Решение № 8851 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2014 г.

Решение № 8851 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15456/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите срещу решение № 1766 от 29.10.2014 г. по адм. д. № 673/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -"Елегант 2011" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговор от 27.11.2014 г. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1766 от 29.10.2014 г. по адм. д. № 673/2014 г., Административен съд - гр. Бургас, Х състав е отменил ревизионен акт № 021302183 от 14.12.2013 г., поправен с ревизионен акт № 1400015 от 13.01.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърдени с решение № 72 от 7.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите. Оспореното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело, от стр. 196 - 249 се съдържат трудовите договори на лицата, които през ревизирания период са работили като шофьори в "Елегант 2011" ЕООД, заповеди за отпуск и заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение с част от тях. В трудовите договори изрично е записано, че продължителността на работния ден е четири часа. В оспорения ревизионен акт, както и в ревизионния доклад не се съдържат констатации, че е налице несъответствие между декларираните от работодателя пред ТП на НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и трудовите договори, заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, заповедите за отпуск и ведомостите за заплати. Изплащателните ведомости, като първични счетоводни документи не са били оспорени от процесуалния представител на ответника при условията на чл. 193 ГПК, поради което не е било открито и производство по оспорването им по чл. 194 ГПК. Правилни и въз основа на събраните по делото доказателства са изводите на съда, че при извършените насрещни проверки лицата, работили по трудови договори с дружеството не са декларирали по-продължителен работен ден от 4-часов. След като шофьорите са били назначени за непълен работен ден, то и осигуряването им за сметка на "Елегант 2011" ЕООД е в тези рамки, тъй като то се извършва и съответства на характера на трудовото правоотношение, и по-точно на времето, през което работникът осъществява трудова дейност. От назначената и изслушана по първоначалното дело съдебно-икономическа експертиза, която не е била оспорена от страните, включително и от процесуалния представител на ответника се установява, кои от лицата посочени на стр. 11-21 от ревизионния доклад работят по трудов договор с дружеството и през кои периоди от ревизираните; че те са осигурявани за всички осигурителни социални рискове, включващи и фонд "Пенсии", ДЗПО, Фонд "Безработица" и здравни осигуровки; на база отработените часове по месеци за всеки от назначените по трудов договор шофьори дължимите осигурителни вноски по фондове са били внесени. Осигурителната основа е върху основната заплата по трудов договор. Вещото лице е констатирало, че за всеки автомобил, с който назначените по трудов договор лица са работили са налице пътни книжки, в които са описани начален час на започване на работа, краен час при завършване на работа, изминати километри, оборот в лева. За всеки отработен ден е издаден и прикрепен към пътната книжка фискален бон с отразени изминатите километри, оборота за деня и водача на автомобила. Тези доказателства се съдържат по първоначалното дело. В случая се касае до работници, които независимо от характера на работата и от начина на заплащането са наети на работа за повече от пет работни дни през един календарен месец и съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г, са задължително осигурени за всички социални рискове. Текстът на чл. 6, ал. 2 КСО съдържа принципното положение, че осигурителните вноски се дължат върху доходите от трудова дейност. Според чл. 1, ал. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2007 г., изм., бр. 14 от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.), осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от Кодекса на труда лицето е работило при непълно работно време, се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. По този ред се определя и минималният месечен осигурителен доход, когато лицето се е намирало в отпуски извън посочените в ал. 2 или не е отработило всички работни дни през месеца. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, в редакцията й, изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) и в сила от 1.01.2012 г.) предвижда, че здравноосигурителната вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО се определя и внася върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Според чл. 157, ал. 6 КСО база за определяне на осигурителните вноски за ДЗПО са доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. От всичко изложено се налага изводът, че принципно осигурителните вноски се дължат от работодателя за физически лица, които реално осъществяват трудова дейност, в рамките на сроковете и времето, през което те работят. В случая не са приложими изключенията по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2, 4 КСО, които изключват този принцип. Изначално неправилен е подхода на данъчната администрация при извършване на ревизията. На стр. 22 и 23 от ревизионния доклад е отразено следното: "Извършена е съпоставка с лицата по трудов договор, собствениците на автомобилите, наемодателите на колите и е изготвена справка за определяне размера на осигурителния доход във връзка с извършваната дейност и нейното естество по реда на чл. 122, във връзка с чл. 124 "а" ДОПК. За лицата, работещи по трудов договор за периода е определен минимален осигурителен праг, отговарящ на 8- часов работен ден. Броят на заетите лица е наложен върху броя на автомобилите в издадения лиценз. За автомобилите, за които не достигат обслужващи лица, пропорционално от датата на издадения лиценз е начислен минимален осигурителен доход за длъжност шофьор, за лице родено преди 1.01.1960 г., за определяне на основата за начисляване на дължимите осигурителни вноски за ДОО и НЗОК. За лицата, родени след 31.12.1959 г., за които работодателят е начислил и изплатил работна заплата във ведомостта е начислена осигурителна вноска за фонд ДЗПО - УПФ върху определен осигурителен доход, изчислен на база минимален осигурителен праг по лица, отговарящ на 8-часов работен ден. При определянето на осигурителния доход по автомобили, се изключват тези, за които е получена информация, че са отписани и вписаните без данни в ЕТАФП по данни от получен отговор." В ревизионен акт № 021302183 от 14.12.2013 г., на стр. 2, е записано отново следното: "В хода на ревизионната производство е извършена съпоставка с лицата по трудов договор, собствениците на автомобилите, наемодателите на колите и е изготвена справка за определяне размера на осигурителния доход във връзка с извършваната дейност и нейното естество по реда на чл. 122, във връзка с чл. 124 "а" ДОПК. За лицата, работещи по трудов договор е определен минимален осигурителен праг, отговарящ на 8-часов работен ден. Броят на заетите лица е наложен върху броя на автомобилите в издадения лиценз. За автомобилите, за които не достигат обслужващи лица, пропорционално от датата на издадения лиценз е начислен минимален осигурителен доход за длъжност шофьор, за лице родено преди 1.01.1960 г. за да бъде определена основата за начисляване на дължимите осигурителни вноски за ДОО и НЗОК." При така изрично посочената методология, ползвана от органите на данъчната администрация при определяне на броя на цитираните вноски, съдът правилно е приел, че такива са били определяни върху броя на автомобилите, а не върху броя на работещите лица, което е в противоречие с основни разпоредби в социалното и здравното осигуряване. По първоначалното дело е било установено, че не всички автомобили, които са били включени при издаването на лиценза и при отпадане на отписани те, и вписаните без данни в ЕТАФП, са осъществявали превозна дейност. При това положение, изводът на ревизиращите органи, че с оглед представените документи при издаването на лиценза за извършване на таксиметров транспорт от Община Бургас и факта, че към всяко едно от издадените разрешителни е приложено и удостоверение на водач на таксиметров автомобил, означавало, че за периода автомобилите са били активно ангажирани, не кореспондира с доказателствата по делото. Развитите съображения, че при наличната конкуренция на пазара на таксиметрови услуги всеки търговец се стреми да използва в максимална степен всички автомобили, за да получи по-големи приходи, са хипотетични и недоказани. Правилно съдът е отбелязал в мотивите, че ревизионните актове и определените в тях задължения за осигурителни вноски, не могат да се основават на предположения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не са били допуснати в обжалваното решение. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Процесуалният представител на ответника в това производство е поискал присъждането на разноски, но не е представил никакви доказателства, установяващи извършени от доверителя му разноски за настоящата инстанция. Ето защо такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,