Решение № 7835 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3760/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Търговище, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт М. Тодорова, с подробно развити касационни основания, срещу Решение № 112/26.01.2026 г. по адм. дело № 595/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отменена Заповед № ЗД/Д-Т-051/17.12.2025 г. на и.д. директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Търговище, с която е разпоредено настаняване на детето Я. И. В., [ЕГН] за отглеждане в семейството на роднини и близки – баба по майчина линия Д. С. Д. и съпруга й Г. И. Д. до произнасяне по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет)., на основание чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет., във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209 т.3 АПК. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на Заповед № ЗД/Д-Т-051/17.12.2025 г. на и.д. директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Търговище за настаняване на детето при близки и роднини. Ответникът – И. В. М., действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. Сабриева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен и постановен в съответствие с материалния закон и със съдебната практика на Върховния административен съд по идентични съдебни казуси. Претендират се направените разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът – Е. В. В., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище. Ответникът – Д. С. Д., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище. Представителят от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните фактически обстоятелства за спора, обсъдил е доказателствения материал по делото и е достигнал до правилни и обосновани изводи. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № ЗД/Д-Т-051/17.12.2025 г. на и. д. директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Търговище за настаняване на детето Я. И. В., [ЕГН], за отглеждане в семейството на роднини и близки – баба по майчина линия Д. С. Д. и съпруга й Г. И. Д. до произнасяне по чл. 28 от ЗЗДет., на основание чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет., във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. За да уважи сезиралата го жалба срещу тази заповед, Административен съд - Търговище е приел, че същата е материалнонезаконосъобразна поради отпаднало правно основание за издаването й – отсъствие на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет., както и несъответствие на целта на закона – чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет., разпореждаща предварително изпълнение на заповедта, целящо спешно настаняване извън семейството на дете в риск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съдебен състав споделя правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. От фактическа страна по делото е констатирано, че детето Я. И. В. е родено на [дата на раждане] с родители Е. В. В. и И. В. М.. По делото е установено, че е бил изготвен доклад, който е приел, че към датата на изготвянето му родителите на детето Е. В. В. и И. В. М. имат издадени ограничителни заповеди спрямо Я. и не могат да полагат грижи за него. Прието е било, че към момента на издаване на процесната заповед няма друга алтернатива за настаняването му освен при бабата по майчина линия - Д. С. Д. и съпруга й Г. И. Д.. Производството по чл. 27а от Закона за закрила на детето има за предмет временното настаняване на детето, по административен ред, когато отглеждането му в семейна среда не е свързано с най – добрия интерес за него. Основанията за прилагане на мярка за закрила чрез настаняване на детето извън семейството са изрично уредени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище се е позовал на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДет, съгласно които детето може да бъде настанено извън семейството, когато родителите, настойниците или попечителите без основателна причина не полагат грижи за него или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Наред с това, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Не се спори по делото, че към 19.01.2026 г. - датата на приключване на устните състезания по първоинстанционното дело, забраните по отношение на двамата родители са отпаднали, което съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК се явява ново фактическо обстоятелство от значение за спора, настъпило след издаване на оспорения административен акт. Правилно административният съд е приел, че към момента на приключване на устните състезания по делото по отношение на родителите на Я. са отпаднали предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 1, т. 1 предл. последно, както и не са налице тези по т. 2 и т. 3 от ЗЗДет, поради което заповедта се явява материално незаконосъобразна, издадена при отсъствие на изискуемите от закона предпоставки, респ. отпаднало основание. Разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДет. предвижда предварително изпълнение в случаите на спешно настаняване извън семейството. Не се спори по делото, че към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд - 19.01.2026 г., Заповед № ЗД/Д-Т-051/17.12.2025 г. на и. д. директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Търговище не е изпълнена, тъй като детето Я. живее при бащата И. М. и се отглежда от него, т.е. изпълнение на разпореденото с акта изобщо не е започнало. Административният съд правилно е приел, че съгласно практиката на Съда по правата на човека и основните свободи водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най – добрия интерес на детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. той съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Осигурен е изискуемият справедлив баланс между интересите на детето и родителя при осигурен примат на интересите на детето. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК. В резултат на прецизната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в съвкупност, във връзка с приложимата нормативна уредба, е изведен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу заповедта, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за законосъобразността на акта. Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е стигнал до същия извод и е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразно договор за правна защита и съдействие от 10.03.2026 г. възлизат на сумата от 310 евро и които съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 и 2 от Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане следва да се заплатят от юридическото лице, в структурата на което е административният орган – Агенцията за социално подпомагане. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,