Решение № 3939 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2019 г.

Решение № 3939 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Елитагро" ООД, със седалище гр. Ботевград, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. Иванов, срещу решение № 1000/19.07.2019 г. постановено по адм. дело № 1212/2018 г. на Административен съд-София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017, изх. № 01-2600/466/17.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в представено писмено становище от процесуалния му представител юрисконсулт М. Димитрова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Елитагро" ООД, против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017, изх. № 01-2600/466/17.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да отхвърли жалбата АССО е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В тази връзка, обосновано /предвид данните от приложените по делото документи и заключението по изслушаните съдебно-технически експертизи/, са констатирани следните релевантни за спора факти: със заявление УИН 23.07.0617/88734 по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2017 г., от "Елитагро" ООД са заявени за подпомагане парцели с обща площ 7. 49 ха. Между страните липсва спор, че първоначално от земеделския стопанин е поет биологичен ангажимент по горепосочената мярка, през 2016 г., за 29. 14 ха, одобрени като референтни. При осъществената по делото проверка относно припокриване на площта на заявените за кампания 2017 г. парцели, с тези, одобрени като референтни за предходната кампания, включително въз основа заключенията на вещите лица е констатирано, че припокриването с площите за 2017 г. е под 90%, а именно - 25. 7%. Установено е, че през 2017 г. дружеството не е заявило парцели № 61189-101-2-3; 61189-50-1-1; 61189-549-7-2; 61189-69-1-1 и 61189-69-2-1, а за други е намалил площта, като в заявлението за подпомагане изрично отбелязало, че през текущата година намалява площта, за която е поело ангажимент. От приложените обяснения е видно, че дружеството не е разполагало с документи, установяващи правно основание за ползването на парцелите за кампания 2017 г. По делото е представена заповед № РД-12-Р-066/26.09.2016 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – Софийска област за определяне на масивите за ползване и имоти за ползване по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ след служебно разпределение за орна земя за стопанската 2016-2017 г. Заповедта е обжалвана от дружеството и с влязло в сила на 27.09.2018 г. решение на Районен съд-Ботевград същата е отменена. При така направените, обосновани фактически констатации, първоинстанционният съд формирал правилен краен извод за неоснователност на подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Административен съд-София област законосъобразно приел, че актът за прекратяване на биологичния ангажимент е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити. При извършената административна проверка в случая е установено неизпълнение на изискването по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., дейностите по направление "Биологично растениевъдство" да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението /ал. 1 на чл. 17/. Действително, текстът на чл. 17, ал. 2 от Наредбата предвижда възможност за намаляване на одобрените площи с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта следва да се припокрива с тази, за която има поет ангажимент. Именно неизпълнението на изискването по чл. 17, ал. 2 от Наредбата кореспондира с прилагането на чл. 15, ал. 3, т. 1 от същата. Според последната разпоредба, ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, ако не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Направените от административния орган фактически констатации за процента на припокриване на площите при пресичане на заявените от "Елитагро" ООД през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтни/ парцели за участие по мярка "Биологично земеделие" за предходната кампания, изцяло кореспондират с данните от заключението по приобщените по делото СТЕ. Неизпълнението на условието по чл. 17, ал. 2 от Наредбата дава основание за прилагане на правилото на чл. 15, ал. 3, т. 1 от същата, поради което и законосъобразен се явява атакуваният пред първата инстанция, административен акт, чиито последици по съществото си кореспондират с постановеното от органа прекратяване на биологичния ангажимент. Основателно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е посочил в решението си, че заповед № РД-12-Р-066/26.09.2016 г. на директора на ОДЗ-София област засяга неблагоприятно възможността на дружеството да изпълни поетото задължение по многогодишния ангажимент по подаденото заявление през 2016 г. – за миналата стопанска година, а не за следващата такава. Съгласно § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието, "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, т. е. след като заповедта е за стопанската 2016-2017 г., то разпределението на масивите е до 1 октомври 2017 г. и засяга кампания 2017 г., за която е подадено заявлението за подпомагане/плащане. Съгласно чл. 37в, ал. 15 ЗСПЗЗ земеделски земи, включени в масиви за ползване и одобрени по мярка "Биологично земеделие" се разпределят без промяна на местоположението на лицата, одобрени по мярката, когато са представили по реда на чл. 37б за участие в процедурата имоти с площ, по-голяма или равна на площта, одобрена за подпомагане по мярката и когато собствениците и ползвателите, чиито имоти са предоставени на одобрените по мярката лица, са заявили желанието си да участват в процедурата за създаване на масиви за ползване по реда на този член със същите имоти. Служебното разпределение на масивите е извършено по реда на чл. 37в, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, т. е. когато за земеделските земи няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им. Оттук следва извода, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 37в, ал. 15, т. 1 и т. 2 ЗСПЗЗ, като такива доказателства не са ангажирани и в настоящото производство, поради което твърдението на касатора, че не е имал възможност да заяви одобрените през първата година на поетия ангажимент имоти, се явява недоказано. В тази връзка не се установява твърдяното нарушение на съдопроизводствени правила относно възприетото от съда, че дружеството не е поискало спиране на заповедта за разпределение на масивите. Както бе посочено, "Елитагро" ООД не е представило доказателства пред ДФЗ, нито пред съда, въпреки разпределената доказателствена тежест, за спазване на разпоредбите на ЗСПЗЗ, поради което и отмяната на заповедта на един по-късен етап няма да се отрази на правното положение на земеделския стопанин. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган не е изложил мотиви относно вината на бенефициера по смисъла на чл. 77, § 2, б. "г" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИ0/ № 352/78, /Е0/ № 165/94, /Е0/ № 2799/98, /Е0/ № 814/2000, /Е0/ № 1290/2005 и /Е0/ № 485/2008 на Съвета, който гласи, че не се налага административна санкция, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазване на задълженията по § 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Следва да се отбележи, че чл. 77 се прилага за налагане на административни санкции посочени в чл. 63, § 2. Той от своя страна е озаглавен "Неправомерни плащания и административни санкции", като в т. 1 е посочено, че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. А съгласно т. 2 – ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в чл. 64 и чл. 77. Разграничението между понятието административна санкция в европейското и националното законодателство и разграничаването му от други институти, какъвто е например този по чл. 63 от посочения регламент, е подробно направено в решение № 16769/10.12.2019 г. по адм. дело № 2447/2019 г. на ВАС, четвърто отделение. Както е посочено в цитираното решение, прекратяването на биологичния ангажимент не е санкция, а е естествена и закономерна последица от спецификата на поетия ангажимент. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделско стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. При приемане на правилото, законодателят е съобразил обстоятелството, че превръщането на едно земеделие /в частност в сферата на растениевъдството/ в биологично такова, съставлява продължителен период, който при това е непрекъсваем. В тази връзка е и правило в ал. 2 на цитираната разпоредба, позволяващо намаление на одобрената площ с не повече от 10% и то на географски принцип. Това е приетият за допустим толеранс, при който би се постигнала целта на прилагане на мярката, формулирана в чл. 1, ал. 2 от Наредбата. При неизпълнение на поетия ангажимент, същият се прекратява на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата, като за прилагането му правно ирелевантно е наличието или липсата на вина на бенефициера за констатираното намаление и не представлява административна санкция, тъй като не покрива нито една от формите й по чл. 64, § 4, б. "в" или "г" от регламента. Самото констатиране на намалението на одобрената референтна площ с повече от 10%, води до настъпване на задължителната нормативна последица - прекратяване на ангажимента, без да се държи сметка за наличие или липса на виновно поведение за бенефициера. Поради това позоваването в касационната жалба за липса на мотиви относно виновното поведение на дружеството и налагане на административна санкция по смисъла на чл. 64 и чл. 77 от регламента са изцяло неоснователни. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 лв., за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение