Решение № 8578 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14769/2010 г.

Решение № 8578 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14769/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Димчев Събев от с. Бранище, Добричка област, срещу решение № 190 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 480 от 2010 г. по описа на Административния съд - град Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 190 от 25.10.2010 г. по адм. дело № 480 от 2010 г. Административният съд - гр. Добрич, е отхвърлил оспорването на Димитър Димчев Събев от с. Бранище, Добричка област, срещу решение № 12 от 7.06.2010 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 4012267921 от 1.10.2009 г. на началника на отдел администрация "Пенсии" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Добрич. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че изменението на пенсията на Събев е извършено, тъй като контролните органи на НОИ са констатирали, че издаденото от осигурителя "ПРК" АД - гр. Добрич, удостоверение обр. УП-2 за осигурителен стаж и доход № ФС 15-344 от 28.04.2006 г., включващ периода 1.01.1984-31.12.1986 г., не отговаря на данните по ведомостите. В него за този период е посочен осигурителен доход в размер на 8942,02 лв., а следва осигурителният доход да бъде в размер на 8758,05 лева. В тази връзка е констативен протокол вх. № 486 от 28.09.2009 г.. Предвид дадените от контролния орган указания осигурителят е издал ново удостоверение обр. УП-2 под № ФС 15-488 от 28.09.2009 г.. С оглед новия документ за осигурителен доход и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО пенсията е била изменена в посока намаляване, тъй като действителният осигурителен доход, върху който тя се изчислява, вече е по-малък. Тезата на касатора не кореспондира с механизма на изчисление на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, уреден в КСО. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г., по избор на лицето, и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Според чл. 70а, ал. 1 КСО средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. При извършената от органите на НОИ проверка на осигурителя не е констатирано внасяне на осигурителни вноски в по-малък размер от дължимия, в каквато връзка съображенията на Събев за довнасяне на такива вноски не намират нормативна опора. Освен цитираната нормативна уредба правилно първоинстанционният съд е приложил и нормите на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, тъй като това е нормативният акт, уреждащ условията, при които Събев е полагал труд в чужбина. Според чл. 23, ал. 1 от цитираната наредба изпратените на работа в чужбина по реда на тази наредба подлежат на осигуряване по Държавното обществено осигуряване съгласно действащите закони в страната ни. Втората алинея на същия текст изрично казва, че осигурителните вноски се изчисляват върху брутното месечно трудово възнаграждение, което изпратеният на работа в чужбина е получил през календарния месец, предхождащ месеца на заминаването му в чужбина. Цитираната в настоящите мотиви нормативна уредба е тази, която урежда спорните правоотношения относно пенсията за осигурителен стаж и възраст на Събев, независимо от неговото субективно отношение към нея. Съществено е че, материалният закон е бил приложен правилно както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. По първоначалното дело жалбоподателят не е направил възражение, че при тази нормативна уредба пенсията му е била неправилно изчислена. Ако е смятал това, той е имал възможността да провери изчисленията чрез съдебно-икономическа експертиза. Възражения от подобно естество не се навеждат и с касационната жалба. Разпоредбите на чл. 9 КСО (преди КЗОО) се отнасят до осигурителния стаж и посочените по-горе в мотивите текстове на КСО не са в противоречие тези разпоредби. Член 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България касаят правото на собственост и не са приложими за спорните правоотношения. Казаното се отнася и до разпоредбите на чл. 272, ал. 1 и 2 от КТ, които регламентират удръжки от трудовото възнаграждение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,