Решение № 13385 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Ю. Р. с [ЛНЧ], гражданин на Руската федерация, с адрес в гр. Варна, [адрес], против Решение 1843 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело 166 по описа на Административния съд Варна за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от с.з., е отхвърлена жалбата на Р. против Решение 22616 от 28.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на руския гражданин. Касационният жалбоподател се оплаква, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, излагайки съображения за постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс, както и доказателства за извършването им. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114 Б, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна и иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд преценява касационната жалба като основателна. По делото е установено, че Г. Р. напуснал Руската федерация в началото на месец октомври 2022 г. легално за Турция. С полет от Истанбул и с българска виза пристигнал легално в Република България на 02.10.2022 г. Българската виза е получена през 2021 г. в Москва. Подал до Председателя на ДАБ молба за предоставяне на международна закрила, вх. ОК-13-3/20.02.2023 г. по описа на Районно-приемателен център на ДАБ София, Овча Купел, рег. УП 22062 от 20.02.2023 г. по описа на ДАБ л. 107 от административната преписка. Данните му са установени на основание чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗУБ притежаван национален паспорт, като е изготвен регистрационен лист (л. 104, пак там), съгласно който лицето е родено на [дата] в Москва, с етническа принадлежност [заличен текст], изповядва [заличен текст], с висше образование, по професия икономист, семейно положение: неженен. Пред ДАБ е образувано ускорено производство, като с Решение УП-ОКЗ/13.03.2023 г. на интервюиращ орган при ДАБ, молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут (л. 72-75, пак там), подадена от руския гражданин, е отхвърлена, като явно неоснователна, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 12 ЗУБ. Това решение е обжалвано от Р. пред Административния съд Варна, който с Решение 935/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 854/2023 г. го е отменил и е върнал преписката на интервюиращия орган за ново произнасяне с указания да изясни действителната фактическа обстановка по казуса, да обсъди доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, че отговаря на условията за предоставяне на международна закрила и да прецени наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на Р. на статут на бежанец или на хуманитарен статут. След връщане на административната преписка, пред ДАБ, по молбата на чуждия гражданин от февруари 2023 г., е образувано производство по общия ред. С лицето е проведено ново интервю, резултатите от което са отразени в Протокол, рег. УП 22062/08.08.2023 г. от л. 35 до л. 37 от административната преписка. Издадено е оспореното пред първата инстанция Решение 22616 от 28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ (от л. 4 до л. 8 от административната преписка), връчено на руския гражданин на 05.01.2024 г. Административният съд Варна е разгледал по същество подадената от Р. против решението на Председателя на ДАБ жалба. Преценил я е за неоснователна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Споделил е преценката на компетентния административен орган, че спрямо Р. не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обсъдил е двете причини, посочени от руския гражданин за напускане на държавата му по произход нежеланието му да се яви на обявената частична мобилизация и отказът му да бъде мобилизиран, защото трябвало да участва във специалната военна операция в Украйна, а е пацифист и не желае да убива и да бъде убит, както и желанието му да следва висше образование в български университет. Обсъдил е също представеното от лицето, като доказателство, Удостоверение на лице, подлежащо на наборна военна служба МА 3875336 (превод на същото на л. 102-104 от първоинстанционното дело), както и заявеното от него по време на второто интервю, проведено на 08.08.2023 г. (Протокол, рег. УП 22062/08.08.2023 г. л. 35-37 от административната преписка), че не е бил призоваван официално за военна служба след 21.09.2022 г., че не е отслужил задължителна военна служба и че в мирно време са идвали призовки, но че не е имало никакви санкции спрямо него. Счел е, че принципното неприемане на войната и военните действия, извършвани от една държава, не са основание за предоставяне на статут на бежанец. Аргументирал се е, че по делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван в Руската федерация, нито същият е ангажирал доказателства за външно изразяване на пацифистките си възгледи или отношението му към войната в Украйна. Тълкувал е чл. 4, пар. 5 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО), заложената в която разпоредба кумулативна съвкупност от условия е посочил, че не са изпълнени. Подчертал е, че известните факти за авторитаризма на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна са повод за излагане на твърдения за преследване, основано на различно политическо мнение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, но че такива твърдения, в конкретния случай, не са налице. Приел е, че опасенията на Р., че ще бъде задържан и репресиран, в случай че се завърне в родината си, са неоснователни и за него не съществува опасност в този смисъл, доколкото не се установява същият да е призован в мобилизацията за участие във войната в Украйна. Допълнил е, че жалбоподателят се притеснява от вероятността да бъде мобилизиран и възможността да се озове насред реални бойни действия. Тези опасения съдът е квалифицирал като недостатъчни за предоставяне на статут на бежанец. Обосновал се е, че изброените в чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ действия на преследване са такива, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита военна служба, в случай на военни действия и то когато тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и човечеството. Съобразил е данните за наборната военна служба и за наказателната отговорност за престъпления срещу военната служба, обективирани в изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство Справки относно Руската федерация, рег. ЦУ-1415/19.09.2023 г. (л. 12-33 от административната преписка) и рег. ЦУ-1849/30.11.2023 г. (от л. 57 до л. 67 от първоинстанционното дело). Не е установил жалбоподателят да е отказал да отбие военна служба, да е получавал повиквателна или да са предприемани някакви действия от страна на руските власти за предходни негови неявявания. Приел е обаче за установено, че в Руската федерация не е въведено военно положение, не са затваряни границите след началото на военните действия в Украйна, руските власти не са препятствали напускането на страната от мъже, годни за военна служба, няма скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват само професионални и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании и мъже, вербувани от Донецка и Луганска народни републики. Извел е извод, че, след като на наборните войници в руската армия е забранено да служат в чужбина, включително в Украйна, твърденията на жалбоподателя, че има вероятност да воюва в Украйна са несъстоятелни, съответно, че по казуса не се доказват основателни опасения от преследване по смисъла на ЗУБ. Отново е подчертал, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да установи външното обективиране на своите убеждения за отношението му към войната в Украйна чрез конкретни действия, представляващи техен израз, поради което е преценил, че не е доказана искреността на политическите и моралните убеждения , съобразно изискванията на пар. 174 от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците. Допълнил е, че Р. не е изложил конкретни и изрични възгледи спрямо войната в Украйна, както и неговите морални съображения, противоречащи на създадения от Русия военен конфликт в Украйна, както и че лисват данни той да преследван или арестуван, докато е бил в държавата си, или да са му повдигани обвинения преди и/или след напускането на Руската федерация. Изложил е допълнителни аргументи във връзка с достоверността на съображенията на чуждия гражданин да напусне руската страна поради нежеланието му да воюва срещу Украйна, предвид че същият е получил виза за Република България през 2021 г., а началото на конфликта е февруари 2022 г. Съдът е обсъдил желанието на Р. да учи в български университет. Определил е тази причина за напускане на родината му като такава от личен характер, респ. извън предметния обхват на ЗУБ. Квалифицирал е жалбоподателя като мигрант, а не като лице, нуждаещо се от международна закрила. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 22616 от 28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец. Такава преценка за законосъобразност съдът е извършил и относно спорния акт в частта му, в която на руския гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Приел е, че за Р. не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, от т. 1 до т. 3 ЗУБ. Отчел е даденото в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) тълкуване на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО. Преценил е на база данните по делото, че на територията на Руската федерация няма военен конфликт, придружен с безогледно насилие, което да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателя. Не установил спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че, единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Счел е, че по отношение на чуждия гражданин не е същестувала и реална опасност, която да обоснове напускането от него на родината му. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено в нарушение на материалния закон. От данните в административната преписка се установява, че оспореното пред административния съд решение на председателя на ДАБ при МС е второ по реда си по молбата на Р. за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. Първоначалното решение по тази молба е издадено по реда на ускорената процедура по глава VI, раздел II ЗУБ и с него на осн. чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 12 ЗУБ молбата на кандидата е отхвърлена като явно неоснователна. В това първо по молбата решение, административният орган е приел, че за Р. не са налице предпоставките за предоставяне на бежански, нито на хуманитарен статут. По реда на съдебното оспорване, Административният съд Варна е отменил решението на интервюиращия орган, приемайки, че при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е анализирал фактите от бежанската история на чужденеца, както и събраните доказателства, въз основа на който анализ е приел, че спрямо Р. е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от Закона за убежището и бежанците, поради което са налице елементите на понятието основателни опасения от преследване . Административният съд подробно е обосновал този свой извод с обстоятелството, че чужденецът подлежи на редовна военна служба, която не е отбил и може да бъде призован да я отбие, приемайки, че независимо, дали е получил електронна призовка, която е игнорирал или, дори да не е призован, но не се яви във военните комисариати, той може да бъде засегнат от редици мерки. Съдът е възприел като доказани пацифистките възгледи на чужденеца, както и че евентуалното му участие във военни действия, осъждани от международната общност, противоречат на неговите действителни религиозни и морални убеждения. Съдът е приел също така, че за Р. са доказани предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл.9 от закона. Обосновал се е с установената по делото реална възможност жалбоподателят да бъде мобилизиран и изпратен да се сражава в Украйна. Решаващият извод на административния съд е, че за Р. са налице материалноправните предпоставки за предоставяне както на бежански статут, така и на хуманитарен статут, като видът на статута следва да се определи от административния орган след връщането на преписката и при съобразяване на указанията, дадени от съда. Административният орган, след връщането на преписката вместо да съобрази указанията на административния съд и да предостави на кандидата един от двата статута по ЗУБ, след анализ на релевантните обстоятелства, отново е отхвърлил молбата му за международна закрила, но този път в производство по общия ред по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Именно това решение е предмет на жалбата, по която административният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение. Отхвърляйки жалбата срещу решението на председателя на ДАБ, съдът не е съобразил, че оспореното пред него решение на административния орган е постановено в противоречие с изводите на предходното съдебно решение, което е влязло в сила, а именно - Решение 935/30.06.2023 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. 854/ 23 година. С това съдебно решение, независимо че е постановено по жалба срещу решение на интервюиращ орган, прието по реда на ускореното производство, съдът се е произнесъл и по наличието на условията по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗУБ, тъй като и органът е бил задължен да се произнесе по тях съобразно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУБ. Разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУБ предвижда кумулативност на елементите от фактическия състав, при наличието на който молбата за международна закрила може да се отхвърли като явно неоснователна. Един от тези кумулативни елементи е когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8 от ЗУБ. Административният съд, постановил първоначалното решение по спора е установил, че тази предпоставка не е налице. Със съдебното решение, след отмяната на решението на административния орган, преписката е върната на органа за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Указанията в съдебното решение са, че чужденецът Г. Ю. Р. отговаря на предпоставките в закона за предоставяне на международна закрила, като видът на статута следва да се определи от административния орган. Именно с тези указания на съда административният орган не се е съобразил. Като не се е съобразил със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в незачитане на императивното изискване, въведено с чл.173, ал.3 АПК. Административният съд, от своя страна, е следвало да съобрази този порок на административния акт. Вместо това, съдът в противоречие със закона е отхвърлил жалбата на Р.. Обжалваното решение на АС - Варна следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отмени като незаконосъобразно решението на председателя на ДАБ. Преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне при спазване на указанията на съда, дадени с влязлото в сила съдебно решение на Варненския административен съд, чрез предоставяне на един от двата статута на чужденеца след съобразяване от административния орган на всички установени факти и обстоятелства в производството. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд