Решение № 2162 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2020 г.

Решение № 2162 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12686/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Пейчев против решение № 199/17.09.2020 г., постановено по адм. дело № 96/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-09-41-15/13.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/25.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил. Наведените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 70, ал. 1 КСО са относими към касационните основания по чл. 209, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-09-41-15/13.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Е. Пейчев срещу разпореждане № [ЕГН]/25.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил. С последното е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО и е направено съответното осъвременяване, преизчисляване и индексиране. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че със заявление вх. № 2113-09-389/17.05.2017 г. оспорващият е поискал да му бъде определена пенсия в действителен размер с оглед постановено решение на ВАС по адм. д. № 9128/2016 г., с което е оставено в сила решение на КАС по адм. д. № 83/2016 г. Издадено е разпореждане №[ЕГН]/24.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил, което е оспорено и постановено потвърдително решение № 2153-09-41/06.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил. Проведено е съдебно обжалване и с решение № 3868/18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2018 г. същото е отменено и преписката върната на органа за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение е издадено разпореждане №[ЕГН]/25.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО и е извършено съответното осъвременяване, преизчисляване и индексиране. Разпореждането е обжалвано в срок и с решение № 2153-09-41-15/13.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган мотивира решението си с правилно приложение от длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО, в редакцията към 24.08.2015 г. – датата на отпускане на пенсия, за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на разпоредбата на § 53, ал. 1 и 2 от ПЗР ЗИД КСО и § 7в от ПЗР КСО за преизчисляване на пенсията. По делото е прието заключение вх. № 3369/12.08.2020 г. по назначена съдебно – счетоводна експертиза, в което въз основа на документите от пенсионното досие на Е. Пейчев, решение № 3868/18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2018 г. и разпоредбата на чл. 70 КСО, е изчислен и посочен размерът на пенсията на жалбоподателя. Същото е кредитирано от първоинстанционния съд като правилно, обективно и съобразено с действащата към 24.08.2015 г. нормативна уредба. Възражението на жалбоподателя, че следва да се използва за определяне на пенсията му заключението по адм. д. № 83/2016 г. по описа на КАС е отхвърлено, като административният съд сочи, че то е изготвено за нуждите на друго съдебно производство и при различни факти по спора /размера на дохода на лицето, предвид решение № 3868/18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2018 г./. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че действителният размер на пенсията на оспорващия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70 от КСО, в редакцията на нормата към 24.08.2015 г. – датата на отпускане на пенсия, е определен законосъобразно. При правилно приложение на разпоредбата на § 53, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на КСО /ДВ бр. 61/2015 г. в сила от 01.01.2016 г. и отм., считано от 01.01.2019 г. / до 01.01.2019 г., с оглед датата на отпускане на пенсията на лицето и § 7в от ПЗР на КСО след тази дата, за законосъобразно е преценено и осъвременяването на пенсията. По подробно развити доводи, първоинстанционният съд приема оспорените актове (решение и разпореждане) за правилни и законосъобразни, издадени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Кюстендил, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, с оглед наличието на влязло в сила решение между същите страни, на същото основание и със същия предмет. Решение № 149 от 12.07.2016 г., постановено по по адм. дело № 83/2016 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, потвърдено с решение № 5328 от 27.04.2017 г. по адм. дело № 9128/2016 г. на ВАС, 6-то отделение касае същите страни, но е с различен предмет на оспорване - отказ за определяне на действителен размер на пенсията на оспорващия, поради наличие на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице, за който не са внесени в пълен размер дължимите осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 5 КСО и отказ за заверка на осигурителната книжка на лицето, което от своя страна води до отказ, този стаж да бъде включен като такъв в общия осигурителен стаж на лицето при определяне на действителния размер на пенсията му. С представените от ответника доказателства са опровергани твърденията на касатора досежно липсата на подавано заявление за преизчисление на пенсията от 17.05.2017 г. Във връзка с влязло в сила решение на ВАС е подадено заявление с вх. 2113-09-389 от 17.05.2017 г., с искане за определяне на пенсията в действителен размер и приложени писмени документи. В изпълнение на влязло в сила решение № 3868 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2848/2018 г. на ВАС и предвид дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона е издадено Разпореждане № [ЕГН] от 25.06.2019 г. от длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Кюстендил, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО е извършено изменение на пенсията, считано от датата на отпускане — 24.08.2015 г. и последващо ежегодно осъвременяване, съгл. ПЗР на КСО до 01.07.2019 г. Съгласно решението на ВАС към общия осигурителен стаж, определен при първоначалното отпускане на пенсията е добавен и осигурителен стаж за периода от 01.01.2001 г. — 30.06.2005 г., зачетен на основание чл. 6, ал. 8 от КСО, като са взети предвид авансово внесените осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице. Извършено е преизчисление на размера на пенсията, като е приложена разпоредбата на чл. 70 от КСО, в редакцията към датата на отпускането й — 24.08.2015 г. В този смисъл, както и вещото лице посочва в изготвеното заключение, включването към общия доход на оспорващия на дохода, върху който са внесени само авансовите вноски (за периода от 01.01.2001 г. — 30.06.2005 г.) е повлиял отрицателно върху определяне на индивидуалния коефициент на лицето за целия период от 01.01.1997 г. — 23.08.2015 г., тъй като вноските са правени на минималния праг за самоосигуряващите се лица, а средномесечният осигурителен доход за страната е по-висок. Съобразно направените изчисления, новият размер на пенсията е определен в размер на 734, 44 лв., индивидуален коефициент 1. 895 при общ осигурителен стаж 50 години, 05 месеца и 20 дни. Правилното определяне на действителния размер на пенсията се потвърждава и от заключението на вещото лице. Вещото лице изцяло се е съобразило и направило съответните изчисления съобразно действащите разпоредби на КСО към началната дата на отпускане на пенсията, което се потвърждава и от решението на съда — не са налице нарушения на материалния закон — правилно са извършени и съответните осъвременявания и преизчисления на пенсията, съгл. § 53, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на КСО и § 7в от ПЗР на КСО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По силата на чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Е. Пейчев следва да бъде осъден да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ – Кюстендил съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,