Решение № 111 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. М. Б. от гр. София, чрез процесуален представител адв. П.Янакиев, против решение 910/12.02.2024 г., постановено по адм. д. 9109/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ в отхвърлителната му част, досежно размера на присъденото обезщетение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ са налице предпоставките за реализиране отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпените от Т.Богнадова неимуществени вреди от неправомерно издадено НП, отменено по съответния ред, но определеният от съда размер на обезщетението не кореспондира със същите и е неадекватно. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и се постанови ново, с което се уважи иска в претендирания размер. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в т.ч. и пред първата инстанция в пълен размер. Ответникът по касационната жалба Столична дирекция на вътрешните работи, представлявана от директора Л.Н., чрез процесуален представител гл. юрк. Иванова, с писмени бележки, оспорва касационната жалба и счита, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е справедлив, съответстващ на характера и степента на увреждането и начина и обстоятелствата при които последното е получено. Иска решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - София град е сезиран от Т.Б. с иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу СДВР, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, причинени от незаконосъобразен административен акт НП 22-4332-000589/09.02.2022 г., издаден от издаден от Началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, отменен с Решение 1281/20.03.2023 г. по АНД 20221110204483/2018 г. на СРС, влязло в сила на 11.05.2023 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. По делото е установено, че на Т. Б. е издадено наказателно постановление /НП/ 22-4332-000589/09.02.2022г., с издател Началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което са й наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 140 ал.1 от ЗДвП, за нарушение, изразяващо се в управление на 24.09.2021 в гр. София на т.а Дачия Логан с per. [рег. номер], с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДВП. Установено е, че с влязло в сила на 11.05.2023 г. Решение 1281 от 20.03.2023 г., постановено по н.а.х. дело 20221110204483/2022 г. на СРС, НО, 136 състав, НП е отменено. Въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел иска за частично основателен. С оглед на интензитета на претърпените неимуществени вреди и липсата на предвидено предварително изпълнение на наказателното постановление съдът е счел за справедливо обезщетение сумата от 300 лв. и в този размер е уважил исковата претенция, като е осъдил СДВР да заплати посочената сума. В останалата част, до пълния претендиран размер от 5 000 лв. искът, като неоснователен, е отхвърлен. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В останалата част решението не е обжалвано, влязло е в сила, поради което не е предмет на касационна проверка. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт. На база изяснената и неоспорена фактическа обстановка и относимата правна уредба съдът е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен административен акт - НП 22-4332-000589/09.02.2022 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение и претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, изразяващи се в преживени неудобства, притеснения и емоционален дискомфорт. Спорният по делото въпрос е правилно ли първоинстанционният съд е определил размера на дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В тази връзка настоящият състав не споделя касационното оплакване, че присъденото обезщетение не кореспондира с претърпените вреди. Първоинстанционният съд при определяне размера на присъденото обезщетение, се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като е взел предвид характера, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, негативни преживявания, засегнатите нематериални блага и интереси, както и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на претърпените неимуществени /морални/ вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина по който отмененото НП се е отразило на ищцата. При определянето на размера на обезщетението, съдът е съобразил характерът на породените и установени негативни преживявания, като правилно е приел за недоказани твърденията на Т.Б. за преживени затруднения и [състояние] във връзка с обжалване на наказателното постановление. В случая обезщетението е определено справедливо, като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност. По изложените съображения, съдебното решение в обжалваната част, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,