Решение № 13812 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2015 г.

Решение № 13812 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. В. срещу решение № 76 от 12.12.2014 г. по адм. д. № 100/2014 г. на Административен съд К., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 12/27.01.2014 г. издаден от длъжностно лице по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в частта за определяне на задължения за такса битови отпадъци за имот в К., ул. "Р." № *, потвърден с решение № 7/02.09.2014 г. на директора на Дирекция "Местни приходи" при община К.. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материални закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че административният орган е установил фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на акта. Административният орган не е установил начинът и редът по който се е формирала таксата битови отпадъци за периода 2011-2013 г. По делото липсват данни за честотата на предоставената услуга, както и данни за поставени контенери и кофи за смет находящи се в имота предмет на АУПОВ. Съдът установил, че услугите за процесния имот се предоставят от Община К., въз основа на представени маршрутни листове, които няма данни за конкретния имот за предоставените услуги. Маршрутния лист за район I, в който попада имота обхваща повече от петдесет имота, а самият район едно обхваща по голямата част от гр. К.. По делото липсват одобрени план- сметки, от съдържанието на които да е видно честотата на предоставените услуги, дневни и почасови графици, пътни пистове, разписания и др. Според обясненията на вещото лице в съдебно засадение в Общинска администрация К. липсват данни за честотата на предоставените услуги за конкретния имот, като пътни листове на фирмата по сметосъбиране и извозване, план-сметки и др. документи доказващи реално предоставена услуга. Видно от заключението на вещото лице, от показанията на разпитания свидетел, а и от признанията на ответника в съдебно заседание е установено, че в имота на ул. "Р.''' няма поставени контенер или кофа за смет поради което да се приеме, че услугите не са предоставени реално. От представените месечен протокол, моментен протокол и маршрутен график не се установява дали за имот на ул. Р." услугите реално са предоставени. След като в имота на ул. "Р." липсват реално поставени контейнери или кофи за смет, то услугата не е предоставена от общината. Неправилно съдът приел, че свидетелските показания са недопустими, установяващи, че в имота предмет на АУПОВ няма поставени съдове за смет, което обстоятелство не се отрича от административния орган. Съдът не приел и доводите за неправилност на АУПОВ, като постановен в противоречие с нормите на ЗМДТ в противоречие с чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, касаещи редът и начина на определяне на ТБО. Задължението неправилно е определено на база различна от визираната в ЗМДТ, на база решение на ОС, а именно данъчна оценка, след като законът предвижда, че таксата БО се определя от количеството битови отпадъци. От страна на административния орган не са представени доказателства сочещи на какво основание общинският съвет е приел размерът на таксата за имота да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността таксата да бъде определена по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. По този начин се нарушава принципа на законност залегнал в чл. 8 от ЗМДТ, за постигане на по-голяма справедливост при определяне на таксата. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неотносимо твърдението, че след като за имота няма индивидуален съд за битови отпадъци, то не е предоставена услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. От представените заповеди на кмета на община К. е видно, че имотът на жалбоподателя попада в т. 1.1 от определените райони и по отношение на него се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Това се установява и от приетите маршрутни листове, поради което АУПОВ, с който, за 2011 г. и 2013 г., е начислена ТБО за този вид услуга е законосъобразен. Приел е, че са недопустими свидетелски показания за установяване на обстоятелство - дали има индивидуален съд за битови отпадъци, на основание чл. 158 от ДОПК. Съдът е посочил, че в чл. 25, ал. 1 от Наредбата на ОбС - К. е предвидено, че за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 22 подават за нежилищния имот "Заявление за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци на база количеството отпадъци" /Приложение № 1/. Със заявлението се посочва вида и броя съдове, които ще се използват през годината, съобразно обявената честота на извозването на битовите отпадъци, както и базови параметри за недвижимия имот. Съгласно приетата и неоспорена от страните СИЕ данъчната оценка на имота, е 600 654.43 лв. Тъй като жалбоподателят притежава ?1/2 ид. части от имота, основата за изчисляване на дължимата от него ТБО, е 300 327.22 лв. От заключението по СИЕ е установено, че за 2012 г. поради подадена декларация, вх. № 1718/31.10.2011 г., на основание чл. 29, ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община К., е начислена само такса за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в размер на едно на хиляда върху частта от данъчната оценка. Решението е правилно. В касационната жалба няма възражения срещу изводите на съда за дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за поддържане на депо. Установено е, че битовите отпадъци се обезвреждат и се поддържа депо за битови отпадъци. Правилни са изводите на съда, че от приетите доказателства се установява, че услугите са предоставяни. Доводите на жалбоподателя касаят таксата сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. и 2013 г., за който период не е подадена декларация, че имотът няма да се ползва. Такса битови отпадъци за недвижимия имот за процесните години е определена правилно. Съответно, доводите на жалбоподателя, че не следва да заплаща такса битови отпадъци (ТБО) поради липса на съдовете за събиране на смет от имота му, както и че таксата следва да се определи на база количеството събрана смет, а не на база данъчната оценка на имота не следва да бъдат споделени. В случая съдът след направения анализ на писмените доказателства е установил, че процесният имот попада в границите, в които се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ, а услугите по сметосъбирането и сметоизвозването са предоставени от общината на територията на гр. К., вкл. района по местонахождение на имота (административна сграда и земя, ул. "Р." № *). За 2012 г. Жалбоподателят се е възползвал от предвидената в разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ възможност за освобождаването му от заплащането на ТБО през 2012 г., което е взето предвид от органа по приходите. В закона не е предвидено, че ако съдовете за събиране на битови отпадъци са на разстояние от имота, а не в имота и до имота не се заплаща ТБО. Напротив за изхвърлянето на битовите отпадъци са налице 2 бр. контейнери на 40-50 м. (30-40 м.) от сградата на жалбоподателя, което е установено и от свидетелите Х. К. и А. Д., макар показанията им да не са кредитирани от съда. Жалбоподателят не е установил сметосъбирането и сметоизвозването до депото за битови отпадъци да е осъществявано лично от него или по договор с друго физическо, или юридическо лице. Следователно, генерираните от имота му отпадъци са събирани и извозвани от Общината чрез изпълнителя на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Следва да се приемат за неоснователни доводите, че услугата не е предоставяна реално. Жалбоподателят не твърди, че за 2011 г. и за 2013 г. не е ползвал имота, а след като е ползвал имота от него са генерирани отпадъци и ако е нямало контейнер непосредствено до имота, то е имало в близост, който е могъл да се използва за изхвърляне на отпадъци. Неоснователни са доводите, че не е установен размера на таксата за отделните услуги. Както е посочил съдът, в табличен вид ВЛ е определило дължимата ТБО за всяка една от трите услуги - събиране и извозване битови отпадъци, обезвреждане на БО, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за нежилищни имоти на физически лица, за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Определената главница за ТБО за всяка от трите години съвпада с главницата, изчислена в оспорения АУПОВ Неоснователни са другите възражения за нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ е установен начина за определяне на таксата за битовите отпадъци като при невъзможност за прилагането на ал. 1, следва да намери приложение ал. 2. В случая поради невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци с приета от ОбС-К. Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на на Община - К. е прието ТБО да се определя за нежилищни имоти на физически лица на база данъчна оценка. Поради допуснатата от закона възможност по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ през процесния период за определяне на ТБО не е налице противоречие на Наредбата със закона и същата е приложима. Приложението на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е извършено след преценка на общинския съвет с приемането на наредбата, поради което не може пряко да се приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Както е посочено от съда в наредбата на общинския съвет е предвидено със заявление се посочва вида и броя съдове, които ще се използват през годината, която възможност не е използвана от жалбоподателя. Също така за просрочените задължения за ТБО се дължи и лихва, съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 9б от ЗМДТ, както и чл. 175, ал. 1 ДОПК. ТБО е публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК със законово определени срокове на плащане, поради което лихвата е дължима при просрочване на задължението. Административният съд като е приел, че обжалвания акт за установяване на задължение за ТБО върху недвижим имот по декларация е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение