Решение № 3516 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2017 г.

ВАСII отделение20.03.2018 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 536 от 18.08.2017 г., постановено по адм. дело № 200/2017 г. на Административен съд - гр. Х. ОСЪЖДА О. М. бани, обл. Х. да заплати на Д. Й. М. от с. М. бани, обл. Х. сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3516 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Минерални бани, обл. Х. срещу решение № 536 от 18.08.2017 г., постановено по адм. дело № 200/2017 г. на Административен съд - гр. Х., с което е отменена Заповед № З - 36 от 27.01.2017 г. на Кмета на община Минерални бани, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Кафе - аперитив", намиращ се в УПИ XVI, кв. 14, по плана на с. М. бани, общ. Минерални бани, обл. Х. по жалбата на Д. Й. М.. В касационната жалба жалбоподателят твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно в несъответствие със събраните по делото доказателства - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед, както е приел съдът. Твърди, че при издаване на заповедта са отчетени представените разрешение за строеж и строителни книжа, но административният орган законосъобразно е приел, че те не съответстват на спорния строеж във вида, в който е констатиран на място при проверката. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. О. Д. Й. Моллов с представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. Х. Заповед № З - 36 от 27.01.2017 г. на Кмета на община Минерални бани, обл. Х., е наредено премахването на незаконен строеж: "Кафе - аперитив", намираща се в УПИ XVI, кв. 14, по плана на с. М. бани, изпълнен без строителни книжа. Описанието на строежа е както следва - постройка, трайно прикрепена към земята, с масивна част и дървена конструкция, със застроена площ около 120 кв. м., с неправилна форма и без данни на периода на извършването й. Административен съд - гр. Х. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, но е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност на чл. 35 от АПК, а именно оспорената заповед е издадена при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Приел е, че от събраните доказателства се установява, че за част от спорния строеж са налице издадени строителни книжа и разрешение за строеж. Приел е, че съобразно представено разрешение за строеж № 68 от 05.07.1994 г., издадено въз основа на одобрени проекти от същата дата е разрешено изграждането на павилион по обяснителна записка, скици и одобрени проекти с предназначение "кафе - аперитив" на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ при условие при нареждане от общински съвет Минерални бани да бъде премахнат от собственика. А съобразно разрешение за строеж № 38 от 17.09.2003 г. е разрешено изграждането на дървен навес към "кафе - аперитива", както и конструктивно становище за остъкляване на навеса. Приел е, че от събраните доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза се установява, че обекта е изграждан поетапно, като за част от него - основната павилион и навес - остъклен са налице строителни книжа и издадени разрешения за строеж, а за част от описания в заповедта строеж, а именно пристроени склад и санитарен възел няма строителни книжа и същите са пристроени в отклонение от одобрените за павилиона строителни книжа. Приел е, че неотчитането на факта, че част от строежа е изграден въз основа на издадени разрешения за строеж и строителни книжа, а само част от описания строеж е изграден без такива представлява съществено нарушение на административно производствените правила и издаване на оспорената заповед без да са изяснени и отчетени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Приел е, че след като квалификацията за незаконен строеж е дадена за целия строеж без да е направено разграничение на частите, които са изградени със строителни книжа и тези, които са изградени без строителни книжа, при положение, че изградените части без строителни книжа могат да се премахнат самостоятелно, то оспорената пред него заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от АПК, а именно при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Оспореното решение на Административен съд - гр. Х. е правилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. Х. не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, както и за противоречието й с материалния закон. От представените пред административния орган и пред АС - гр. Х. доказателства, както и съобразно приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че за част от строежа, описан в оспорената заповед, са налице издадени разрешения за строеж и одобрени строителни книжа, а именно павилион за "кафе - аперитив" и дървена покривна конструкция на навес, които са вградени в описания в заповедта обект. Допълнително са пристроени от югоизток санитарен възел, а от югозапад - склад, за които не са налице строителни книжа, както и заграждане на част от дървения навес с тухли и PVC дограма е в отклонение от одобрените проекти. При тези установявания законосъобразно АС - гр. Х. е приел, че за част от строежа след като са налице строителни книжа, то той не е незаконен и съответно не подлежи на премахване. Законосъобразно е приел и че за частите, които са пристроени и за които няма строителни книжа, е възможно самостоятелното им премахване предвид разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, последна хипотеза. Видно от съдържанието на тази разпоредба, когато част от строеж е незаконна, административният орган има правомощие да разпореди само нейното премахване, а не на целия строеж. Поради това съдът законосъобразно е достигнал до извода след като следвало служебно е установил, че не са налице предпоставки за премахването на целия процесен обекти за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречи ес материалния закон и при допуснати нарушения. Най-накрая неоснователно е възражението на касатора за това, че целият строеж е незаконен, тъй като разрешението за строеж на павилион за кафе-аперитив е издадено на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), а именно разрешен е като временен строеж. Това е така, тъй като посочената отменена разпоредба на ППЗТСУ предвижда, че "По изключение, във връзка с временни нужди главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки. Такива постройки могат да се изграждат и в държавни, в общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик, изразено в писмено заявление до службата при общината. В разрешението за строеж на временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат". В разрешението за строеж от 1994 г., въз основа на което е изграден павилиона - кафе - аперитив е записано, че при нареждане от общински съвет Минерални бани павилионът следва да бъде премахнат, тъй като по обяснителна записка теренът, който е бил към онзи момент общински е бил предвиден за изграждане на курортна поликлиника. Не е спорно между страните, че в по - късен момент общинският терен, върху който е изграден обекта, е бил придобит от И. Д. Й.. Не се установява да е наредено от общински съвет - Минерални бани премахване на обекта, поради изпълнение на предвиденото мероприятие за курортна поликлиника. Както и задължението за премахване на обекта на основание отменения чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ при необходимест от изпълнение на предвиденото мероприятие, е неотносимо към законността на строежа, който като изграден в тази си част въз основа на валидно разрешение за строеж е законен такъв. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. Х. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3