Решение № 6293 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2010 г.

Решение № 6293 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Варна, район " Приморски" против решение 2221 от 23.12.2009 г. по адм. д. № 887/2009 г. на Административен съд - Варна. С него е изменена негова Заповед № 136/09.03.2009 г. за одобряване на оценката на подобрения и насаждения в размер на 2053 лв. в частта от поземлен имот № 641 по помощния кадастрален план, попадаща в имот № 641 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Ален мак, землище "Виница, за 931 кв. м. ид. ч. от 1163 кв. м, собственост на наследници на Димитър Иванов Калев, като съдът определил оценка на подобрения и насаждения, извършени от ползвателя Нанчо Илиев Нонев от гр. Варна в посочения имот в размер на 36 652 лв. С отделен диспозитив съдът осъдил кметство Район " Приморски ", община Варна да заплати на Нанчо Илиев Нонев направените по делото разноски в размер на 700 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отменяване на решението на АС, включително и в частта за разноски, алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът Нанчо Илиев Нонев не се явява, в писмен отговор оспорва касационната жалба с подробни съображения. Претендира разноски. Заинтересованите страни не се явяват и не изпращат представител. В писмен отговор Димитричка К. Янева заявява становище за основателност на касационната жалба . Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно, тъй като съдът правилно увеличил оценката на имота, като я съобразил с чл. 30, ал. 3 ЗС и заключенията по двете неоспорени експертизи. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Производството пред административния съд е по реда на § 4л, вр. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 АПК. Образувано е по жалба от Нанчо Илиев Нонев против Заповед № 136/09.03.2009 г. на кмета на район "Приморски", Община Варна, с която е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 2053 лв., в частта от поземлен имот № 641 по помощния кадастрален план, попадаща в имот № 641 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Ален мак", землище "Виница, за 931 кв. м. ид. ч. от 1163 кв. м., с оплакване за силно занижена оценка предвид неоценяване на всички трайни подобрения и насаждения в имота. Собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Димитър Иванов Калев с решение на ПК-Варна № 622 от 28.6.1999 г./л. 9 от делото/, а административното производство е започнало по заявление № УТ-94-2-1041/15.12.2008 г. до р-н "Приморски"/л. 6/ от Димитричка К. Янева, в качеството й на наследник на един от собствениците на имот № 641 по ПНИ с. о. "Ален мак", с което тя поискала издаване на заповед за одобряване на оценката на подобренията в имот № 641 по ПНИ на с. о. "Ален мак", землище Варна по изготвена експертна оценка за оценяване на трайни насаждения и подобренията в 931 кв. м. ид. ч. от 1163 кв. м. С оспорената заповед е одобрена направената оценка в размер на 2053 лева и е посочено е, че сумата следва да се изплати от наследниците на Димитър Иванов Калев в полза на Нанчо Илиев Нонев. Съдът подробно обсъдил фактите по делото и приел, че като бивш ползвател на имота жалбоподателят Нонев, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот има правата по чл. 72 от ЗС, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Съдът приел, че изградените в имота: масивна ограда, стая тип "бунгало", открита тераса, мозаечни стъпала, облицовка с балчишки плочи, масивен парапет, външен тоалет на яма, канализационно отклонение, външна чешма с две корита, настилка от мраморни плочи, настилка от балчишки плочи, метална двукрила врата, ограда от мрежа на бетонни колове и лозарски колове са подобрения по смисъла на чл. 72 ЗС . Назначил и кредитирал неоспорената тройна съдебно-техническа експертиза за тяхната оценка. С нея било установено, че общата пазарна стойност на посочените по-горе подобрения в имота без трайните насаждения е в размер на 44 023 лева, като оценката е извършена на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл. 72 ЗС, и приложимата разпоредба на § 31, ал. 2, т. 3 ПМС № 234 от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, посочваща, че оценката се извършва по пазарни цени. П отношение на оценката на трайните насаждения съобразил, че следва да бъдат оценени по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (обн., ДВ, бр. 65/09.08.1991 г., загл. изм., ДВ, бр. 107/2000 г.), назначил и кредитирал неоспорената еднолична съдебно - оценителна експертиза за оценка на трайни насаждения в размер на 1 762, 61 лева. Съобразил, че от общата сума на трайни насаждения и други подобрения в размер на 45 785,61 лева следва да се извади сумата 9 134 лева, представляваща 19,95% от нея, съобразно отредената на другата група съсобственици идеална част на имот № 641 по ПНИ- наследниците на Петър Киров Иванов, които не са поискали оценка . Така преценил, че групата от наследници на Димитър Ив. Калев, като собственици на 80,05% от имота, следва да заплатят пропорционална на отредената част сума от 36 652 лева. В този смисъл изменил оценката, увеличавайки я от 2053 лева на 36 652 лева. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална законосъобразност, е правилно. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Жалбоподателят е добросъвестен подобрител с право да получи увеличената от извършените подобрения стойност от ползвания от него имот, който е отреден за бившите собственици с одобряване на ПНИ. Оценка на подобренията в имот е направена по искане на собственика по реституция. Съгласно § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ имат право да подават молба за оценка. Съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ собствениците на земята също са сред лицата, които имат право да оспорват заповеди издадени във връзка с оценка на подобренията, а съгласно чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти всяка от двете категории заинтересовани лица - реституиран собственик или ползвател може да поиска от кмета да извърши оценка на имота и подобренията върху него по реда на § 31, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС, т. е. като бивш ползвател на имота жалбоподателят, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот има правата по чл. 72 от ЗС, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Макар и да не е посочил изрично, съдът съобразил решението със съдебната практика по чл. 72 от ЗС - Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот- че само трайно прикрепените към земята подобрения, водещи до увеличение на стойността на имота подлежат на заплащане. Известно е, че подобренията представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или материали, които по този начин обективно увеличават неговата стойност. Ако с извършените разходи за материали и труд добросъвестният владелец, към който е приравнен и ползвателя на земеделски земи по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е предизвикал трайно обективно увеличение в общата стойност на имота, той има право да му бъде заплатено това увеличение. Законосъобразно е прието, че критерия, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване, каквото е налице, когато вещта е съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не само със собствена тежест. Трайното закрепване е достатъчно за извод за съединяване на постройката със земята под нея. Съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценките на подобренията върху земята по § 4з се извършват със заповед на кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определен с ППЗСПЗЗ. Съгласно § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, оценката по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва по пазарни цени. Предвид горните съображения е неоснователен единствения довод в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че се касае за "обикновена съсобственост", респ. оценката на подобренията трябва да бъде заплатена на ползвателя пропорционално на съсобствените дялове. Като неотносимо към спора съдът преценява съображението, че при възстановяване на имоти в стари граници никой от собствениците "не очаквал да му бъде възстановено нещо, което не му е принадлежало". Впрочем такива твърдения не са изложени от възстановените собственици. Представените с жалбата копие от извадка на помощен кадастрален план от 2003 г. за изготвяне на ПНИ селищно образувание "Ален мак", с нанесени данните от кадастралната карта от 1956 г. и копие от регистъра на ПКП към ПНИ "Ален мак"не са нови и са обсъдени в тройната експертиза. С оглед горния анализ и събраните доказателства съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така и в Решение № 7623 от 10.06.2009 по адм. д. № 1980/2009 г., Решение № 14373 от 27.11.2009 г. по адм. д. № 618/2009 г, Решение № 13388 от 10.11.2009 г. по адм. д. № 6460/2009 г. -всички-на ВАС- IV отд. Решението е законосъобразно и в частта за присъдените разноски, предвид доказания им с адв. пълномощно /л. 115 / за адвокатска защита пред АС-Варна размер на 450 лв и платежните документи за внесени депозити в размер на 250 лева общо за двете експертизи. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация Нанчо Илиев Нонев за присъждане на разноски по настоящото дело е основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК Район "Приморски" при Община Варна следва да бъде осъден да му ги заплати в доказания им размер на 200 лева /за адвокатска защита по адв. пълномощно/л. 24 от делото/ за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,