Решение № 24 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2008 г.

Решение № 24 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 17 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 1839/2007 г., с което като отменил решение от 19.06.2007 г. по гр. д. № 105/2007 г. на П. окръжен съд, с което искът на жалбоподателя е бил уважен, въззивният съд отхвърлил иска на Б. М. Б. против И. П. Г. за заплащане на сумата 10 000 евро, представляваща предоставен паричен заем по сметка на ответника № в "И", клон гр. П. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна и уважаване на иска в пълен размер. Ответникът И. П. Г. не е взел становище по жалбата. С определение № 150 от 19.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос за правната квалификация на предявения от ищеца иск и по въпроса за приложението на чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. с чл. 114 ГПК (отм.), като средство за изясняване на действителните отношения между страните и като доказателствено средство използвано от първоинстанционния съд, за да уважи иска, отхвърлен от въззивния съд, който е приел, че приложението чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.) би довело до разместване на доказателствената тежест в процеса установена в чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да отхвърли иска на жалбоподателя за сумата 10 000 евро, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал страните да са обвързани от договор за заем и на това основание, той да е превел на ответника процесната сума. Посочено е, че плащането може да се дължи на уреждане на други сметки между страните, като се има предвид, че преводът на сумата е бил извършен за заплащане на стока. Обстоятелствата, които ищецът е поискал да установи по реда на чл. 114 ГПК (отм.), чрез конкретни въпроси до ответника и прилагането на неблагоприятните последици при неизпълнение на задължението - доказателствено средство използвано от първоинстанционния съд да уважи иска на основание чл. 240 ЗЗД, според въззивният съд е довело до недопустимо разместване на доказателствената тежест в процеса и до нарушаване на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). При тези съображения, като отменил първоинстанционното решение, въззивният съд отхвърлил иска по чл. 240 ЗЗД. Решението е неправилно. Съдът е бил сезиран с иск от Б. М. Б. за сумата 10 000 евро. При внимателно прочитане обстоятелствената част на иска се налага извода, че са предявени два иска в отношение на евентуалност. Ищецът е посочил, че е превел на ответника по банков път 10 000 евро срещу задължението да му бъдат върнати до края на 2005 г. или в същия срок ответникът да му изпрати мостри от хранителни добавки и други позволени стимулиращи продукти от България до Й., и в случай че ги одобри, вместо връщане на сумата 10 000 евро да му достави тези продукти. Ответникът не е изпълнил нищо, затова е поискал да бъде осъден да върне на ищеца 10 000 евро. Предявен е главен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и евентуален по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - връщане на даденото на неосъществено основание. От фактическа страна е било безспорно установено, че на 14.09.2005 г. по открита сметка на ответника, ищецът му превел 10 000 евро, които до края на 2005 г. са получени от ответника - съдебно икономическа експертиза и заявление за прехвърляне на средства в чужбина. От волята на ответника зависи избора, дали да върне сумата, като заем, или да изпрати мострите, т. е. в тежест на ответника е било да посочи, след като с въззивната жалба е оспорил наличието на договор за заем, на какво основание е получил парите и да докаже дали основанието се е осъществило. В този смисъл неправилно е виждането на въззивният съд, че след като ответникът не се е явил по реда на чл. 114 ГПК (отм.) да отговори на конкретни въпроси от значение за делото и първоинстанционният съд е приложил неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение, позовавайки се на чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.), за да уважи иска по чл. 240 ЗЗД се е стигнало до недопустимо разместване на доказателствената тежест установена с чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Дори и да се възприеме виждането на въззивния съд, с оглед на посоченото в заявлението на ищеца до банката, че преводът се извършва за плащане на стока, за да отхвърли иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, той е бил длъжен да разгледа евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пред. второ ЗЗД, след като ответникът не е установил дали основанието, на което е получил сумата се е осъществило, т. е. дали е изпратил мостри на ищеца, при оспорване с въззивната му жалба наличието на облигационни отношения между страните по договор за заем. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което ще следва да се отмени и по реда на чл. 293 ГПК следва да се постанови ново решение, с което иска се уважи на основание чл. 55, ал. 1, пред. второ ЗЗД и се присъди законна лихва от предявяването на исковата молба 18.01.2007 г. Ответникът ще следва и да заплати на ищеца съдебни разноски за всички инстанции общо в размер на 3101 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.