Решение № 482 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2018 г.

Решение № 482 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ц., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 841/17.04.2018 г. по адм. дело № 3014/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 239 - ЗЗ -343 екз. от 13.10.2017 г., издадена от командир на отделение (КО) в група "Охрана на обществения ред" (ООР) на сектор Охранителна полиция (ОП) при Районно управление - Асеновград. Касаторът подържа в касационната жалба и в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед или връщане на делото за ново разглеждане от АС - П., присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - командир на отделение (КО) в група "Охрана на обществения ред" (ООР) на сектор Охранителна полиция (ОП) при Районно управление - Асеновград, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на 13.10.2017 г. в 13 ч. 10 мин. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи е задържан за срок до 24 часа К. Ц. в помещение за временно задържане на РУ - Асеновград, за това, че в 13 ч. 10 мин. на 13.10.2017 г. в гр. А. на кръстовище ул. "Ат. Свещаров" и ул. "И." управлява лек автомобил марка "Фолксваген - Пасат" рег. № [номер], нерегистрирано по надлежния ред престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, регистрирано под № БП - 793/13.10.2017 г. по описа на РУ - Асеновград. АС, за да отхвърли жалбата, е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с необходимите реквизити, спазена е процедурата по издаване на заповедта, задържаното лице е запознато с правата си по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 ЗМВР срещу подпис. П. правно основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - наличие на данни за извършено престъпление, подробно описано в мотивите на заповедта, кореспондират с обсъдените в мотивната част на съдебното решение доказателства, като съдът е изложил и мотиви относно разликата между достатъчно данни за извършено престъпление, визирани в текста на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и достатъчно доказателства за извършено престъпление по смисъла на НПК. Изложени са мотиви за съответствието на заповедта с материалния закон и на наложената с нея принудителна административна мярка - с целта на закона. Неоснователно е оплакването на касатора, че не му е дадена възможност да се яви по делото и да изложи тезата си, както и да направи доказателствени искания. В съдебно заседание на 10.01.2018 г., видно от протокола на л. 14, жалбоподателят се е явил лично и по негово искане делото е отложено, за да ангажира адвокатска защита, въпреки че съдът не е бил задължен да го направи - адвокатската защита не е задължителна по този вид дела и не са били налице основанията на чл. 139 АПК за отлагане на делото. На 28.02.2018 г., когато делото е разгледано в отсъствието на Цветков и адвоката му, също са липсвали доказателства за отлагане на делото на основание чл. 139 АПК - а именно страната и пълномощникът (и двамата едновременно) да не могат да се явят поради препятствие, което не могат да отстранят. Заетостта на адвоката по друго дело, който разполага с възможност да преупълномощи друг адвокат, не представлява подобно обстоятелство, още по-малко има подобни доказателства за препятствие за явяване на страната лично. Оплакването за липса на превод на български език на намиращия се в административната преписка талон на автомобила на немски език не сочи на съществено съдопроизводствено нарушение, доколкото съдът е установил фактическата обстановка, без да се позовава на този непреведен документ, като за него не е имало причина да не кредитира приложените към административната преписка свидетелски показания на л. 37, 38 от делото. Изводите на съда за наличие на всички необходими реквизити на заповедта, включително и мотивна част, напълно кореспондира със съдържанието на цитираната заповед, както и с изискванията за съдържание на чл. 73 ЗМВР. Не на последно място следва да се отбележи, че принудителната административна мярка (ПАМ) се регулира и регламентира от административното право и няма нищо общо с наказателнопроцесуалната принуда, каквито оплаквания формулира касаторът, смесвайки институтите на наказателния процес и административното право. Както е посочил и АС, за да бъде законосъобразна наложената ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, не е необходимо да има доказателства за извършено престъпление, а само данни за извършено престъпление, които се съдържат в огледния протокол, в докладните записки, фотоалбум и останалите обсъдени от съда доказателства. Прекратяването на наказателното производство поради малозначителност на извършеното деяние с приложеното по делото прокурорско постановление от 25.10.2017 г. не води до извода, че към момента на издаване на заповедта са липсвали данни за престъплението, за което е образувано бързото производство, а само, че извършеното е с незначителна обществена опасност, което обстоятелство полицейският орган не е длъжен да отчете при издаване на заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Възраженията на касатора, свързани с точната квалификация на деянието за което е бил задържан за срок до 24 часа - а именно дали са били данни за престъпление по чл. 345, ал. 1 или 345, ал. 2 НК също не представляват оплаквания за неправилност на решението на АС, който не е съдът, преценяващ доказаността на повдигнатите в наказателното производство обвинения. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение