Решение № 4615 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. С., гражданин на Република Сърбия, чрез процесуалния представител адвокат М. Ел-Тал срещу решение №41820 от 14.12.2025г., постановено по административно дело №7489 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалба против отказ с рег. номер №5364р-9937 от 29.4.2025г. на директора на дирекция „Миграция“ – МВР за предоставяне право на постоянно пребиваване. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна на съдебния акт по чл.209 т.3 от АПК. Излага подробни доводи в касационната жалба, които поддържа и в съдебно заседание. Иска отмяна на съдебното решение и претендира присъждане на възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. Директора на дирекция „Миграция“ – МВР, представляван от процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството пред касационната инстанция е проведено с участие на прокурор от Върховна касационна прокуратура. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е бил отказ с рег. номер №5364р-9937 от 29.4.2025г. на директора на дирекция „Миграция“ – МВР за предоставяне право на постоянно пребиваване на С. С., гражданин на Република Сърбия. Съдът е разгледал подробно наведените оплаквания, преценил е представените доказателства и е събрал други такива. Установил е от фактическа страна, че сръбският гражданин не живее на посочения от него постоянен адрес, независимо от представените доказателства от формална страна за договор за наем на имот, а сведенията на разпитаните свидетели не променят направения фактически извод. Поради което е възприел посочените от органа правни основания на чл.26 ал.1 вр. с чл.10 ал.1 т.23 от Закона за чужденците в Република България и правилно е постановен атакувания от жалбоподателя отказ. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и съдебният акт е подробно и надлежно обоснован. Поради което не са налице основания по чл.209 т.3 от АПК за отмяна. С. С. е влязъл в Република България, като се е възползвал от облекчената процедура при кандидатстване за придобиване на разрешение за пребиваване в Р България, при условията на чл. 11, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Р България ( ППЗЧРБ) съобразно, което Когото чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в Националната агенция за приходите трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР изпращат в ДКО - МВнР документ за платена такса за визата. Към заявлението са приложени изискуемите документи, съгласно чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от ППЗЧРБ, включително екземпляр на трудов договор, сключен на 19.12.2024г. с работодателя „ЗАВЕДЕНИЯ С.“ ЕООД, ЕИК 205950300 за неопределено време, със срок на изпитване 6 месеца. Във връзка с изискването на чл. 35, ал. 2 от ППЗЧРБ е предоставено от С. С. удостоверение за български произход № [номер], издадено от Изпълнителна агенция за българите в чужбина. В изпълнение на чл. 22, ал. 4 от ЗЧРБ, служебно е представено писмено положително становище. Във връзка с осъществяването на контрол по спазването на условията и реда за пребиваване на чужденци на територията на гр. София, в изпълнение на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи и разпоредително писмо на главния секретар на МВР с peг. № 8121р-22191/18.10.2017г., относно извършване на регулярни проверки по местопребиваването на чужденците, с оглед потвърждаване на декларираните данни относно адреса на пребиваване, се установило, че С. С. е извършил нарушение на ЗЧРБ. Видно от докладни записки peг. № 313р-2130/29:01.2025 г. и peг. № 313р- 3198/13.02.2025 г. по описа на ОДМВР-Перник, са извършени две проверки /на 29.01.2025г. и 13.02.2025 г./ от служители на група „Миграция“ при ОДМВР-Перник на предоставения от чуждия гражданин адрес за пребиваване, а именно в [населено място], общ. Ковачевци, обл. Перник. На посоченият адрес С. С. не е установен. На адреса е установена необитаема стара къща в ремонт. В хода на проверката са снети писмени сведения от кметския наместник на [населено място] - Л. З. Г. и жител на селото - В. А. С.. От сведенията им се установило, че сръбският гражданин не пребивава на посочения адрес. С. С. е влизал редовно в Р България за еднодневни престои или за няколко дни и не се е установил трайно в страната. Отказът е мотивиран с установените факти в хода на административното производство. Направен е правен извод, че заявителят няма намерение трайно да се установи в страната, защото видно от докладни записки peг. № 313р-2130/29:01.2025 г. и peг. № 313р- 3198/13.02.2025 г. по описа на ОДМВР-Перник, са извършени две проверки /на 29.01.2025г. и 13.02.2025 г./ от служители на група „Миграция“ при ОДМВР-Перник на предоставения от чуждия гражданин адрес за пребиваване, а именно в [населено място], общ. Ковачевци, обл. Перник. На посоченият адрес С. С. не е установен. На адреса е установена необитаема стара къща в ремонт. В хода на проверката са снети писмени сведения от кметския наместник на [населено място] - Л. З. Г. и жител на селото - В. А. С.. От сведенията им е установено, че сръбският гражданин не пребивава на посочения адрес. Правилни са изводите на съда, че органът е установил надлежно всички факти и е извел законосъобразен извод за отказ за предоставяне на постоянно пребиваване на територията на страната. Предвид подробното мотивиране на първоинстанционния акт, следва да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.221 ал.2 изречение 2 от Административнопроцесуалния кодекс. На ответника се дължат разноски за настоящата инстанция, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение