Решение № 9987 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Л. М. от [населено място], община Петрич, подадена чрез адв. Стойкова, против решение № 908/12.03.2026 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 969/2025 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден в изискуемата форма и съдържание, като счита, че липсва изложение на фактическите и правни основания за издаването на акта, както и е налице неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че доколкото фактическите основания за издаване на оспорения АУПДВ се състоят в неизпълнение на бизнес плана, то административният орган не е следвало да издава АУПДВ, а решение за налагане на финансова корекция. Искането е за отмяна на решението и на акта. Претендират се сторените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът – Директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, в депозиран по делото писмен отговор, чрез юрк. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на АС - Благоевград да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, без да сочи конкретни аргументи. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решението си Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Д. Л. М. против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/06/3/0/07669/04/01 с изх. № 07-014-6500/343 от 27.05.2025 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ – Благоевград, с който на основание чл. 20а, ал. 1 вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 вр. чл. 165 и чл. 166 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, за установеното неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 6 от административен договор № BG06RDNP001-6.012-1458-C01 от 01.06.2023г., и на основание т.32.2 и т.32.7 от Раздел 2 “Финансово изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по подмярка 6.3, се отказва напълно изплащането на финансовата помощ в общ размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договора и същевременно се определя задължение в размер на 19 558 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по сключения договор. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, в съответствие с изискванията на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. По същество на спора е изложил мотиви въз основа на събраните писмени доказателства, приетатата по делото ССчЕ и изслушаните свидетелски показания, че безспорно се доказва констатираното от административния орган неизпълнение на задължения по сключения договор, изразяващи се в липсата на поддържани 2 дка естествени ливади в стопанството на касатора и недоказано плащане с лични средства на финансираната по договора моторна пръскачка. Въз основа на изложеното е изведен извод, че с оглед установената липса на поддържани 2 дка естествени ливади и непредставяне на изискуемите документи за извършените от ползвателя на помощта разходи за дълготрайни материални активи, законосъобразно административният орган е отказал второ плащане и съответно е установил задължение за възстановяване на полученото от оспорващата първо плащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Процесният АУПДВ е издаден в резултат на неизпълнение на поети от касатора задължения, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 6 от договора и т. 32.2 и т. 32.7 от Раздел 2 “Финансово изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по подмярка 6.3 и по чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3 и т.6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. По силата на чл. 44, т. 6 от цитираната наредба, неизпълнението от ползвателя на което и да е задължение по същата или по договора е правопораждащ юридически факт за правомощието на РА да изиска връщане на всички получени суми по договора за предоставяне на финансовата помощ. Ползвателят на помощта следва да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на предпоставките за извършване на второто плащане, като представи изрични доказателства за изпълнение на поетите ангажименти и извършените плащания за финансирани по договора материални активи, което в случая не е сторено. От събраните по делото доказателства, вкл. приетата и неоспорена от страните ССчЕ безспорно се доказва, че касаторът не изпълнява поетите задължения по цитирания договор, като не поддържа 2 дка естествени ливади в стопанството си и не е извършил плащане с лични средства на финансираната по договора моторна пръскачка. При извършената проверка в периода 04.09.2024 г. - 05.09.2024 г. в стопанството от РТИ Благоевград, в имот с № 37989.71.26 е установено, че М. стопанисва 1.046 дка ябълки и 0.939 дка естествени ливади, като в хода на проведеното съдебно производство не са събрани доказателства оборващи тази констатация, установена при проверката. Още повече тази констатация е потвърдена и от приетата по делото експертиза, а протокола от извършена проверка е официален свидетелстващ документ по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Изложеното води до извод за неточно изпълнение на поетите от ползвателя на помощта задължения, което е достатъчно основание за издаване на процесия АУПДВ. На следващо място безспорно доказано се явява и второто нарушение, изразяващо в недоказано плащане с лични средства на финансираната по договора моторна пръскачка. В сключения договор е налице изрично изискване за представяне на доказателства за всяко финансирано с договора плащане на актив и именно въз основа на това изискване към искането за второ плащане се прилагат копия на всички фактури и платежни нареждания за извършени плащания. В процесния случай се установява, че е представена фактура, издадена не на името на М., а на Б. К. К., който е извършил плащането от свое име, но не е бенефициер по сключения административен договор. Нещо повече, последният не само е наредител на плащането, но е и собственик на „Калчо” ЕООД, от което дружество е закупена процесната моторна пръскачка. Представените впоследствие разписка за изплащане в брой на сумата за моторната пръскачка от името на касатора и приложеното пълномощно не разколебават извода за извършено нарушение на поетите по договора задължения, тъй като не са налице представени касови бонове за извършено плащане в брой на твърдяната в разписката дата, от които да се изведе извод за достоверност на направеното изявление. Така установеното води до извод, че цитираните доказателства са съставени впоследствие за целите на съдебното производство, за да обосноват защитната теза на касатора. Изслушаните свидетелски показания също не следва да се кредитират като достоверни, тъй като изхождат от лице, което има родствена връзка с касатора и има пряк интерес от изхода на делото. В тази връзка настоящият касационен състав не споделя извода на съда, че не са налице данни за изкуствено създадени условия от фиктивен бенефициер, като начинът, по който е закупен процесният материален актив свидетелства именно за такива, както и за неточно изпълнение на условията по сключения договор. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че административният орган е следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция, а не акт за установяване на публично държавно вземане. В случая не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ, тъй като е установено неспазване на ангажимент или друго задължение от страна на ползвателя на помощта, а не неизпълнение на одобрени индикатори. С оглед на изложеното приложение намира нормата на 27, ал. 7 от ЗПЗП, според която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане. Първоинстанционният съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на доказателствата по делото е извел обосновани изводи за доказаност на констатациите на административния орган. Безспорно е установено неизпълнение на договорните задължения, изразяващи се в липсата на поддържани 2 дка естествени ливади в стопанството на касатора и недоказано плащане с лични средства на финансираната по договора моторна пръскачка, което от своя страна обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд, че ползвателят на помощта не е изпълнил съответните си задължения по сключения административен договор и получената безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението на АС - Благоевград не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, липсата на наведени възражения за прекомерност и своевременно заявеното искане, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 120 евро на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,