Решение № 15257 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4083/2012 г.

Решение № 15257 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4083/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Компания - Мирослав Йонков" против решение № 24/30.01.2012 г., постановено по адм. д. № 763/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде отменен оспорения РА като незаконосъобразен. Не претендира разноски. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован, не се представлява, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 24/30.01.2012 г., постановено по адм. д. № 763/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата на ЕТ "Компания - Мирослав Йонков" против ревизионен акт (РА) № 151100121/16.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 333/11.07.2011 г. на ДД "ОУИ". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че с оспорения РА за ревизирания период на жалбоподателя правилно са установени данъчни задължения на основание чл. 86, чл. 66 и чл. 67 от ЗДДС и чл. 48 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Според решаващият съд правилно с РА е констатирано, че за ревизирания период едноличният търговец е закупувал стоки, които не е включил в дневниците за покупки. За неотразените в счетоводството и отчетните регистри доставки на стоки, предвид обстоятелството, че същите не са били налични при ревизираното лице, е прието, че са реализирани на пазара и приходът от тях е укрит, като не е начислен ДДС върху тези продажби. С РА за всеки данъчен период е начислен ДДС върху данъчната основа на установените неотчетени приходи. Неотчетения приход е участвал при формиране на данъчната основа за облагане с данък върху доходите от дейността като едноличен търговец, в следствие на което с РА допълнително е начислен данък по ЗДДФЛ. Относно извършването ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, съдът е приел, че в случая наличието на данни за преминаване към ревизия по особения ред, е безспорно установено и подкрепено от събраните при ревизията доказателства. Провеждането на ревизия по чл. 122 от ДОПК е съобщено на жалбоподателя с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както и е извършен анализ от страна на приходната администрация на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При тези данни съдът, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, е приел, че констатациите в РА се ползват с презумптивна доказателствена сила, същите не са оборени от ревизираното лице, като не са представени доказателства в подкрепа на твърденията му. За недоказано е прието твърдението на жалбоподателя, че не е получател по реални доставки, отразени в неотчетените фактури, респективно не извършвал неосчетоводени облагаеми доставки, защото в хода на ревизия са събрани безспорни доказателства за извършване на доставките - предаване на стоките, плащане на цената, начисляване на ДДС от доставчиците върху продажбите и осчетоводяване на продажбите при доставчиците. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на административния съд, че в хода на ревизията са събрани доказателства, с които безспорно са установени фактите, обосноваващи провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, както и че същата е законосъобразно проведена и при спазване на установената процедура. При това положение съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Следователно, за да приеме за верни констатациите на органите по приходите, съдът е длъжен да извърши задълбочена проверка дали са установени по категоричен начин цитираните в РА предпоставки на чл. 122, ал. 1 ДОПК, в случая тези на т. 2 и т. 4 от цитираната разпоредба на ДОПК. Само в тези случаи изцяло в тежест на ревизираното лице е да опровергае констатациите в РА за получени и неотчетени от него приходи. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реалното осъществяване на спорните доставки, а именно приемането и предаването на стоките, предмет на същите, тяхното транспортиране, заприходяване и заплащане, както и относно начина на водене на счетоводството на ревизираното лице и на издателите на фактурите, за които данъчните органи са приели, че са получени от ЕТ "Компания - Мирослав Йонков". За тези обстоятелства в хода на данъчната ревизия са събрани доказателства, които са обсъдени и подробно анализирани от административния съд, въз основа на които съдът е направил обоснован извод за реално извършване на доставките, документирани с неотчетените от жалбоподателя фактури. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е нарушено и затруднено правото на защита на ЕТ "Компания - Мирослав Йонков" поради неяснота относно кое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е приложено от данъчната администрация - по т. 2 или по т. 4. Предпоставките за преминаване към облагане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК са посочени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като съществуването им не е необходимо при условията на комулативност, а е достатъчно да бъде установено наличието на само една от хипотезите, за да може да се пристъпи към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Следователно обстоятелството, че ревизиращият екип е констатирал наличието на данни за укрити доходи (чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК) и е уведомил данъчнозадълженото лице за този факт, а в мотивите на решението на ДД"ОУИ" при административното обжалване на РА, е допълнено и наличието на предпоставката и на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не представлява процесуално нарушение, което се отразява върху възможността да бъде упражнено надлежно правото на защита. В съдебната фаза на производството АС- Велико Търново е обсъдил и анализирал всички доказателства както за наличието на данни за укрити приходи или доходи, така и относно начина на водене на счетоводството на ЕТ "Компания - Мирослав Йонков". Административният съд правилно е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е получател по неотчетените фактури, както и че последните не документират реално извършени доставки. Тази теза на жалбоподателя е приета за недоказана и опровергана с данните от извършените на доставчиците на жалбоподателя насрещни проверки, при които са представени копия от издадените фактури на жалбоподателя, писмени обяснени и декларации относно начина на извършване на доставките и начина на плащане от жалбоподателя, в брой и по банков път, за което в ревизионната преписка има налични извлечения от банкови сметки и от касови апарати. Представени са счетоводни справки и регистри за ревизираните периоди, съдържащи данни за количеството и стойността на продадените стоки на жалбоподателя. Установено е, че товаренето и транспортирането на стоките е ставало от името и за сметка на доставчиците, за което са събрани и сключени трудови договори, наети или собствени складови помещения, притежание на транспортни средства. Установено е, че извършените продажби са намерили отражение при доставчиците, като са извършени съответните счетоводни записвания по счетоводни сметки. Безспорно е установено, че данъкът по спорните фактури е редовно начислен от техните издатели, като фактурите са отразени в Справки - декларации и Дневниците за продажби на доставчиците за съответния месец. От изложеното по безспорен начин се установява, че доставчиците са продали и предали стоките на жалбоподателя, същите са заплатени от последния, данъкът по тези фактури е начислен от доставчиците и е отразен в счетоводството на доставчиците. Фактическите констатации в РА не са опровергани от оспорващия, като е налице само формално оспорване на резултатите от извършените насрещни проверки на доставчиците, без да са ангажирани доказателства за опровергаване на тези констатации, не е оспорена истинността на представените от доставчиците документи. В тази връзка несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че в съдебното заседание (пред касационната инстанция) касаторът ще се "опита да обори твърденията на служителите на НАП" за укрити приходи, както и за това, че не е получил стоки по спорните фактури, доколкото те не документират реални доставки. В АПК съществува забрана за фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, съгласно която Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, установени в обжалваното решение. В първоинстанционното производство ревизираното лице е разполагало с всички процесуални възможности да обори фактическите констатации в РА, като в случая това не е сторено. Още повече, че процесуален представител на касатора не се е явил в единственото съдебно заседание по делото. С оглед на изложеното, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение