Решение № 5091 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2013 г.

Решение № 5091 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Кърджали, против решение № 177/11.12.2012 г., постановено по адм. дело № 174/2012 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е прогласено за нищожно решение № ПО-32/27.09.2012 г. на директора на РУСО гр. Кърджали. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до извода за нищожност на административния акт, без да изпълни задълженията си да съдейства на страните за изясняване на делото и за даване на указания относно доказателствената тежест. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване, съгласно надлежно издадена заповед и при отсъствие на титуляра поради служебна ангажираност, за което представя доказателства с касационната жалба. Касаторът моли решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Кирчо Павлов Павлов от гр. Кърджали, представляван от пълномощника адв. Венелина Милушева, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението, претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Кърджали е прогласено за нищожно решение № ПО-32/27.09.2012 г. на директора на РУСО гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № ПР-601/07.08.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО. Съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този акт съдът е приел, че решение № ПО-32/27.09.2012 г. е подписано от Атанас Чернооков на основание заповед № РД-2/03.01.2012 г. на директора на РУСО гр. Кърджали, с която Атанас Добрев Чернооков - началник на отдел "ФСД", е определен да замества титуляра при неговите отсъствия през 2012 г. Съдът е приел, че определеното в заповедта лице разполага с правомощията на директор на РУСО, включително и да постановява административни актове, само в случаите, в които титулярът отсъства, а в конкретния случай не са представени доказателства, че на 27.09.2012 г. оправомощеният от закона орган - директорът на РУСО гр. Кърджали е отсъствал, при която хипотеза определено от него лице би разполагало с правомощието за издава административни актове. По тези съображения съдът е направил извода, че решението е издадено от некомпетентен орган, което води до неговата нищожност. Така постановеното решение е неправилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния контрол е решение № ПО-32/27.09.2012 г. издадено от името на директора на РУСО гр. Кърджали, в частта, с която е потвърдено разпореждане № ПР-601/07.08.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО за възстановяване от Кирчо Павлов Павлов на сумите по надвзета пенсия в размер на 751,65 лв., от които главница за периода от 01.01.2007 г. до 06.05.2012 г. в размер на 483,59 лв. и лихва за периода от 08.01.2007 г. до 07.08.2012 г. в размер на 268,06 лв. В оспореното решение е посочено, че е издадено от Атанас Чернооков - за директор на РУСО гр. Кърджали, на основание заповед № РД-2/03.01.2012 г. на директора на РУСО гр. Кърджали. От съдържанието на тази заповед, която е представена в първоинстанционното производство, се установява, че с нея директорът на РУСО гр. Кърджали е определил, считано от 03.01.2012 г. Атанас Добрев Чернооков - на длъжност началник отдел "ФСД" да замества директора на РУСО гр. Кърджали при неговите отсъствия през 2012 г. Пред първата инстанция не са представени доказателства за това, че на датата, на която е издадено оспореното решение - 27.09.2012 г., директорът на РУСО гр. Кърджали е отсъствал. Такива доказателства са представени с касационната жалба, като съгласно представената заповед № 839/21.09.2012 г., издадена от управителя на Националния осигурителен институт, е наредено в обучение на тема "Управление на риска", провеждано от Школа по публични финанси към Министерство на финансите на 27 септември 2012 г. в гр. София, участие да вземат служители, съгласно приложения списък, наредено е също участниците в обучението да бъдат командировани, съгласно Наредбата за командировките в страната. В приложения към заповедта списък, под номер 15 е включена Свилена Янчина - директор на ТП на НОИ гр. Кърджали. Представена е също заповед № 456/23.08.2012 г. от управителя на НОИ, с която Свилена Атанасова Янчина - директор на ТП на НОИ гр. Кърджали е командирована на дата 27.09.2012 г. в гр. София, като в доклада за извършената работа е отчетено участие в семинар на тема "Управление на риска" в Министерство на финансите. Неправилно административният съд е обявил оспорения административен акт - решение № ПО-32/27.09.2012 г., за нищожен. Съдът е формирал решаващия извод за нищожност на акт, без да е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неправилен извод на съда относно компетентността на органа, който е издал оспорения акт. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса относно действителността на оспорения административен акт, като даде възможност на административния орган да ангажира доказателства за компетентността на лицето, подписало акта, както и да укаже на органа за кои релевантни по спора факти и обстоятелства не представя доказателства. В конкретния случай, с разпореждане от 23.10.2012 г. първоинстанционният съд е дал указание на административния орган да представи заповед № РД-2/03.01.2012 г. на директора на РУСО гр. Кърджали. Тази заповед е представена и е обсъдена в мотивите на съдебното решение, като съдът е направил извод, че въз основа на нея на Атанас Чернооков - началник отдел "ФСД", е предоставено правомощието да замества директора на ТП на НОИ гр. Кърджали при неговите отсъствия. Съдът е приел, че в случая липсват доказателства за отсъствие на титуляра на датата, на която е издаден оспореният административен акт, поради което не е било налице основание за заместване. Именно във връзка с преценката на тези обстоятелства съдът е следвало да даде указания на административния орган или поне да даде общо указание за представяне на доказателства за компетентността на органа, издал оспореното пред съда решение. Такива указания по делото липсват, а единственото указание по доказателствата, което е дадено от съда до административния орган - за представянето на заповед № РД-2/03.01.2012 г. на директора на РУСО гр. Кърджали, е изпълнено. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Кърджали, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При преценката дали актът е издаден от компетентен орган съдът следва да обсъди и представените пред касационната инстанция писмени доказателства - заповед № 839/21.09.2012 г., издадена от управителя на Националния осигурителен институт, заедно с приложения към нея списък за участниците в обучението, както и заповед за командироване № 456/23.080.2012 г., издадена от управителя на НОИ. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,