Решение № 12948 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 892/2012 г.

Решение № 12948 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 892/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", чрез пълномощника му - юрисконсулт Илиян Осенов, против Решение № 5134/14.11.2011 г. по адм. дело № 5094/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № М47-1105/7.03.2011 г. на началника на Митница - Столична, потвърдено с Решение № 310/2.05.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната обратно на административния орган-началника на Митница - Столична за произнасяне по искането на "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, гр. София за възстановяване на акциз в размер на 905.52 лева. Поддържа се в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Касаторът счита, че по искането на ответника за възстановяване на платен акциз, разпоредбите на чл. 27, ал. 9, 10 и 11 от ЗАДС /отм. -ДВ, бр. 55/20.07.2010 г., в сила от 20.07.2010 г. /са неприложими, тъй като същият е предал бандеролите /стар образец, с изтекъл срок на валидност/, след 20.07.2010 г., при действие на ЗИДЗАДС /ДВ, бр. 55/20.07.2010 г./, към който момент визираните по-горе разпоредби за възстановяване на акциз не действат, поради отмяната им. Ответникът - "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, гр. София, представлявано от управителя му- Сашо Тодоров Дерменджиев, редовно призован не се явява. От същия е постъпило становище по касационната жалба, с което моли за оставянето й без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество я намира за основателна. За да отмени оспореното решение на Митница - Столична, съдът е приел, че административното производство, образувано по искане на "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД за възстановяване на платен акциз, е образувано при действието на чл. 27, ал. 9, ал. 10 и ал. 11 от ЗАДС /ДВ, бр. 105/2006 г./, отменени със ЗИДЗАДС /ДВ, бр. 55/2010 г., в сила от 20.07.2010 г./, а именно с представяне в Митница - Столична на Опис на акцизни стоки с бандероли с изтекъл срок на валидност, вх. № М-47-0785 от 2.10.2009 г., въз основа на който органът е следвало да състави протокол за бракуване - чл. 66а, ал. 2 от ППЗАДС. Несъставянето на такъв двустранен протокол е мотивирало оспорващия, с писмо от 27.07.2010 г., да върне /предаде/ бандеролите - стар образец на Митница - Столична и да поиска възстановяване на платения за тях акциз, с молба от 13.10.2010 г. Според съда тези действия на оспорващия не са нови искания, извън срока по § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС /ДВ, бр. 55/2010 г./, а са действия по вече образуваното производство по описа от 2.10.2009 г., като последващите актове на митницата, макар и след срока по § 39 от цитираната разпоредба, са също част от това производство и не влияят на основателността на искането по чл. 27, ал. 6 - 11 от ЗАДС /отпреди изменението с ДВ, бр. 55/2010 г./. Поради това е приел, че решението на Митница - Столична, с което се отказва възстановяване на акциз, в размер на 905.52 лева, е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон по време. Това е станало поради неправилната преценка за датата на образуване на административното производство по искането на ответното дружество за възстановяване на платен акциз за бандероли с изтекъл срок на валидност и неправилното тълкуване на разпоредбите, касаещи процедурата за това искане. С оглед данните по делото настоящата инстанция намира за основателно оплакването на касатора, че § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС /ДВ, бр. 55/2010 г., в сила от 20.07.2010 г./, който препраща към реда на отменените ал. 9, ал. 10 и ал. 11 на чл. 27 от ЗАДС за възстановяване на процесния акциз, е неприложим. Това е така, защото правната норма свързва приложението на отменените разпоредби, с момента на предаване на бандеролите с изтекъл срок на валидност по чл. 27, ал. 8 от ЗАДС в митническото учреждение, който момент трябва да е до датата 20.07.2010 г., когато влиза в сила ЗИДЗАДС /ДВ, бр. 55/2010 г./. Ако предаването на бандеролите /стар образец/ е след 20.07.2010 г., както е в случая, то тогава отменените разпоредби на чл. 27, ал. 9, ал. 10 и ал. 11 от ЗАДС, не действат и редът, указан в тях за възстановяване на акциз за бандероли по чл. 27, ал. 8 от с. закон, е неприложим. Следователно меродавен за приложимите материално-правни норми от ЗАДС, преди или след изменението му, с ДВ, бр. 55/2010 г., е моментът на предаване /връщане/ на процесните бандероли, а не моментът на съставяне на Описа за тях. Последният, видно от приложения към преписката Опис, е съставен за други цели и на основание чл. 123, ал. 4 от ЗАДС, за избягване на административно-наказателна отговорност. Съставянето на Опис на акцизните стоки с бандероли /стари образци/ не се приравнява на предаването /връщането/ на самите тези бандероли в митническото учреждение за бракуване. Последното е друго фактическо действие, което закона свързва с други правни последици, което ако е направено до датата 19.07.2010 г., дава възможност на лицата да поискат възстановяване на акциз по реда на отменените разпоредби, посочени по-горе, а ако е направено след тази дата, това им право се счита за несъществуващо, поради отмяна на разпоредбите, които са го позволявали, която отмяна е по силата на закона и е императивна. В случая, предаването на бандеролите е станало с писмо от 27.07.2010 г., т. е след тази дата, при действието на вече изменената разпоредба на чл. 27 от ЗАДС /ДВ, бр. 55/2010 г./, с която правото да се иска възстановяване на платения акциз за бандероли, с изтекъл срок на действие, по реда на ал. 9, ал. 10 и ал. 11 от чл. 27, вече не съществува, поради отмяната им. От изложеното следва, че към датата на искане с вх. № М-47-1105/13.10.2010 г. от ответника, която е и дата на започване на административното производство по възстановяване на акциз, по аргумент от чл. 25, ал. 1 от АПК, както и към датата на произнасяне от касатора - 07.03.2011 г., субективното материално право на възстановяване на акциз за бракуваните с протокол от 11.10.2010 бандероли, не съществува. Поради това и оспореното решение, с което касаторът е отказал да възстанови акциз за тези бандероли, на стойност 905.52 лева, се явява законосъобразно. Като е приел обратното, при несъобразяване с действащите към датата на образуване на административното производство и към датата на постановяване на оспореното решение на Митница-Столична, материалноправни норми, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, предвид наличните и обсъдени по-горе доказателства, касационната инстанция дължи постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу Решение № М-47-1105/7.03.2011 г. на началник на Митница - Столична, като неоснователна. Съобразно този резултат по касационната жалба и направеното от касатора искане, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение, в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, а именно 150 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,