Решение № 1150 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2010 г.

Решение № 1150 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Зърнобаза Шабла" АД, гр. София, с управител Николай Ангелов Дончев, срещу решение № 124 от 21.06.2010 г. по адм. дело № 434/2007 г. на Варненския окръжен съд. Обжалваното решение е постановено след отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 1364/28.12.2005 г. по адм. дело № 393/2005 г. на ОС - Варна, потвърдено с решение № 375/12.01.2007 г. по адм. дело № 2617/2006 г. на ВАС, IА отделение, като отмяната е постановена с решение № 5742/6.06.2007 г. по адм. дело № 1606/2007 г. по описа на ВАС, петчленен състав - I колегия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Касаторът оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт № 1154 от 19.11.2004 г. на ТДД гр. Добрич, потвърден с решение № 50 от 25.02.2005 г. на директора на РДД - Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се довод, че не се касае за липсваща стока, а за стоков кредит, поради което административният орган и съдът неправилно са приложили чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Варна при ЦУ на Националната агенция за приходите, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, IА отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, както и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срок за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Варненският окръжен съд по жалба от "Зърнобаза Шабла" АД е отменил частично ДРА № 1154/19.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Добрич, потвърден с решение № 50/25.02.2005 г. на директора на РДД - Варна, в ЧАСТТА, с която на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период - м. декември 2003 г. - ДДС за възстановяване 345,43 лв. и законната лихва, определена към 19.11.2004 г. в размер на 37,54 лв.; отхвърлил е жалбата на "Зърнобаза Шабла" АД против ДРА 1154/19.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Добрич, потвърден с решение № 50/25.02.2005 г. на директора на РДД - Варна, в останалите му обжалвани части, като е осъдил дружеството да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП сумата 3795,81 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че в производството по издаване на обжалвания ДРА са установени данни за няколко групи стокови вериги, като причината за непризнаване правото на приспадне на данъчен кредит са установени от страна на ревизиращия орган обстоятелства, изключващи приспадането на данъчен кредит, в това число и липса на стоки по смисъла на чл. 82 ЗДДС (отм.). По отношение частта на обжалвания ДРА, касаеща данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. май 2003 г. - ДДС за довнасяне в размер на 366.33 лв. и законна лихва, определена към 19.11.2004 г. в размер на 67.04 лв., е констатирано, че данъчна фактура № 4668/24.01.2003 г., издадена от "Рустеко протеин" ООД на жалбоподателя, е със стойност на доставката 165 лв. и ДДС 33 лв. Обсъдено е заключението на допусната по делото ССЕ, която е изцяло кредитирана. Прието е, че в счетоводството на доставчика процесната фактура е включена в дневника по продажбите и в справката-декларация по ЗДДС за м. януари 2003 г. За периода е била подадена СД по ЗДДС, бил е извършен счетоводен запис - Дт 411 "Клиенти" в кореспонденция с 709 "Приходи от други продажби" и 453.2 "ДДС по продажбите". ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Констатирано е, че за да бъде налице право на приспадане на данъчен кредит, следва да са изпълнени условията, визирани в чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Прието е, че от заключението и представените по делото доказателства се установява наличието на изискуемите съгласно чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) предпоставки. Отбелязано е, че по процесната фактура жалбоподателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит, включвайки я в дневника по покупките и СД по ЗДДС през месец май 2003 г. Посочено е, че съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 от същия закон се упражнява за периода, през който е издадена данъчната фактура, или в един от следващите три данъчни периода. За жалбоподателя е налице право на упражняване на данъчен кредит по процесната фактура за данъчни периоди от месец януари 2003 г. до месец април 2003 г., включително, поради което и съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е спазил изискванията на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) относно срока за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което и правото на данъчен кредит по фактура № 4668/24.01.2003 г. не следва да се признае. Относно данъчен период м. май 2003 г. е констатирано, че жалбоподателят е включил в дневника за покупки и е ползвал данъчен кредит по фактура № 13/3.04.2003 г., издадена от "Виелла" ООД, на стойност 1666.67 лв. и ДДС 333.33 лв., с предмет доставка на един брой холова гарнитура и един брой спалня. Установено е, че няма ангажирани доказателства за това, че доставените стоки са използвани, използват се или ще бъдат използвани за извършване на облагаема доставка. Съобразявайки това, правилно съдът е приел, че жалбоподателят е краен потребител и вещите не са обект на следваща облагаема доставка. С оглед изложеното настоящата инстанция намира жалбата срещу решението на ВОС относно ДРА в частта му, касаеща данъчни задължение по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. май 2003 г. - ДДС за довнасяне в размер на 366.33 лв. и законна лихва, определена към 19.11.2004 г., в размер на 67.04 лв., за неоснователна. По отношение частта на обжалваното решение, касаеща данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. септември 2003 г. - ДДС за възстановяване 10 000 лв. и законна лихва, определена към 19.11.2004 г, . в размер на 1 411.07 лв., е констатирано от съда, че ДФ № 20/28.08.2003 г., издадена от "ДЕФ" ООД, е със стойност на доставката 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв. и е с предмет строителни услуги; с договор от 20.02.2003 г. между "ДЕФ" ООД като изпълнител и жалбоподателя като възложител е договорено извършване на строително-монтажни работи - строеж на ограда, ремонт и покриване на плоски складове, ремонт на помещения на кантар и на административна сграда; стойността на СМР по договора е 50 000 лв. без ДДС и срок на изпълнение до 20.08.2003 г.; с приемателни актове № 1/22.08.2003 г., № 2/23.08.2003 г. и № 3/23.08.2003 г. договорените СМР са били приети от възложителя; в 5-дневния срок от датата на данъчното събитие - 23.08.2003 г., съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.), доставчикът е издал данъчна фактура; от документите по извършената насрещната проверка в хода на ревизионното производство са представени от доставчика дневник за продажбите за месец август 2003 г., оборотна ведомост, извлечение на сметка 435.2 "ДДС по продажбите". Посочено е от съда, че за да бъде налице право на приспадане на данъчен кредит, следва да са изпълнени условията, визирани в чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Прието е, че от представените по делото доказателства и съобразно приетата експертиза, са налице обстоятелствата по чл. 64, ал. 1, т. 1, т. З, т. 5, т. 6 ЗДДС (отм.). Изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) не е налице, а именно не са представени доказателства за това, че ДДС по процесната фактура е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Не са представени доказателства и за това, че е изпълнен фактическият състав на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), а именно не са представени доказателства, че данъкът по ДФ № 20/28.08.2003 г. е платен по ДДС-сметка на доставчика най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. С оглед посоченото, настоящата инстанция намира жалбата срещу решението, касаещо ДРА в частта му относно данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. септември 2003 г. - ДДС за възстановяване 10 000 лв. и законна лихва, определена към 19.11.2004 г., в размер на 1411.07 лв., за неоснователна. По отношение данъчен период м. ноември 2003 г. е констатирано следното: ДФ № 5597/29.07.2003 г., издадена от "Аутоблиц" ООД на жалбоподателя, е със стойност на доставката 115,81 лв. и ДДС 23,16 лв.; по процесната фактура касаторът е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, включвайки я в дневника за покупките и в СД по ЗДДС през месец ноември 2003 г. Посочено е от съда, че съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 се упражнява за периода, през който е издадена данъчната фактура или в един от следващите три данъчни периода. Установено е, че правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало през м. юли 2003 г., възможността за упражняването му, според ЗДДС, изтича през м. октомври 2003 г. и не може да се ползва през м. ноември 2003 г. С оглед изложеното настоящата инстанция намира жалбата срещу решението на ВОС относно ДРА в частта му, касаеща данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период - м. ноември 2003 г. - ДДС за внасяне в размер на 23.16 лв. и законна лихва, определена към 19.11.2004 г., в размер на 2.90 лв., за неоснователна. Относно частта на обжалвания ДРА, касаеща данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. февруари 2004 г. - ДДС за възстановяване (794.72 лв.) и законна лихва, определена към 19.11.2004 г., в размер на 69.54 лв., е констатирано, че ДФ № 855/30.01.2003 г., издадена от "Ди-Ев" ООД на касатора, е със стойност на доставката 3 973,61 лв. и ДДС 794,72 лв.; по фактурата данъчнозадълженото лице е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, включвайки я в дневника за покупките и СД по ЗДДС през м. февруари 2004 г. (СД по ЗДДС вх. № 339/9.03.2004 г.). Посочено е от съда, че съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 се упражнява за периода, през който е издадена данъчната фактура, или в един от следващите три данъчни периода. В случая правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало през м. януари 2003 г., възможността за упражняване на това право според ЗДДС изтича през м. април 2003 г. и според ЗДДС не може да се ползва през м. февруари 2004 г. Касае се за неупражнено право от самия жалбоподател, а не за отказ от страна на данъчните органи. Предвид изложеното, правилно Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата срещу ДРА в частта му, касаеща данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период - м. февруари 2004 г. - ДДС за възстановяване в размер на 794.72 лв. и законна лихва, определена към 19.11.2004 г., в размер на 69.54 лв. По отношение частта на обжалвания ДРА, касаеща данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. май 2004 г. - ДДС за внасяне в размер на 158 119.08 лв. и законна лихва, определена към 19.11.2004 г., в размер на 8712.23 лв. е констатирано, че жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит за придобитата от него пшеница, която към момента на ревизията не е била в наличност и не е констатирано да е предмет на последващи облагаеми сделки. С оглед констатираното съдът е счел за правилни изводите на на данъчния орган, че са налице условията за приложение на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, същият е в положението на краен потребител и е длъжен да възстанови неправомерно ползвания данъчен кредит за закупената пшеница. Въз основа на изготвената съдебно счетоводна експертиза и приложените доказателства е установено, че липсват доказателства за наличието на счетоводна информация за съхраняване на установените в хода на ревизията липсващи количества пшеница,, тъй като придобиването на стоково- материални запаси и съхранението на зърно- чужда собственост се заприходява по съответни сметки. Липсват в счетоводството на жалбоподателя счетоводни записвания, доказващи предаването на стоките на отговорно пазене. Настоящата инстанция преценява решението на окръжния съд и в тази част като правилно. Изводите на съда са съответни на установеното по делото и решението в тази част не страда от пороците сочени от касатора. Както в производството пред окръжен съд, така и пред настоящата инстанция се поддържа от касатора, че неправилно за този период е начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като липсата на констатираното количество пшеница се дължи на сключения договор за стоков кредит с "Агри СС" ЕООД от 5.06.2003 г.. Тези твърдения на жалбоподателя в производството пред окръжния съд са останали недоказани. По делото е приложена нотариална покана от "Агри СС" ЕООД с посочено основание- за връщане на "Зърнобаза Шабла"АД на цитираното количество пшеница- фактура № 222/2.12.2002 г. по договор за покупко- продажба между страните от 2002 г., която правилно съдът е пиел за неотносима кам към констатациите за ревизирания период от 1.03.2003 г. - 31.07.2004 г. по обжалвания ДРА. Видно обаче от същата покана "Агри СС" ЕООД твърди, че договорът за стоков кредит от 5.06.2003 г. не е действащ и му се дължи възстановяване на сума заплатена без правно основание. Наличието на твърдяното от касатора обстоятелство не е констатирано и от вещото лице при изготвяне на ССЕ- не са констатирани счетоводни записвания в счетоводството на "Агри СС" ЕООД във връзка с твърдяния стоков кредит. Счетоводните записвания са свързани единствено с договора за продажба от м. 12.2002 г.. Не са установени в счетоводството на това дружество каквито и да било данни за съхраняване на зърно, което да е чужда собственост. С оглед всичко изложено правилен и законосъобразен е изводът на съда за липса на доказателства за наличието на счетоводна информация за съхраняване на установени в хода на ревизията липсващи количества пшеница, доколкото придобиването на стоково- материални запаси и съхранението на зърно - чужда собственост се заприходява по съответните сметки, а в процесния случай такива счетоводни записвания липсват. Решението в тази част като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, IА отделение,