриран в НАП. Безспорно е също, че от работодателя са внасяни дължимите осигурителни вноски, както и че към съответната дата на настъпване на осигурителния риск по тези болнични листи, Димитър Вуков е бил осигуряван по трудово правоотношение повече от 6 месеца. Не се спори, че Димитър Любенов Вуков е подал на 11.09.2007 г. декларация за начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството му на съсобственик и управител на "Ди Джи Ес - Лес" ООД, в която е посочил, че започва дейност и че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. По делото е спорно дали заявената в тази декларация дата на започване на дейността и на съответния вид осигуряване е 03.09.2007 г. или 05.09.2007 г., което според административния орган е съществено, за да се прецени дали декларацията е подадена в рамките на 7-дневен срок по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. Настоящият съдебен състав споделя изложените съображения и направените изводи от първоинстанционния съд за това, че в декларацията е заявена дата на започване на дейността и съответно дата, от която лицето се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица 05.09.2007 г., а не 03.09.2007 г., както поддържа административният орган. От представеното по делото заверено за вярност фотокопие на тази декларация /като част от административната преписка/ е видно, че в графата "дата на започване на дейността" е вписана датата 05.09.2007 г., като цифрата "5" е удебелена, в същата декларация е маркирана графата за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Само фактът на удебеляването на посочената цифра не може да обуслови поддържания от административния орган извод, че е налице поправка на датата и то направена след подаването на декларацията, не може също да се приеме за доказано, че поправената дата е била 03.09.2007 г. Наред с това, в конкретния случай обстоятелството дали за дата на започване на дейността и за начало на осигуряването за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, е посочена датата 05.09.2007 г. или 03.09.2007 г., е без значение за правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО по предявените за изплащане на обезщетение болнични листи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, начина на заплащането и от източника на финансиране. Според определението, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая Димитър Вуков е работил по трудово правоотношение с "ЕМДИ-Е" ООД и е бил осигуряван на това основание, включително за риска общо заболяване и майчинство за повече от 6 месеца преди датата на настъпване на осигурителния риск по болнични листи № А20100552655 и № А20101133315. Предвид това за него са изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по тези болнични листи. За изплащането на обезщетението за временна неработоспособност във връзка с осигуряването по трудовото правоотношение е без значение обстоятелството дали са изпълнени условията за изплащане на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО на същото лице за осигуряването му на друго основание - като самоосигуряващо се лице. В чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/ е предвидено, че паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 НИИПОПДОО не налагат различни изводи, тъй като тези разпоредби се прилагат при определяне и изчисляване на размера на дължимите обезщетения на отделните основания /или договори/. Предвид това, неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за това, че изпълнението на изискванията по НООСЛБГРЧМЛ и в частност - подаването на декларацията по чл. 1, ал. 3 в 7-дневен срок, има значение за изплащане на паричното обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО за осигуряването по трудовото правоотношение. Правилни са също изводите на съда, че Димитър Вуков отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на парично обезщетение поради временна неработоспособност и като самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са собствениците или съдружниците в търговски дружества. В чл. 4, ал. 4 КСО е предвидено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Както се посочи, в случая Димитър Вуков е подал такава декларация на 11.09.2007 г. и дори и да се приеме, че с нея е декларирано започване на дейността и начало на осигуряването за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 03.09.2007 г., то подаването на декларацията след срока по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ е без значение за правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО по болнични листи № № А20100552655, А20101133314, А20110550871, А20110550965 и А20110328131. В тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ, която предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година, т. е. от 01.01.2008 г., тъй като е подадена до края на м. януари на съответната година - 2008 г. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от тази наредба, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ не е действала по време на подаване на декларацията, с която Димитър Вуков е избрал да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което е неприложима. В този смисъл е актуалната съдебна практика, изразена например в решение № 3349/11.03.2013 г. по адм. дело № 15280/2012 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на същия съд. Следва да се отбележи, че цитираните в касационната жалба решения на ВАС са част от изоставена практика на ВАС, която не се поддържа и от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към съответната дата на настъпване на осигурителния риск по предявените за изплащане на обезщетение болнични листи Димитър Вуков попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и съгласно чл. 4, ал. 4 КСО като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрал да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. По делото е безспорно установено, че според данните от регистъра на осигурените лица към датата на настъпване на осигурителния риск Димитър Вуков е имал осигурителен стаж повече от 6 месеца като осигурен за риска общо заболяване и майчинство и дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице са внесени. Предвид това, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че за същия са били изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство и отказът за изплащане на това обезщетение по болничните листове, предявени за изплащане в качеството му на самоосигуряващо се лице, е незаконосъобразен. Съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че Димитър Вуков е направил разноски в размер на 150 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.02.2013 г., поради което следва да му бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,