Решение № 6840 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. К. от гр. София действаща чрез пълномощника адвокат З. Димитрова срещу решение 2848/27.04.2023 г. по адм. д. 9110/2022 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на К. К. К. срещу Решение 1040-21-659/30.08.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба 1012-21-1161 от 19.08.2022 г. като неоснователна и са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София-град. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение 1040-21-659/30.08.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ София-град, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022 г., в частта относно отказа за подаване на коректни данни с декларация обр. 1 за периода 01.12.2017 г. 31.12.2021 г. и връщане на преписката административния орган със задължителни указания да се разреши на жалбоподателката да подаде декларации обр. 1 за периода 01.12.2017 г. -31.12.2021 г. в качеството на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Претендира се присъждане на разноски в общ размер на 3150 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева за всяка съдебна инстанция и 30 лева за заплатена държавна такса за касационното обжалване. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. А., в представени писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: От фактическа страна по делото е установено, че при проверка в регистър "Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица" е констатирано, че К. К. К. е обявила вид и начало на осигуряване, като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт в размер 17.30%, считано от 01.12.2017 г. чрез СиЕл България" ЕООД, като са представени: Удостоверения приложение 9 към чл. 11. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болнични листове Е20182824733, Е20182825292, Е20190006255 и Е20183359935 с данни относно правото на парично обезщетение, с период на временна неработоспособност, определен с болничните листове от 15.11.2018г. до 29.12.2018 г.; 30.12.2018 г. до 02.01.2019 г.; от 03.01.2019 г. до 13.02.2019 г. и от 14.02.2019г. до 29.03.2019г.; Удостоверения приложение 10 към чл. 11. ал. 1 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО, за периода от 30.03.2019 г. до 29.12.2019 г.; Удостоверения приложение 10 към чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 30.12.2019г. до 02.01.2021г., по които е изплатено парично обезщетение в размер на 19 572.50 лв. На 26.05.2022 г. е постъпило заявление в ТП на НОИ - София-град с вх. 1058-21-393, с което К. К. е искала да й бъде издадено предписание за корекция на Декларации 1 и 6. На 15.06.2022 г. е издадена Заповед ЗР-5-21-01147588/15.06.2022 г. на ръководител на ТП на НОИ София-град, с която е възложено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на СиЕл България ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ. На 16.06.2022 г. с писмо изх. 1098-21-393#1/16.06.2022 г. е изискана информация и становище от Директор на ТД на НАП София-град, относно начина на подаване на декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице за К. К. чрез дружеството СиЕл България ЕООД, препратено до ТД на НАП София - офис Оборище. На 21.06.2022 г. с писмо вх. 1058-21-393#3/21.06.2022 г. в ТП на НОИ София-град, ТД на НАП София - офис Оборище уведомяват, че Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх. 22000174390094/04.12.2017 г. е подадена по интернет с ПИК. На 01.07.2022 г. е издаден Констативен протокол КП-5-21-01156540/01.07.2022 г., на основание чл.108, ал.1 КСО, в който са отразени констатациите. В същия е посочено, че на СиЕл България ЕООД се издават задължителни предписания за заличаване на подадените данни с декларация обр.1 за периода 01.12.20217 г.- 31.12.2021 г., тъй като К. К. няма качеството самоосигуряващо се лице, по силата на чл.4, ал. 7 и ал. 9 от КСО. На същата дата - 01.07.2022 г. са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01156547/01.07.2022г. от Контролен орган на ТП на НОИ София-град, на СиЕл България " ЕООД, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО на К. К., за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г., с вид осигурен 12, декларация 1. С жалба с вх. 1012-21-998/12.07.2022 г. СиЕл България" ЕООД оспорило по административен ред Задължителни предписания ЗД-1-21-01156547/01.07.2022г., с искане за обявяване на нищожност на същите, като се изтъква, че дружеството не може да подаде заличаващи декларации, защото не е осигурител на К. К. и тя не е собственик или съдружник в дружеството, поради което грешката следвало да се поправи от самоосигуряващото се лице, а не от дружеството, съответно задължителните предписания следвало да се издадат на самоосигуряващото се лице. С Решение 1040-21-580/29.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ София-град са отменени Задължителни предписания ЗД-1-21-01156547/01.07.2022г. и административната преписка е върната на контролния орган за ново произнасяне. На 13.07.2022 г. К. е подала Заявление в ТП на НОИ София-град с вх. 1058-21-551/13.07.2022 г., с което моли да й бъде дадена възможност за заличаване на погрешно подадените декларации обр. 1 и вместо тях да подаде нови коректни такива на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. На 18.07.2022г. е изпратено писмено запитване до ТД на НАП - София с изх. 1012-21-998#1 относно начина на подаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и от кого са подавани, вкл. данни в случай, че са подавани с КЕП или ПИК. С писмо вх. 1029-40-2518/20.07.2022г. от ТД на НАП София-офис Оборище е предоставено заявление до дирекция Обслужване към ТД на НАП от К. К., с която същата е декларирала, че ангажирана от нея счетоводна къща е подавала от нейно име декларации обр. 1, в които в т.4 код на задължено лице са вписвали ЕИК на СиЕл България" ЕООД, вместо нейното ЕГН. Моли за заличаване на подадените декларации обр.1 за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г., и подаване на нови на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. На 02.08.2022 г. са издадени Задължителни предписания /ЗП/ ЗД-1-21-01174600/02.08.2022 г. на Контролен орган на ТП на НОИ - София-град, по повод извършена проверка вх. 1012-21-998/12.07.2022 г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса да социално осигуряване и чл.37 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, с които са дадени задължителни предписания на К. К., за заличаване на подадените данни с декларация обр. 1, съгласно Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. подадени в съответното ТД на НАП за К. К., чрез СиЕл България ЕООД, за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2021 г. На 11.08.2022 г. е изпратено писмо до ТД на НАП - София с изх. 1012-21-1090#1/11.08.2022 г. с искане за предоставяне на конкретно посочена в същото информация. На 19.08.2022 г. постъпил отговор от ТД на НАП - София-офис Оборище в ТП на НОИ София-град с вх. 1012-21-1090#2/19.08.2022 г., с приложен Протокол ПО-22220422056860-073-001/23.05.2022г. Видно от протокола в хода на проверката е установено, че в подадената декларация са приложени два броя декларации за регистрация ОКД-5, с които задълженото лице е изявило желание за прекъсване на осигуряването като самоосигуряващо се лице през осигурител СиЕл България ЕООД, считано от дата 01.01.2022г. и обработка на декларация за регистрация ОКД-5 за начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице - свободна професия през осигурител Калина Калинова К. с ЕИК 180448917 - с вид осигуряване всички осигурителни рискове - висок процент. Видно от справка история на самоосигуряването за лицето К. К. К. има данни за подадена декларация за регистрация - ОКД 5 с начало на дейност и начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице свободна професия през осигурител СиЕл България" ЕООД, с начало на дейност и начало на осигуряване 01.12.2017 г., с вид осигуряване всички осигурителни рискове - висок процент, липсват данни за прекъсване на осигуряването. Съгласно справка данни - осигуряване по ЕГН за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2022г. за лицето има данни за подавани декларации обр. 1, както следва: от м. 12.2017 г. до м. 12.2021 г.- подавани декл. обр. 1 от СиЕл България ЕООД, с вид осигурен 12- самоосигуряващи се лица; от м.01.2022г. до м.04.2022г.- подавани декл. обр. 1 от К. К. с вид осигурен 12- самоосигуряващи се лица. Има данни за подадени декларации обр. 6 в периода от 2017 г. до 2021 г. Има подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансови 2018г., 2019г. и 2020г. Дружество СиЕл България ЕООД е с управители С. Б. М. - Държава: Канада и А. Н., с начин на представляване - поотделно. Прието е, че към момента на проверката на НАП липсва законово основание за прекъсване на осигуряването като самоосигуряващо се лице - свободна професия в ЕООД, където задължително осигуряване с вид осигурен 12" следва да бъде управителят или самоосигуряващото се лице, в каквито хипотези не попада К.. Предвид това от НАП не е допуснато обработването на приложените декларации за регистрация ОКД-5 с прекъсване на осигуряването чрез осигурител СиЕл България ЕООД, както и начало на дейност като свободна професия през осигурител К. К. К.. Задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022 г. са обжалвани от К. по административен ред с жалба с вх. 1012-21-1161/19.08.2022 г., в която се сочи, че задължителните предписания са издадени въз основа на нейно заявление, прието в ТП на НОИ София-град с вх. 1058-21-551/13.07.2022 г., с което моли да й бъде дадена възможност за заличаване на погрешно подадените декларации обр. 1 и вместо тях да подаде нови коректни такива на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. Претендира се да бъде задължен административният орган да допълни същите задължителни предписания като задължи жалбоподателката да подаде нови коректни декларации обр.1 за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г., на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба Н-13/2019 г., в които в т. 4 да се попълни нейното ЕГН. С оспореното пред първата инстанция Решение 1040-21-659/30.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ София-град, е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-1161/19.08.2022 г. на К. К. и са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София-град. Първоинстанционният съд е приел, че потвърдените с обжалваното решение задължителни предписания са издадени от компетентен орган, като при издаването им са спазени административнопроизводствените правила. Предписанията са обжалвани по административен ред и са потвърдени с оспореното пред първоинстанционния съд решение. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО компетентният орган да се произнесе по жалба срещу задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО по аргумент на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО е ръководителят на ТП на НОИ, като в случая е директорът на ТП на НОИ - София-град. Съдът е приел, че в оспореното решение са изложени фактически и правни изводи, формулиран е диспозитив, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датирано е и е подписано, предвид което в производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. С оглед изложеното съдът е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Първостепенният съд в мотивите на оспореното съдебно решение е пресъздал съдържанието на относимата разпоредба на чл. 9 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. Съдът е счел, че в случая се касае за производство по издаване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на конкретни данни, поради което е неоснователно искането на К. със същите да бъде задължен органът да даде указания за подаване на коректни данни от страна на жалбоподателя. Посочено е, че извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл.108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. В случая, жалбоподателят не оспорва заличаването на подадените данни с декларация обр. 1, съгласно Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. в съответното ТД на НАП за К. К. К., подадени чрез осигурител СиЕл България ЕООД, за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2021 г., нещо повече, самата жалбоподателка иска това доколкото сочи допусната грешка от упълномощената счетоводна къща при подаване на декларациите обр.1, в които в т.4 код на задълженото лице са вписали ЕИК на СиЕл България ЕООД, вместо нейното ЕГН. Предвид това, решаващият съд е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт. Според съда в случай, че жалбоподателката отделно от направеното пред него оспорване, счита, че органът не се е произнесъл по искане, инкорпорирано в конкретно нейно заявление, то същата следва да оспори именно този акт - изричен или мълчалив отказ. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд е допуснал грешка относно спорния пред него предмет на делото. От една страна съдът е приел, че жалбоподателката К. К. не оспорва заличаването на подадените данни с декларация обр. 1 и че тя иска заличаване на данните, а от друга е разгледал по същество и е отхвърлил жалбата на К. К. К. срещу Решение 1040-21-659/30.08.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба 1012-21-1161 от 19.08.2022 г., като неоснователна и са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София-град. В подадената пред първоинстанционният съд жалба К. К. изрично е заявила, че оспорва Решение 1040-21-659/30.08.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба 1012-21-1161 от 19.08.2022 г., като неоснователна и са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София-град, в частта относно отказа за подаване на коректни данни с Декларация образец 1. Пред първата инстанция, както и пред касационната инстанция, К. К. е посочила, че не обжалва задължителните предписания, в частта, с която са заличени подадените за нея данни. От доказателствата по делото се установява, че К. К. е подала на 26.05.2022 г. заявление до Директора на ТП на НОИ София-град с вх. 1058-21-393/26.05.2022 г. Със заявлението К. е изразила желание да ѝ бъде издадено предписание за корекция на Декл. 1 и 6. Във връзка с образуваната по подаденото искане административна преписка със същия номер на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция 1/03.04.2015 г. Директорът на ТП на НОИ - София-град е издал заповед за извършване на проверка по разходите на ДОО на СиЕл България ЕООД. Извършена е проверка и са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01156547/01.07.2022 г. на СиЕл България ЕООД за заличаване на подадените данни с декл образец 1 за периода 01.12.2017 г. 31.12.2021 г. за К. К.. Задължителните предписания са обжалвани от дружеството и са отменени с решение 1040-21-580/29.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град и административната преписка е върната на контролния орган за ново произнасяне. Междувременно на 13.07.2022 г. К. К. е подала ново заявление в ТП на НОИ София-град с вх. 1058-21-551/13.07.2022 г., с което моли да й бъде дадена възможност за заличаване на погрешно подадените декларации обр. 1 и вместо тях да подаде нови коректни такива на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. В заявлението е направено искане да ѝ бъде разрешено да заличи подадените за нея данни с декл. Образец 1 за посочения по-горе период и да подаде нови коректни данни. От К. е подадено и заявление до ТД на НАП - София-град с вх. 94-К-236/13.07.2022 г., съдържащо идентично искане. С издадените в изпълнение на решение 1040-21-580/29.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София-град ЗП ЗД-1-21-01174600/02.08.2022г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София-град са дадени задължителни предписания на К. К. К. да заличи подадените за нея данни с декл. образец 1, подадени чрез СиЕл България ЕООД за периода 01.12.2017 г. 31.12.2021 г. Задължителни предписания ЗД-1-21-01174600/02.08.2022 г. са обжалвани от К. по административен ред с жалба с вх. 1012-21-1161/19.08.2022 г. (лист 20-21 от първоинстанционното дело). В подадената жалба изрично е посочено, че са обжалват задължителните предписания, в частта, в която не е удовлетворено искането на Калчева за подаване на коректни данни. В петитума на подадената по административен ред жалба е направено искане да се задължи административният орган да допълни задължителните предписания като задължи Клачева да подаде нови коректни декларации обр. 1 за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г., на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба Н-13/2019 г. Въпреки предмета на жалбата по-горестоящият административен орган не се е произнесъл по искането на жалбоподателката да бъде задължена да подаде нови декларации обр. 1 с коректни данни. Предметът на обжалване по административен ред, досежно отказът да бъде разрешено на К. К. да подаде декларации образец 1, е изрично посочен и в подадената от нея жалба пред първоинстанционния съд и в касационната жалба. В подадените от К. К. заявления до директора на ТП на НОИ София-град от 26.05.2022 г. и от 13.07.2022 г. са посочени като правни основания на искането чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Наредба Н-13. Съгласно чл. 9, ал. 1, изр. 1 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. в относимата редакция обн. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2020 г. работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с декларации по чл. 2, ал. 1, като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция. Нормата на чл. 9, ал. 3 предвижда, че се подава декларация с попълнен код за заличаване, след което се подава нова декларация с коректни данни, когато данните по ал. 1, т. 1 и 2 са некоректно подадени, а ал. 5 предвижда, че декларации по ал. 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. Видно от диспозитива на оспорените задължителни предписания в същите липсва изричен отказ по направеното от К. К. искане, поради което следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ. Въпреки подадената от К. К. жалба по-горестоящият административен орган не се произнесъл по жалбата срещу така формираният мълчалив отказ за подаване на декларации обр. 1 с коректни данни. На основание чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Мълчалив отказ се формира при непроизнасяне в срок по искането за издаване на индивидуален административен акт, но не и при непроизнасяне на по-горестоящ административен орган при административно обжалване. Изчерпването на административния ред за обжалване по чл. 117 от КСО е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване по чл. 118 от КСО, като предмет на съдебния контрол по чл. 118 от КСО е именно решението на по-горестоящия административен орган, издадено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. По силата на посочената разпоредба е налице задължение за ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да издаде мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя ТП на НОИ изрично да се произнесе с писмен акт, който подлежи на съдебен контрол и липсва правна възможност за мълчалив отказ, като такъв е недопустим. От друга страна, в процесния случай произнасянето по формирания мълчалив отказ, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, е в компетентността на ръководителя на ТП на НОИ София-град, който е длъжен да се произнесе по жалбата с мотивирано решение. Недопустимо е разглеждането от съда на мълчалив отказ, по който не е издадено мотивирано решение на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Като се е произнесъл по същество по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението следва да се обезсили и да се прекрати съдебното производство, а делото да се препрати като преписка на компетентния административен орган - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София-град за издаване на мотивирано решение по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО по подадената от К. К. К. жалба с вх. 1012-21-1161 от 19.08.2022 г. С оглед изхода на настоящия спор следва да бъде уважено искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за заплатена държавна такса за касационното обжалване. Съдът намира, че е основателно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат следва да бъде намалено на 800 лв. с включен ДДС за всяка съдебна инстанция или общо в размер на 1600 лв. с включен ДДС за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение