Решение № 11232 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 1796/19.03.2024 г., постановено по адм.д. 3493/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт Р-22221020006356-091-001/22.11.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 269 от 17.02.2022 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на Ей Си Еф Мениджмънт ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м.04.2016 г., от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г., м.11.2016 г., м.01.2017 г., м.10.2017 г., от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г., м.03.2018 г., от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., м.02.2020 г., м.05.2020 г. и м.04.2020 г. общо в размер на 149 250, 23 лв. Решението е поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 2215 от 04.04.2024 г.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Ей Си Еф Мениджмънт ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221020006356-020-001/21.10.2020 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Ей Си Еф Мениджмънт ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2019 г. до 31.19.2019 г., като впоследствие обхвата на ревизията е разширен и по отношение на данъчни периоди от 01.04.2016 г. до 31.05.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на предприятието, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на предприятието е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221020006356-092-001/11.08.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221020006356-091-001/22.11.2021 г. С ревизионния акт на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 110 893, 60 лв. и са начислени лихви в размер на 38 356, 63 лв., като същите произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от Агрона груп ЕООД, АЕ Груп 2018 ЕООД, АЕБ секюрити ЕООД, Арт порта ЕООД, Ван кепитъл ЕООД, Василев строй 70 ЕООД, Ветурс ЕООД, ВРС интернешънъл ЕООД, Голдън стайл ЕООД, Гранд ЕООД, Ди енд ем феър комерс ЕООД, Енерджи строй 2019 ЕООД, Ерва строй ЕООД, ИММТ ЕООД, ИМО ВРС ЕООД, Инвора ЕООД, Колос груп ЕООД, Мар стил 08 ЕООД, Мишонекс ЕООД, Оптима 2021 ЕООД, РВП груп ЕООД, Рънинг про ЕООД, Стиф термоклима инженеринг ЕООД, Тим енд би ЕООД, Топ агро 2020 ЕООД, Топ трейд 17 ЕООД, Трейд транс 2021 ЕООД, Фронтийр България ЕООД, Юръп трейд груп ЕООД, Марс джи ти ЕООД. Фактурите са с посочен предмет на доставките почистване съгласно договор, куриерски услуги, препарати и материали за почистване, обучение и избор на персонал, материали за рекламни сувенири, офис услуги, счетоводни консултации, комисионна по договор, нощно почистване на офиси, интернет реклама, юридически консултации, пране на мокети, миене на прозорци, преместване на мебели, наем на персонал, косене на трева, обучение за работа с препарати, абонамент снегопочистване. Фактическите основания са констатации от доказателства събрани в хода на ревизията от ревизираното дружество; извършени насрещни проверки на основание чл. 45 от ДОПК, и запитвания към трети лица на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК. Установено е, че дружествата, посочени като доставчици не разполагат с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по процесните фактури. Дружествата, посочени като доставчици не са представили счетоводни регистри, оборотни ведомости, движение на сметки, по които да има отразени приходи и разходи. Същевременно ревизираното дружество разполага със собствен персонал за извършване на различните видове услуги. Установено е, че никой от издателите на фактурите не е представил приемо-предавателен протокол, а в представените от ревизираното лице са налице съществени пороци и разминавания. Не са посочени вид и количество на извършени услуги, видове почистващи препарати, строителни материали. Направен е извода, че е налице фиктивно оформяне на плащане по нереални доставки. Прието е, че представените документи за плащане по касов ии банков път не удостоверяват обратното поради обстоятелството, че дружествата, посочени като доставчици не са представили доказателства сумите да са намерили отражение в счетоводството им. Формиран е извода, че по отношение на претендираното право на приспадане на данъчен кредит не се доказват материално-правните изисквания за възникването и упражняването му, не са налице обективни данни, че ревизираното дружество е получило доставките, предмет на фактурите, по които е упражнил правото на приспадане на данъка, както и че е добросъвестен че е положил грижата на добър търговец. Ревизионният акт е потвърден с решение 269 от 17.02.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София в частта му, с която са установени резултатите за ДДС за данъчните периоди м.04.2016 г., 01.07.2016 г. 30.09.2016 г., м.11.2016 г., м.01.2017 г., м.10.2017 г., 01.12.2017 г. 31.01.2018 г., м.03.2018 г., 01.05.2018 г. 30.11.2018 г., 01.09.2019 г. 31.12.2019 г., м.02.2020 г. и м.05.2020 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен в частта му, потвърдена с решението на решаващия административен орган. Първоинстанционният съд е определил предмета на спор като свързан с обстоятелството за наличие на реално осъществени доставки по процесните фактури. Изводите си за наличието на това обстоятелство е обосновал с изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза. Приел е, че в заключението на вещото лице са описани съпроводителните документи към процесните фактури, като вещото лице установява документалната обоснованост на всяка от издадените фактури, чрез съотнасянето на представените по делото приемо-предавателни протоколи и договори към кой доставчик и по кои фактури са относими. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че съобразно заключението на вещото лице, в счетоводството на ревизираното дружество са отразени процесните фактури, издадени от търговските дружества доставчици. Решението е правилно. Тази съдебна инстанция установява обстоятелството, че касационната жалба по съдържание представлява преповтаряне на решението на решаващия административен орган. Единствената разлика се изразява в посочването в касационната жалба на обстоятелството, че като правно основание за определяне на задължения за ДДС на дружеството не било посочено това по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Действително, като правно основание за определяне на задълженията по ЗДДС на дружеството не е посочено това по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС нито в ревизионния акт, нито в решението на решаващия административен орган, като посочване на същото се съдържа само в ревизионния доклад. Това обстоятелство, обаче не отрича правилността на решението на първоинстанционния съд. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството на липсата на обосноваване в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган на обективни данни, от които може да се направи извод за данъчна измама, както и с обстоятелството на неоспорване от страна на административния орган на представените писмени доказателства приемо-предавателни протоколи и на изслушаната по спора пред първоинстанционния съд съдебна експертиза. Всички касационни оплаквания, съдържащи се в касационната жалба са обосновани с обстоятелството на липсата на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. По същия начин, изводите на органите по приходите, съдържащи се в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган обосноваващи непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са обосновани с обстоятелството на недоказана техническа и кадрова обезпеченост. Решението на решаващия адмиистративен орган съдържа и изводи за осъществена данъчна измама, във връзка с обстоятелството, че процесните фактури документират доставки, които според органите по приходите не са реално осъществени. Констатациите са за недоказана реалност на доставките, с посочено правно основание по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 9, чл. 25 от ЗДДС. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, а именно обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Отговорът на този въпрос следва да се даде и при събразяване на обстоятелството, че органите по приходите не са обосновали обективни данни, от които да може да се направи обоснован извод за осъществена от дружеството данъчна измама. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Изводите на органите по приходите в основната си част се обосновават на предположения. В тази връзка правилно първоинтанционният съд е съобразил сключените договори, представените приемо-предавателни протоколи. Съобразява се обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Това обстоятелство правилно е съобразено от първоинстанционния съд, включително чрез опускането и изслушването на съдебна експертиза. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). Както Съдът на Европейския съюз многократно припомня, борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и че при това положение националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C439/04 и C440/04, т. 54 и 55 и от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 45. Що се отнася до измамата, в постоянната съдебна практика се приема, че правото на приспадане трябва да бъде отказано не само в случаите, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, но и когато се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва в сделка, която е част от измама с ДДС (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C439/04 и C440/04, т. 59, от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C80/11 и C142/11, т. 45 и от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20). Съдът освен това многократно е постановявал, че когато са изпълнени материалноправните условия за правото на приспадане, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Всъщност Съдът в това отношение е приел, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата на доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 49. Освен това съгласно постоянната практика на Съда, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 50). От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Както бе припомнено в точка 30 от настоящото решение, националните юрисдикции следва да проверят дали данъчните органи надлежно са доказали това. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. Съобразно мотивите, съдържащи се в решение от 9 декември 2021 г. по дело С-154/2020 на Съда на Европейския съюз, да се откаже на данъчнозадължено лице упражняването на правото на приспадане на ДДС с мотива, че истинският доставчик на съответните стоки или услуги не е бил установен и че посоченото данъчнозадължено лице не е доказало качеството данъчнозадължено лице на този доставчик, при положение че от фактическите обстоятелства се установява със сигурност, че посоченият доставчик непременно има това качество, всъщност би било в противоречие с принципа на данъчен неутралитет. Следователно, не може да се изисква от данъчнозадълженото лице във всички случаи да докаже, когато действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, че този доставчик има качеството на данъчнозадължено лице, за да може да упражни това право. От това следва, че когато действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, на данъчнозадълженото лице трябва да се откаже упражняването на правото на приспадане на ДДС, ако с оглед на фактическите обстоятелства и въпреки предоставената от това данъчнозадължено лице информация липсват необходимите данни, за да се провери, че доставчикът е имал качеството на данъчнозадължено лице, какъвто не е процесния случай. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 1 декември 2022 г. по дело С-512/21. В процесния случай данъчната администрация не е установила, че търговското дружество е участвало в измама с ДДС и е знаело, или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от такава измама. Изрично в определение на Съда на Европейския съюз от 15 юли 2021 г., по дело С-123/14 се приема, че разпоредбите на Директива 2006/112, които се отнасят до правото на приспадане на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с ДДС и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява реалността на доставките по процесните фактури. Що се отнася до злоупотребата с право, от практиката на Съда на Европейския съюз следва, че установяването на злоупотреба в областта на ДДС изисква сделките, за които става въпрос да водят до получаването на данъчно предимство, което в процесния случай не се установява. От друга страна, от съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на данъчно предимство, което също не се установява в процесния случай. Правилно първоинстанционният съд е съобразил решението си с изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от административния орган, като вещото лице е установило документалната обоснованост на всяка една от процесните фактури чрез съотнасянето на представените по делото приемо-предавателни протоколи и договори към кои доставчици и по коии фактури са относими. Правилно първоинстанционният съд е съобразил експертизата, съгласно която е осчетоводено получаването на доставките от доставчиците на дружеството. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на правилността на решението на първоинстанционния съд е основателно,, като на Ей Си Еф Мениджмънт ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 8024, 88 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение