Решение № 4500 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2008 г.

Решение № 4500 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Божурище, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Бухларски, срещу решение № 529 от 30.09.2008 г., постановено от Административен съд София-област, осми състав по адм. дело № 233/2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения мълчалив отказ. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Николова, обосновава доводи за недопустимост на постановеното съдебно решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Ответникът - Славчо Мирчев Андонов, чрез процесуалния си представител адв. Мирчева, в писмено възражение и писмена защита, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в процесния случай не е налице хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон. Волята на законодателя, отразена в цитираната норма, е посочените в т. 3 на § 7 имоти - незастроени парцели и имоти, предназначени за жилищно строителство, обществени и комунални мероприятия да са придобити чрез отчуждително производство и да не подлежат на реституция. В конкретния случай това не е така. За ползвания от жалбоподателя Андонов имот не е провеждано отчуждително производство, не е изяснено дали не подлежи на реституция, а и фактически е застроен - т. е. парцелът не е празен. Поради това решението следва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд София-област е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на община Божурище за възлагане и одобряване на оценка с цел продажба по реда на § 29 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.) на имот, съставляващ УПИ VII-470, в кв. 60, м. "Кантона" по плана на с. Хераково, община Божурище. Решаващият съд е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за издаване на позитивен административен акт по молбата на оспорващия ползвател на имота. След като е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ, съдът е признал правото на Славчо Мирчев Андонов да закупи на основание § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.) имот, съставляващ УПИ VII-470, кв. 60 по плана на с. Хераково, община Божурище и е върнал преписката на административния орган със задължение за продължаване на процедурата за продажба на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК по допустимостта на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция се произнася служебно. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Искането на оспорващия до кмета на община Божурище е за издаване на административен акт по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.). Съобразно този текст, когато в случаите на учредено право на ползване върху земи - общинска собственост, въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, стойността на земята не е заплатена, ползвателите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, могат да поискат определянето на оценка, съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ и да заплатят цената на земята в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Визираната разпоредба препраща към текста на чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.). Съобразно нормата на чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ компетентен да се произнесе по така формулираното искане е съответният общински съвет, а не кметът на общината. Посочената разпоредба е в сила от 12.02.2007 г., а искането на Славчо Мирчев Андонов е подадено до кмета на общината на 6.02.2008 г. Към този момент кметът на общината не е компетентен да се произнесе по подобно искане за трансформиране на право на ползване в право на собственост. Сезираният административен орган е следвало да приложи нормата на чл. 31, ал. 2 от АПК и да изпрати молбата на Славчо Андонов до съответния общински съвет, който е бил компетентен да се произнесе. Съобразно приложимия ред за признаване на правата на ползвателя, за кмета на община Божурище липсва материална компетентност, поради което не е налице мълчалив отказ. Предявената жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Божурище е процесуално недопустима, поради липса на предмет на обжалване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалването съдебно решение е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК и следва да се обезсили, като следва да се остави без разглеждане жалбата на Славчо Мирчев Андонов, като недопустима поради липса на предмет, а искането му за определяне на претендираната оценка да се изпрати на компетентния орган - общинския съвет Божурище. Всички доводи по същество на искането следва да бъдат преценени от компетентния административен орган. Решението, в частта си с характер на прекратително определение е влязло в сила и е извън предмета на настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение