Решение № 76 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г.

Решение № 76 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Разград, против решение № 88 от 26.10.2009 г. по внохд № 201/09 г. на Разградски окръжен съд, в частта в която подсъдимия В. Д. К. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. "а", вр. с чл. 342, ал. 1 НК. К. касационно основание в протеста е посочено допуснато нарушение на закона в оправдателната част на решението, за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че деянието е несъставомерно от обективна с. тъй като размера на причинената имуществена вреда от 2 314.40 лв. не покрива критерия за "значителни" по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. "а" НК. Позовава се на ППВС № 1/1983 г. с което е определена минималната граница от 1 000.00 лв. Искането е за отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Прокурорът не поддържа протеста като счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна, защото определения минимален размер от съда на "значителни имуществени вреди" е съобразен със съдебната практика. Служебният защитник на подсъдимия намира присъдата за правилна и законосъобразна и пледира за оставяне на протеста без уважение. ВКС на РБ, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 88 от 26.10.2009 г. по нохд № 201/09 г. Разградски окръжен съд, е отменил присъда № 339 от 24.09.2009 г. по нохд № 423/2009 г. на Разградски районен съд, в частта в която подсъдимият В. Д. К. е признат на виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а", вр. с чл. 342, ал. 1 НК и осъден на пробация, със задължителните пробационни мерки за срок от една година и шест месеца и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, като го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение, както и в частта за приложението на чл. 23 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Протестът е неоснователен. Решението на въззивният съд в оправдателната му част е законосъобразно. При паричната оценка на законовия критерии за значителност, с основание и в съответствие със съдебната практика се е позовал по аналогия на възприетия подход по т. 1 на ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС. Затова вредите по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК отговарят на равностойността на 1/5 от 70 минимални работни заплати, или това са 14 минимални заплати към момента на извършване на деянието. Подсъдимият В. К. е бил осъден от първоинстанционния съд, за причиняване на имуществени вреди в размер на 2314.40 лв., като по време на деянието 14 минимални работни заплати за се равнявали на 3 080.00 лв. Следователно вредите не са "значителни", защото от обективна с. липсва съставомерност на деянието. Поради това, в съответствие със закона, въззивната инстанция е отменила присъдата в тази и част и оправдала подсъдимия по това обвинение. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,