Решение № 7849 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2015 г.

Решение № 7849 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"-В. Търново против решение № 92 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 747/2014 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № 041400437/10.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В. Търново, потвърден с Решение № 357/4.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответното "Гепард" ООД Габрово не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения РА за незаконосъобразен и за доказано наличието на всички законови предпоставки, визирани в чл. 7, ал. 1 ЗДДС за признаване на доставките по процесните фактури за вътреобщностни и за приложение на чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. С РА на ответното дружество за ревизираните данъчни периоди е начислен ДДС в общ размер на 16 912,35 лв по 7 бр. фактури, издадени от "Super Master S. R. L." от Румъния, с предмет доставки на стоки "пиле грил охладено" Правилно административният съд е установил релевантните по делото обстоятелства, след анализ отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства. Спорно по делото е извършването на декларираните от ответника ВОД. Негова е тежестта на доказване, разпределена по правилата на чл. 170, ал. 1 АПК. По смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, ВОД е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика-регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да е приложим режима, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки е необходимо да са изпълнени следните кумулативни условия-доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната, получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка, транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката. Съгласно ал. 2, чл. 53 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в чл. 45 ППЗДДС-по т. 1. документ за доставката, в случая фактура за доставката, с която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка на ЕС и по т. 2.-документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като в зависимост от лицето, извършило транспорта, с чл. 45, ал. 2 ППЗДДС (в редакцията за 2010 г.) са определени документите, доказващи транспортирането на стоките. В настоящия случай е установено наличието на тези кумулативни условия към момента на процесните доставки. Правилно административният съд приема, че според приложените инвойси, представени към всяка една фактура, като условие на доставката е посочено ENW Gabrovo, при което собствеността върху стоките се прехвърля от продавача върху купувача в момента на получаването им от купувача на договореното място или в момента на предаването им на превозвача. При условията на такава доставка купувачът поема задължение за транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Задължението на българското дружество доставчик е само за предаване на стоката на територията на страната, като доставчикът не може да се държи отговорен за последващите действия на получателя, вкл. и за транспортирането на стоките, заскладяване, реализация и др. В представените от жалбоподателя международни товарителници в кл. 16 като превозвач на стоките е посочено румънското дружество, а в повечето е посочен и номера на транспортното средство. Правилно решаващият съд приема, че автентичността на подписите за получател в товарителниците, оспорени от касатора, е без значение, доколкото Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/CMR не съдържа изискване за такъв реквизит. Съгласно тази конвенция, международните товарителници удостоверяват до доказване на противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, а нередовността им не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Неоснователно се поддържа от касатора, че приложените международни товарителници нямат самостоятелно доказателствено значение. Изводът за предаване от доставчика на стоките и получаването им от превозвача, не се опровергава от отговора на изпратената молба за информация по чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 за административно сътрудничество до данъчната администрация на Румъния, според който не може да бъде потвърдена реалността на вътреобщностните сделки на румънското дружество, тъй като няма валиден номер във VIES и поради неизпълнение на данъчни задължения е дерегистрирана, считано от 25.11.2012 г. (което е много след процесните доставки) Посочено е, че дружеството няма регистрирани превозни средства, нито като собственик, нито като потребител. Тези обстоятелства касаят получателя на стоките и нямат пряко отношение към извършените от ответника доставки. Правилно и в съответствие с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата му редакция, решаващият съд зачита представените по делото 7 бр. писмени потвърждения за получаване на стоките като достатъчни доказателства за изпращането и транспортирането им. Доколкото нормативно не са определени задължителна форма и съдържание на писменото потвърждение, то като частен свидетелстващ документ без материална доказателствена сила, следва да бъде ценено от съда при съпоставянето му с останалите доказателства по делото. Обоснован и верен е изводът на съда, че писмените потвърждения, разгледани в тяхната взаимна връзка с останалите доказателства по делото, установяват доставката от жалбоподателя на процесните стоки. Установеното по делото наличие на всички законови предпоставки, визирани в чл. 7, ал. 1 ЗДДС за признаване на доставките по процесните фактури за вътреобщностни, налага отмяна на оспорения РА, правилно постановено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,