Решение № 717 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2008 г.

Решение № 717 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александра Атанасова Динчева, Асен Атанасов Бонев, Вера Тянкова Бонева, Маруся Лазарова Бонева-Рускова и Дечко Лазаров Бонев, всички от гр. Плевен, чрез пълномощника им адв. Давидова, против решение № 280 от 30.05.2008 г., постановено по адм. д. № 801/2007 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-12-1514 от 12.10.2007 г. на кмета на община Плевен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и съдът да се произнесе по същество като отмени заповедта на кмета, предмет на контрол. Ответникът - кметът на община Плевен не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Маргарита Борисова Маринова също не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че според нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ първо се издава заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Такава заповед е № РД 15-4444/9.07.1998 г. на кмета на Община Плевен, с която на ползвателя Маргарита Маринова е признато правото да придобие собственост в процесния имот. След влизането й в сила се издава заповед по § 62, ал. 4 за утвърждаване на оценката, след което имотът на ползвателя, придобил качеството на собственик, се отразява в плана на новообразуваните имоти в четирите му части, включително се записва и в регистъра на имотите. След влизането на ПНИ в сила се издава заповед за оценка за разликата над фактически ползваната земя, отредена с плана и след влизане в сила на тази заповед се издава друга заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая процесната заповед е издадена от кмета при обвързаност с ПНИ, с който е отреден размера на ползване от ползвателя. С тази заповед на кмета се определя само оценката на земята. В нея не може да се изменя размера на земята, определен с ПНИ. Този въпрос е следвало да бъде решен чрез обжалване на ПНИ, утвърден със заповед на областния управител. Твърдението на касаторите, че им е ограничена възможността за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неоснователно. Некоректно е поставен въпросът и за оценката на земята, тъй като в съдебно заседание касаторите са заявили, че самата оценка е вярна и не я оспорват, поради което и съдът не е обсъдил в мотивите си този въпрос. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Плевенския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори, против заповед № РД-12-1514 от 12.10.2007 г. на кмета на община Плевен, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4л от ПРЗ на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на предоставената за ползване на Маргарита Борисова Маринова земеделска земя от 516 кв. м, в м. "Стражата", землището на гр. Плевен, поземлен имот № 56722.701.147, в размер на 355 лв. В жалбата оплакването се свежда до твърдение, че не е следвало да се оценява имотът на ползувателката, преди да се възстанови на бившите собственици разликата над предоставената й с ПНИ земя от 516 кв. м. В съдебно заседание на 23.01.2008 г., жалбата е поддържана така както е предявена - че не е следвало изобщо да се издава заповед на кмета за оценка, като самият размер на оценката не се оспорва. В писмената защита по същество е релевирано оплакването, че ползувателката Маринова не е подала молба за оценка, в срока по § 31 и сл. от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., поради което правата й следва да се счетат за преклудирани. Оценката е издадена и извън тримесечния срок за администрацията, считано от влизане в сила на ПНИ, поради което следва да бъде отменена и бившите собственици да придобият права върху имота. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че Маргарита Маринова, в качеството си на ползувател на земеделска земя - лозе от 500 кв. м, надлежно предоставено в изпълнение на ПМС № 26/1987 г., е подала искане за трансформация на правото на ползване в право на собственост с молба вх. № 1473 от 1.07.1992 г. Искането е подновено през 1997 г. Със заповед на кмета на община Плевен № РД-15-4444 от 9.07.1998 г., й е признато правото да придобие собствеността върху имота по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м. Заповедта е обжалвана, като с решение на Плевенския окръжен съд по адм. д. № 374/1999 г., оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 412/2000 г. е отхвърлена жалбата против нея и същата е влязла в сила на 31.07.2000 г. Не е изготвена оценка на имота, за да бъде заплатена стойността му от ползувателката. ПНИ за процесната местност и имот е одобрен със заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Плевен, публикувана в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., като не се спори, че на Маргарита Маринова е отреден имот от 516 кв. м, като заповедта не е обжалвана и ПНИ е влязъл в сила. След влизане в сила на ПНИ, е издадена процесната заповед на кмета на община Плевен за одобряване на оценката, като същата е издадена служебно, без подаване на ново искане от страна на ползувателката, с вече признато право да придобие собствеността. Въз основа на така установените факти, по които не се спори и понастоящем, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като независимо, че същата е позована на нормата на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която в случая не е приложима, защото се касае до довършване на процедурата по оценяване на имота, с оглед придобиване на собствеността, то административният орган правилно е издал процесната заповед, тъй като не е довършил процедурата по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Съдът не е възприел възражението, че ползувателката е следвало да подава ново искане за оценка в срока по § 31 от ППЗСПЗЗ, както и че неподавайки такова правата й са погасени и съответно са придобити от бившите собственици. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото в касационната жалба отменително основание - неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е тълкувал и приложил нормите на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. и допълнение на ППЗСПЗЗ и на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Обоснован с оглед данните по делото е изводът му, че в случая не са налице основанията на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Според този текст, правоимащите по по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка, до кмета на общината, която следва да съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. В § 31, ал. 2 на същия текст е посочено, че оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ по посочените в т. 1, 2 и 3 начини и механизми. Нормата на § 31 е съобразена и е във връзка с приложението на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, при условията и по реда, определени в правилника за прилагане на закона. Именно в § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са определени условията и редът за извършване на оценките, посочен и по-горе. Тези заповеди подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на АПК. От логическото и систематическо тълкуване на тези норми в тяхното единство, следва, че законодателят е разписал редът за оценяване на разликите над 600, съответно 1000 кв. м, (ограничение по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ) до размера на фактически ползваната земя, които с влизането в сила на ПНИ, са придадени към имоти на ползуватели, в случаите когато от тях не може да се образува самостоятелен имот, съответно в случаите по § 4в, когато земята подлежи на връщане и следва да бъдат оценени подобренията в нея. Посоченото оценяване може да бъде инициирано, както от страните, така и от администрацията, но и в двата случая едва след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени и са възникнали субективни права, които не могат да бъдат погасени в едно последващо оценително производство. При нормално развитие на процедурата, ПНИ се одобрява и с него се отреждат имоти на ползувателите едва след като за същите е довършен процеса по трансформация на правото на ползване в право на собственост. В настоящия случай, независимо, че ПНИ е влязъл в сила, не е приложим посочения ред, тъй като поради бездействието на администрацията и съдебното обжалване на заповедта, с която на ползувателката са признати права да придобие собствеността на предоставения й за ползване имот, процедурата по трансформация не е довършена, преди влизането в сила на ПНИ. Нарушен е нормалния, в смисъл на нормативно предвиден като последователност ред на процедиране. Ползувателката е подала искането си за оценяване и придобиване на имота в срок, но поради непроизнасянето на административния орган, такава не е направена, до момента на издаване на процесната заповед. При това положение правилно оценката е изготвена, макар и със значително закъснение. Независимо от погрешното правно основание, което е посочено в същата, са налице всички фактически основания за издаването й. Приложимият ред е понастоящем действащият и това е редът по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, независимо че искането на молителката е направено още през 1992 г. Непроизнасянето на администрацията не може да има неблагоприятни последици за вече придобитите от нея права. Не може да се възприеме възражението, че щом кметът на общината не се е произнесъл, то ползувателката е следвало да обжалва мълчаливия му отказ, и като не е сторила това, то не може да има произнасяне по реда по § 62 от ППЗСПЗЗ. Няма никаква пречка, административният орган да се произнесе и след определения срок. Мълчанието му в срока действително поражда право на засегнатата страна да обжалва мълчалив отказ, но ако това не е сторено няма пречка за произнасяне. Срокът за обжалване е създаден в полза на засегнатите лица, за да могат същите да се защитят от бездействието на администрацията, но по отношение последната сроковете са инструктивни и произнасянето е възможно. Не може да се приеме и възражението, че редът по § 31 от ППЗСПЗЗ, отменя редът по § 62 от ППЗСПЗЗ, поради което кметът не е следвало да се произнася по реда на отмененото ПМС № 456/1997 г. Двете норми уреждат различни хипотези и ПМС № 234/1999 г. не отменя ПМС № 456/1997 г. Липсва норма в този смисъл. Впрочем дори и да се приеме твърдението на касаторите, че приложимият ред е по § 31 от ППЗСПЗЗ, то отново не може да се възприеме възражението, че след като ползувателката не е подала ново искане за оценка по този ред, след влизане в сила на ПНИ, то правата й са преклудирани. Оценяването може да бъде предприето по искане както на бившия ползувател, така и на администрацията, както в случая е процедирано, като и в двата случая срокът по § 31 не е преклузивен. Никъде в закона и в правилника за приложението му не е визирана такава тежка последица - погасяване на правата, възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ. Сроковете и по ал. 1, относим за страните и по ал. 2 на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, относим за администрацията са инструктивни. В подкрепа на тези изводи е и нормата на § 31, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която, в случаите по чл. 28, ал. 5 (коректното препращане е не към ал. 5, а към ал. 7 на чл. 28), след изтичането на срока по ал. 1, бившият собственик може да поиска оценка на разликата над 600, съответно 1000 кв. м, която се придава към имота на ползвателя, като оценката се извърши по същия ред - ал. 2, т. 1 и ал. 3. Правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила оценка. Следва изводът, че изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не погасява правата на ползвателя, а само поражда право бившия собственик да инициира оценително производство при бездействието му. Неспазването на срока обаче не размества вече придобитите права. ПНИ е влязъл в сила, по което не се спори, като е породил права за бившия ползувател по отношение целия отреден му с него имот. В случая още един път следва да се подчертае, че не може да става дума за оценяване по § 31 от ППЗСПЗЗ, тъй като не се оценява придавана разлика над признатия размер до фактически ползваната част, а се оценява самия имот, за да може да бъде довършена процедурата по придобиването му. Що се касае до конкретния размер на оценката същият не е бил предмет на оспорване и правилно съдът не се е занимал с него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,