Решение № 3634 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1937/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез гл.юрк. Георгиева, срещу решение 22045 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 1497/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед 513з-183/10.01.2024 г. като незаконосъобразна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът П. А. В., чрез адв. Стойчев, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на П. А. В. заповед 513з-183/10.01.2024 г. на директора на СДВР, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР на В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай в 02 група на 03 сектор към отдел Срециализирани полицейски сили при СДВР, поради неустановеност по безспорен начин на авторството на описаните в заповедта действия -дисциплинарни нарушения. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазване на изискванията по чл.210, ал.1 от ЗМВР и при спазена процедура по чл.207, ал.1, т.2 , чл.207, ал.7-12 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. Установено е също, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Незаконосъобразността на процесната заповед е изведена на три основания, а именно: 1. недоказаност на нарушението по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във връзка с посочените норми от Етичния кодекс/ т.т. 15, 19, 20, 21, 31, 33/, тъй като възприетата от ДНО употреба на физическа сила от В. почива на индиректни доказателства и предположения ; 2. липсват предпоставките за уронен престиж на службата по смисъла на ТП 3/07.06.2007 г. на ВАС по т.д. 4/2007 г. и 3. заповедта е издадена в нарушение изискванията на чл.35 АПК. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Обоснован е и решаващият правен извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, визирана като правно основание в процесната заповед, изисква наличие на поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, което да е установено по безспорен начин. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото и административната преписка липсват категорични и неоспорими доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения именно В. е обективирал поведение, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да е довело до уронване престижа на службата. Извършването на вмененото на В. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неправомерно упражнено физическо насилие върху две лица на 16.11.2023 г. в гр. София, пред заведение Гироленд на ул. Граф Игнатиев и в заведение Бар 75 на бул. Васил Левски, се установява единствено от експертна справка 40- Ф/2023, от 05.12.2023 г. с обект на изследване оптичен носител, съдържащ пет папки с файлове /видеозаписи от 6 камери, 16 снимки и 69 документни файла/, на които обаче В. не е разпознат. Изводът, че именно В. е служителя,употребил физическа сила срещу двете /неидентифицирани/ лица е изведен в дисциплинарното производство на принципа на изключване всички останали служители са с по-нисък ръст от В.. Разколебано е наличието и на втория признак , по-който е възприето авторството на В. на деянията, а именно:с два карабинера от сив метал отред на тялото, в областта на гърдите, тъй като от събраните по делото гласни доказателства / свид. К. Б.. Ш. и В. Г. И./ се установява, че по предложение на В. част от служителите, между които и самия В., са свалили карабинерите за да не бъдат дърпани от протестиращите. Следователно и при липсата на други доказателства, установяващи деянието по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона, за да бъде наложено дисциплинарно наказание, обосновано с обжалваното решение е отменена процесната заповед. Съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и изводът на първоинстанционния съд, че не е безспорно доказано служителят В. да е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи на ответника реално направените и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 950лв, съставляващи адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024г. Неоснователно се явява възражението за прекомерност , заявено от процесуалният представител на касатора, тъй като заплатения размер на адв. възнаграждение е близо до минималния такъв по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатска работа/ бр. 14 от 2025 г./ . Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,